Как да разкараш господин Неподходящ 9

17

  Наближаваше обед и Нелиа тъкмо се канеше да приключва с работата, когато телефона ѝ звънна. Беше Ана.

  - Ало?

  - Имам голям проблем! – оплака се Ана притеснено.

  „Истерията преди сватбата се засилва!” – помисли си Нел недоволно.

  - Здравей! И аз се радвам да те чуя. – отвърна тя с лека ирония в гласа.

  - Извинявай! Здравей! – Ана схвана намека и също я поздрави.

  - Какво има? – попита Нел загрижено.

  - Леля Мира не иска да дойде на сватбата! – оплака се сестра ѝ с отчаян глас.

  Нелиа остана изненадана. Леля им Мира обожаваше Ана и дори харесваше Данаил. Нямаше причина да не присъства на сватбата.

    - Защо? – попита тя учудено.

- Нали знаеш колко е суетна. Напълняла е малко, но на нея ѝ се струва, че е станала огромна. Не иска хората да я виждат в това състояние и се крие у тях. – обясни Ана натъжено.

  Нел не се стърпя и се изхили. Нямаше толкова суетен човек като тяхната леля, въпреки че тя наближаваше 56 години и имаше любящ съпруг. Леля Мира и мъжът ѝ нямаха много големи доходи, но тя все намираше начин да се поддържа хубава и модерна. Напоследък обаче прекаляваше със сериалите и излизаше единствено за работа. Тя работеше като пощенски служител и обслужваше клиенти, скрита наполовина зад едно гише и нямаше кой знае колко движение. Наистина беше напълняла малко в коремната област.

  - Ситуацията изобщо не е смешна! Не искам леля да отсъства на сватбата ми! – скара ѝ се Ана, която хем беше ядосана, хем отчаяна.

  - Извинявай! – каза Нел виновно. Сестра ѝ беше станала доста чувствителна напоследък и се налагаше да се съобрази с това. – С какво мога да ти помогна?

  - Искам да намериш и купиш някакъв секси тоалет за леля, който да ѝ стои добре и да е подходящ за сватба. Знам, че ще се справиш. – Ана звучеше умолително, но и настойчиво.

  - Но аз не знам размера ѝ. Ако взема нещо малко, леля ще се ком-плексира още повече. Ако пък дрехата е голяма, ще си помисли, че я намираме за дебела и ще се разсърди. – отвърна Нел несигурно.

  - Нямаше как да взема мерките на леля, защото не ми даде. Но не се притеснявай! Измислила съм го. – Ана придоби доволен тон. – Днес, когато се видях с леля, я снимах тайно с телефона си. Снимката стана малко неясна, но ще ти свърши работа. Ще ти я изпратя по пощата. От теб се иска само да намериш жена, която има същото телосложение, след което да я заведеш в подходящ магазин за дрехи. Нататък е лесно. – обясни тя ентусиазирано своя план.

  Нел изкриви недоволно лицето си, чудейки се как сестра ѝ е измислила тази „чудесна” идея, която хич не ѝ допадна.

  - Не е толкова лесно, колкото си мислиш. Не познавам жена, която да има телосложението на леля Мира. – отвърна Нел, без да крие недоволството си.

  - Тогава ще търсиш по улицата. Все ще намериш добра жена, която да се съгласи. Ако трябва, че предложиш и пари. Аз по-късно ще ти възстановя разходите. – Ана беше непреклонна.

  Нелиа отвори широко уста, опитвайки се да асимилира чутото. Сестра ѝ се беше побъркала.

  - Защо не го направиш ти? Звучи толкова лесно от твоята уста. – „захапа” тя Ана раздразнено.

  - Защото съм достатъчно заета с подготовката на сватбата. А и ти си по-оправна от мен - имаш по-добър вкус за облекло и не си така притеснителна с непознати. Няма по-подходящ от теб за тази задача. – Ана се опита да я приласкае.

  - Четкаш ме, а? – скара ѝ се Нел престорено сърдито. – Няма да ти мине толкова лесно номерът. Все още не съм се съгласила.

  - Моля те! В момента заставам на колене. Моля те! Моля те! Моля те! – Ана прекали малко, но знаеше, че това ще има ефект върху Нел, която никак не обичаше да ѝ се молят толкова отчаяно.

  - Добре. Само млъкни! – предаде се Нел недоволно.

  - Благодаря ти много! Обичам те! – Ана се изпълни с радост и признателност.

  - В момента не мога да кажа същото! – отвърна Нел саркастично. Не ѝ харесваше да я манипулират.

  - Не е нужно. Аз знам, че и ти ме обичаш! – каза Ана лигаво.

  Нел се усмихна плашещо. Добре, че Ана не можеше да я види в момента. Щеше да поиска сама да потърси рокля за леля си.

  - Прати ми снимката на леля. Сега ще вървя да обядвам. По-късно ще мисля какво да правя. – Нел бързаше да се отърве от сестра си.

  - Добре. Сега ще го направя. Приятен обяд! – пожела ѝ Ана весело.

  - Чао. – Нел затвори набързо.

  Тя стана и се приготви да тръгва, когато служебния жичен телефон звънна. Зачуди се дали да вдигне, защото обедната ѝ почивка тъкмо почна. След няколко секунди вдигна слушалката.

  - Ало?

  - Здравейте, г-це Нелиа! – поздрави я Щастлив весело.

  - Здравейте, г-н Зайков! – Нелиа се опита да звучи спокойно, въпреки че се подразни. Сега не ѝ беше до него.

  - Имам чудесна новина! – възкликна той радостно.

  - Така ли? – тя не беше особено любопитна.

  - Последните мебели за къщата ми са вече готови. В момента работниците ги товарят на камиона. Трябва само да кажете кога да бъдат транспортирани, за да могат после работниците да ги разположат, където Вие пожелаете. – Щастлив звучеше нетърпеливо.

  Нел също се въодушеви. Това бе любимата ѝ част от работата – финалът. Къщата беше почти обзаведена. Липсваха само тези мебели, които щяха да докарат.

  След обедната ми почивка тръгвам направо към новия Ви дом. Това ще е след около час. Нека шофьорът на камиона да прецени кога да тръгне. – каза тя спокойно, за да не проличи нетърпението ѝ.

  - Може ли и аз да дойда? Няма да Ви се пречкам, обещавам! – помоли я Щастлив.

  - Няма проблем! – съгласи се Нел весело.

  - Благодаря! Ще си видим после тогава. – той звучеше доволно.

  - Добре. Довиждане!

  - Довиждане!

  Нелиа остави слушалката на мястото ѝ и се огледа. Трябваше да вземе плана за вътрешното обзавеждане на „Щастлива къща”. Тя отвори едно чекмедже, извади плана и го прибра в работната си дамска чанта, след което излезе от офиса.

  Тъкмо излизаше от фирмата, когато чу познат глас зад себе си.

  - Искаш ли да обядваме заедно?

  Нел се обърна усмихната и погледна към Никола, който бе леко задъхан. Явно беше тичал, за да я настигне. Тя се престори на замислена.

  - Може, ако аз избера мястото! – отвърна Нел весело след секунди.

  - Съгласен! – Никола прие с облекчена усмивка. Явно се беше притеснил, че тя има други планове.

  Трябваше да идат някъде наблизо, защото Нел нямаше да може да върне обратно Никола, ако използваше колата си. Двамата се запътиха към ресторант „Инфинити”. Тя доста често обядваше на това място, защото имаше чудесна храна на поносими цени.

  След няколко минути те пристигнаха пеша. Сервитьорът ги настани на една маса до прозореца и им подаде две менюта. Нелиа си избра пълнени чушки с доматен сос. За пиене си поръча както винаги вода. Никола предпочете да си поръча пилешко филе на скара с богата зеленчукова гарнитура, а за пиене – бира.

  - Някой май вчера е прекалил с пикантната храна. – каза Никола шеговито, поглеждайки към Нел. Тя се опита да прикрие смущението си. Миризмата от чесъна, който бе изяла вчера, все още се усещаше, въпреки че беше изяла един лимон на закуска, а пакетчето ѝ с ментови дъвки почти свърши. Чесънът се оказа доста „ароматен”.

  - Кой? Ти ли? – Нел се направи на „ударена”.

  Никола се засмя, а физиономията му казваше: „Каква хитруша си само!”

  - Не знам. Но щеше да е хубаво, ако ти ухаеше така. Смятам, че жените, ухаещи на чесън, са някак секси и неустоими. – пошегува се той, гледайки я престорено мръснишки.

  - Съжалявам, но трябва да те разочаровам. Не съм аз. Мисля, че е онази жена отсреща, която се смее неудържимо. – Нел звучеше престорено натъжено.

  Никола погледна към мястото, от където се чуваше силен истеричен смях. „Жената”, която се смееше така, се оказа женствен мъж.

  - Гледаш доста втренчено натам. Ако искаш, мога да Ви запозная. – каза тя предизвикателно и се усмихна.

  - Може, но някой друг път. След обяда съм пак на работа, а аз не смесвам работата с удоволствието. – той се опита да се измъкне, усмихвайки се закачливо.

  „Ако беше така, нямаше сега да обядваш с мен и да ме гледаш с този поглед на хищен котарак!” – помисли си Нел с насмешка. Не му го каза обаче, а реши да атакува по друг начин.

  - В момента пиеш бира. Това не е ли удоволствие? – попита го тя леко заядливо.

  - Не. Не виждаш ли с каква мъка пия от тази бира? – Никола взе бирата и отпи едва от нея, преструвайки се, че се насилва и му е гадно.

  Нел започна да се смее.

  - Горкичкият! Трябваше да си поръчаш нещо подходящо за теб, като топло мляко например. Ти реши да правиш на голям мъж пред мен и ето какви са последствията. – тя звучеше загрижено-укорително, но на лицето ѝ бе изписана весела физиономия.

  - Не се изхвърлям чак толкова! – Никола се усмихна широко. – Можех да си поръчам бира с по-голямо съдържание на алкохол, но избрах най-слабата. – изпъчи се той гордо.

  - Браво на детето! – Нел изръкопляска престорено възхитено.

  Той се усмихна и я погледна замислено.

  - Днес изглеждаш в доста добро настроение. Аз ли съм причината или... аз? – пошегува се Никола, гледайки я любопитно.

  - Не! – отвърна тя спокойно, с безизразно лице. – Друг мъж е! – допълни тайнствено.

  - Кой е той?! – Никола се вбеси наужким. – Познавам ли го? Богат ли е? По-мускулест ли е от мен? Ще успея ли да го ступам? – обсипа я с въпроси той.

  - Г-н Зайков! – изръси Нел, без обяснения. Физиономията ѝ беше спокойна.

  Никола не успя да скрие изненадата си.

  - Какво? Шегуваш се, нали? – гласът му бе леко притеснен.

  Нелиа се зарадва вътрешно. За пръв път Никола показваше, че му пука за нея. Изглеждаше така, все едно е на път да я изгуби и това не му харесва.

  - Не, изобщо! Щастлива съм заради... Щастлив. – отговори тя весело, а на лицето ѝ цъфна широка усмивка.

  Той мълчеше и не знаеше какво да каже. Нел изчака още малко, преди да разкрие причината за нейната радост. Искаше да го поизмъчи още малко.

  - Преди малко г-н Зайков ми се обади, за да ми съобщи, че последните мебели за дома му са готови. След обяда трябва да ида в къщата и да обясня на работниците как и къде да поставят мебелите. С това свършва работата ми по „Щастлива къща”. – обясни тя с доволен вид.

  Никола въздъхна облекчено.

  - Ти си ми говорела за работа, а аз си помислих, че ходиш с онзи кукавелник! – той я погледна с лек укор.

  - Да не би да ревнуваш? – Нелиа кръстоса самодоволно ръце, гледайки го проницателно.

  - Какво? Да ревнувам? Теб? От него? Че защо? – Никола се облегна назад, гледайки я с насмешка.

  Нел отпи от водата си и нищо не отговори. По всичко си личеше, че той я харесва. Нямаше нужда тя да доказва това.

  Никола също отпи мълчаливо от бирата си, усмихвайки се глуповато. Беше разкрит, но все още нямаше намерение да ѝ се дава лесно. Жените като нея харесваха трудните и интересни мъже и той щеше да бъде такъв.

  В този момент донесоха поръчката на Нел. Тя потри доволно ръце, хвана вилицата и ножа и се зае да реше пълнените чушки на парчета. След две минути беше готова и се зае да яде лакомо, въпреки че пареше. Никола я гледаше преценяващо, но не се стърпя и след няколко минути каза:

  - Знаеш ли, че се храниш като мъж?

  Нелиа надигна глава и го погледна въпросително, без да спира да дъвчи.

  - Повечето жени, които познавам, се хранят бавно и изискано. Ти ядеш бързо, шумно и лакомо. – обясни той развеселено.

  Нел преглътна залъка си и реши да отвърне на критиките му.

  - Аз се храня съвсем нормално. Това, че се храниш с превзети и лигави кокошки, си е твой проблем! – отвърна тя безцеремонно и се зае пак да яде.

  Никола се засмя. Харесваше му да го поставят на място, когато прекалява. Това показваше, че жената има характер. Такива жени му бяха слабост.

  Сервитьорът донесе и неговата поръчка. Той се зае да реже пилешко-то месо на парчета. Скоро започна да се храни. Нел погледна любопитно как Никола яде и поклати недоволно глава.

  - И ти си превзета кокошка! – констатира тя с шеговито.

  - Чак сега ли го забеляза? – отвърна той подигравателно. – И друг път сме обядвали заедно. Май искаш да ми го върнеш, задето обидих начина ти на плюскане... на хранене. – преправи се той, усмихвайки се развеселено.

  - Аз, за разлика от някои нахални и нетактични индивиди, нямам навика да гледам в чиниите на другите. – Нел го погледна обвинително. - Направих изключение и погледнах как се храниш, заради твоята забележка. Но не се заяждам, за да ти го върна. Храниш се като принцеса! – допълни тя в своя защита и се усмихна.

  - Добре, ще приема критиката ти. Ако почна да споря с теб, край няма да има. – отстъпи Никола с усмивка и продължи да се храни.

  - Така е. Обядът щеше да ти приседне! – съгласи се Нел шеговито.

  Никола ѝ се поклони благодарно и продължи да се храни.

  След около 5 минути чинията на Нелиа беше празна и тя отпиваше доволно от водата си. Той пък почти беше преполовил чинията си. Нел тайно се загледа в него. Лицето му беше гладко избръснато, модерно подстриганата му коса бе леко разчорлена, а от него се носеше аромат на хубав мъжки парфюм. Погледът ѝ се насочи към гърдите му, които се очертаваха под черната прилепнала риза. Изведнъж ѝ се прииска да свали тази риза, за да докосне стегнатите му гърди. Никола нещо се размърда и тя отмести погледа си от него. Престори се, че търси нещо в дамската си чанта.

  „Сигурно съм в овулация!” – помисли си Нел недоволно и извади едни мокри кърпички, за да изтрие ръцете си.

  Тя харесваше Никола, но не искаше това да бъде толкова очевидно. Трябваше да изглежда като предизвикателство в очите му, а не като лесна плячка. И двамата бяха доста заети с работа, което допълнително пречеше за напредъка на отношенията им. Нелиа искаше да намери начин да се срещат по-често, без нейното присъствие да бъде натрапващо. Уикендите бяха подходящи за тази цел. Можеше да измисли някаква повреда в апартамента си и да го извика на помощ. Като той не се решаваше да я покани, трябваше тя да действа. Изведнъж я осени друга идея. Ана ѝ заръча да доведе някой на сватбата. Така с един куршум щеше да уцели два заека. Хем Ана ще е доволна, че Нел не е сама, хем тя ще се сближи с Никола. Сега беше моментът да го попита, но трябваше да бъде внимателна.

  „Мъжете доста се стряскат, когато някоя жена ги покани на сватба, все едно отиват на бесилката!” – помисли си Нел иронично и се засмя.

  Тя погледна към Никола. Той се хранеше все така бавно и съсредоточено.

  - В събота сестра ми се жени и трябва да си търся някаква рокля. Не знам какъв модел и цвят да избера. Можеш ли нещо да ме посъветваш? Какво най-много би ми ходило? – попита го Нел невинно.

  Никола я погледна с преценяващ поглед, след което се усмихна чаровно.

  - На теб всичко ти ходи. Но ако искаш да направиш истински фурор на, облечи нещо яркочервено с по-малко плат. Жените ще се пръснат от завист, а на мъжете панталоните ще им станат тесни. – той я погледна палаво. Явно си я представяше с такава рокля и това го караше да се чувства леко превъзбуден.

  Нел се усмихна, но поклати недоволно глава.

  - Съгласна съм, но само за червения цвят. Не искам хората да си помислят, че съм някоя стриптийзьорка, която след ергенското парти е решила да се позабавлява и на сватбата. – обясни тя шеговито.

  - Може би си права, но все пак идеята е добра. Искам някой ден да те видя облечена като лошо момиче! – Никола я гледаше все така палаво, дори прехапа устни.

  - Мечтите умират последни! – отвърна Нел философски и го погледна с физиономия, казваща: „Ще ти се!”.

  Той се засмя като ученик, хванат току що да прави някоя беля.

  - С кой ще ходиш на сватбата? - попита я Никола, опитвайки се да прикрие любопитството си.

  - Мисля да поканя някоя приятелка. – излъга тя най-спокойно.

  - На сватба се ходи с кавалер, не с приятелка. – каза Никола укорително, но поуспокоен. Не беше заменен с друг мъж. Засега!

  - Кой казва? – Нел го погледна подигравателно.

  - Така съм чувал. – той се опита да се измъкне.

  - Не е задължително. След като няма подходящи кандидати да ми бъдат кавалер за сватбата, по-добре да си доведа приятелка за компания. Така поне ще има кой да ме спасява от настоятелните ергени. – обясни тя, уверена в думите си. Вътрешно беше напрегната. Не знаеше дали Никола ще поиска сам дойде с нея на сватбата.

  - Безплатно пиене и храна на корем, а няма желаещи мъже да те придружат? – Никола звучеше престорено учудено. – Аз бих се възползвал, ако имах такава възможност. – той я погледна с намек.

  Нелиа се почувства страшно доволна. Капанът, който беше заложила, току що изщрака. Тя се постара да изглежда равнодушна.

  - Не казах, че няма желаещи. Казах, че няма подходящи кандидати. – преправи го Нел. – Все още не съм поканила нито една моя приятелка. Ако искаш, ела с мен. Изглеждаш подходящ да ми бъдеш кавалер. Но трябва да се държиш прилично. Все пак сестра ми се омъжва! – предупреди го тя.

  - Ще си помисля. – отвърна Никола уклончиво, преструвайки се на не чак толкова много заинтересован.

  „Не искаш да изглеждаш лесен, а?” – помисли си Нел развеселено.

  - Добре. Но мисли бързо. Не мога да поканя никой в последния момент. – предупреди го тя сериозно.

  - Не се притеснявай. Няма да те прецакам. До утре сигурно ще съм решил. – успокои я той, слагайки ръката си на рамото ѝ.

  Нел погледна към рамото си, но не свали ръката му. Вместо това сложи свободната си ръка на неговото рамо и каза предупредително:

  - Имаш срок за мислене до утре в 17.00 часа, когато свършва работното ни време. Ако не ми отговориш до тогава, ще се чувствам свободна да поканя някой друг.

  Двамата се разбраха с поглед и свалиха ръце от раменете си.

  - С това съмнение в мен ме обиждаш! – Никола я погледна обвини-телно.

  - Не ме разбираш правилно. Това не е съмнение, а по-скоро изискване за точност и яснота. Не обичам да ме разиграват и да ми губят времето по този начин! – обясни му Нел спокойно, но твърдо.

  - Не знаех, че си толкова сериозна. – каза той изненадано и се усмихна.

  - Аз съм весела и импулсивна по природа, но когато се налага, съм сериозна. – тя се усмихна леко.

  - Мацка, която знае какво иска и какво харесва! Страшна си! – Никола направи доволна физиономия и пак се усмихна.

  Нел се усмихна развеселено и погледна часовника си.

  - „Мацката” трябва да тръгва!

  Тя се разтършува в дамската си чанта, извади пари от портмонето си и ги остави на масата.

  Никола погледна учудено часовника си.

  - Има още доста време, докато свърши почивката. За къде си се разбързала така? – попита я той някак недоволно.

  Нел се усмихна доволно. Никола харесваше компанията ѝ и не искаше да я пусне.

  - Отдавна свърших с обяда си, обърнах и внимание на теб. Сега мисля да поработя малко.

  Тя се изправи, взе дамската си чанта и тръгна, казвайки едно бързо „Чао” на Никола. Той само ѝ помаха примирено. Нел определено бе интересна жена. Никола се усмихна и продължи с обяда си.

18

  - Благодаря Ви от сърце! Вие сбъднахте една моя голяма мечта! – възкликна Щастлив леко просълзен, пускайки Нел от прегръдките си. Тъкмо бе обиколил вече обзаведената си къща и кипеше от въодуше-вление и признателност.

  Тя само му се усмихна доволно и пооправи дрехите си.

  Той реши да направи още една обиколка из къщата. Нелиа предпочете да го изчака в трапезарията. След около десетина минути Щастлив се присъедини към нея и седна на един стол. Нел, оглеждайки замислено стаята, му каза:

  - Има нужда от съдове, прибори, няколко вази с цветя и други дребни неща, които да придадат завършен вид на къщата. Нарочно направих тези пропуски, за да може Вие да се изявите. Дребните детайли ще придадат на къщата домашен уют.

  - Благодарен съм Ви за проявеното доверие. Ще се постарая да направя удачен избор. – Щастлив я погледна признателно.

  - Трябва и да се почисти. Работниците са направили голяма бъркотия. – каза Нел, оглеждайки недоволно наоколо. – И недейте да чистите сам тази голяма къща. Намерете си домашна помощница. – посъветва го тя.

  - Аз вече имам една, която веднъж седмично чисти сегашното ми жилище, а синът ѝ се грижи за животинките ми. Ще я повикам да почистим, преди да пренеса личните си вещи и да се нанеса. Но няма да е днес! – той изглеждаше така, все едно има някакви планове.

  Щастлив за втори път споменаваше животинките си. На Нел ѝ стана любопитно, но предпочете да замълчи. Не искаше да му хрумне идеята да я запознае отблизо с тях. Тя предполагаше, че става въпрос за някакви опасни гадинки. Побиха я тръпки на ужас. Ненавиждаше змии, паяци, гущери и подобни гадини.

  - Нещо не е наред ли? – попита я Щастлив, забелязал ужасената ѝ физиономия.

  - Не. Просто се сетих, че имам нещо да свърша след работа. – излъга Нел.

  - Ако съдя по изражението Ви, не е нещо приятно. – той я погледна загрижено.

  - Може и така да се каже. – отвърна тя загадъчно. Сети се за роклята, която трябваше да избере за леля си.

  - Ако мога да помогна с нещо, само кажете! – Щастлив я погледна решително.

  „Можеш да ми помогнеш само ако си жена с фигура като на леля ми!” – помисли си Нел развеселено и огледа фигурата му.

  Изведнъж тя се сепна. По-рано Ана ѝ беше изпратила снимката на леля им по телефона. Фигурата на Щастлив доста наподобяваше тази на леля Мира – нормално на размери тяло, но с поизпъкнало коремче. Нел се разтършува из дамската си чанта и извади телефона, намери бързо снимката на леля си и я погледна. Щастлив беше седнал и не виждаше добре фигурата му.

  - Бихте ли се изправили за малко? – помоли го тя любезно.

  Той изглежда се зачуди, но се съгласи и се изправи. Нел се загледа в него, после в снимката. Нямаше съмнение, че Щастлив беше идеалният вариант. Тя се усмихна доволно.

  - Може да седнете вече. – каза Нел доволно и прибра обратно телефона си в чантата.

  - Успяхте да събудите любопитството ми. – той я погледна заинтригувано.

  Въпреки че Щастлив бе идеалният модел, който да замести леля Мира, Нел не знаеше как да го помоли за такова нещо. Кой нормален мъж би се съгласил да влезе в магазин, пълен с хора, за да мери женски дрехи? Тя реши да подходи внимателно.

  - Днес се съгласих да направя една услуга, която не съм сигурна дали ще мога да изпълня. – Нелиа направи притеснена физиономия, сведе очи и въздъхна. – Любимата ми леля трябва да ходи на сватба тази събота, но отказва, защото е напълняла и не иска да се покаже пред хората. Аз трябва да намеря рокля, в която тя да изглежда женствена и която да прикрива коремната област. Трудно е обаче, защото няма кой да примери вместо нея роклята или костюма, който ще избера. – тя стисна устни и въздъхна повторно.

  - Да, имате неприятен проблем. Аз за съжаление не знам как да Ви помогна. – Щастлив я погледна виновно.

  - Всъщност, има начин да ми помогнете, но не смея да Ви попитам. – Нел го погледна престорено притеснително.

  - Кажете ми! Щом мога да помогна, ще го направя! – каза той решително.

  Тя го погледна обнадеждено.

- Вашата фигура е почти същата като тази на леля ми. Бихте ли ми направили услугата да бъдете мой модел? – попита го Нел престорено смутено, със силно умолителен поглед.

  Щастлив я погледна с недоумение.

  - Ваш модел? Искате да меря женски дрехи и така да изберете рокля или костюм за Вашата леля?

  - Да. – отвърна тя кратко, без да отделя очи от неговите. Досега не го беше гледала толкова дълго в очите, но се налагаше. Погледът ѝ беше по-убедителен от нейните думи.

  Той се замисли някак притеснено за кратко, след което каза с убеден глас:

  - Добре!

  - Наистина? Сигурен ли сте? – Нел не можеше да повярва. Мислеше си, че той ще откаже.

  - Напълно. Радвам се, че ще Ви бъда полезен. А и не обичам да Ви гледам натъжена. – Щастлив я погледна загрижено.

  - Вече съм щастлива! – възкликна тя благодарно и се усмихна.

  Той отвърна на усмивката ѝ, която го накара да се разтопи.

  - Кога искате да Ви взема? Веднага след работа или малко по-късно? – Щастлив я погледна въпросително.

  Нелиа се замисли. Не беше много уморена, а и нямаше много работа. Можеше да издържи на един шопинг маратон веднага след работа.

  - В 17.10 часа ме чакайте пред най-големия МОЛ в центъра. Аз ще дойда с колата си, не е нужно да ме взимате. – обясни му тя с делови тон.

  Всъщност не искаше колегите ѝ да я видят, че излиза заедно с Щастлив след работно време. Веднага щяха да плъзнат опасни слухове, които да стигнат до ушите на г-н Георгиев.

  - Добре. Ще се постарая да бъда точен, въпреки че не ме бива особено в това.

  „Наистина има лошият навик да закъснява.” – помисли си Нел с насмешка.

  - И да закъснеете малко, няма да е проблем. Все пак има голям трафик по това време. Нищо чудно и аз да закъснея. – прояви тя разбиране и се усмихна.

  - По-добре Вие да закъснеете, отколкото аз! Поне няма да се чувствам неудобно. – Щастлив я изгледа виновно, въпреки че все още не се беше провинил.

  Нелиа се засмя звучно.

  - Още не е дошло времето за срещата ни, а ние вече се извиняваме, че ще закъснеем. – каза тя развеселено. – Дали ще закъснеем или не – не е важно. Важното е да се срещнем и свършим работата, за която се разбрахме.

  - Така е. Права сте. – съгласи се той с нея, усмихвайки се леко засрамено.

  - Аз ще тръгвам вече. До по-късно. – каза Нел с любезен тон и стана, прибирайки нещата си в дамската чанта.

  Щастлив я погледна леко натъжен. Щяха да се срещнат по-късно, но въпреки това компанията ѝ щеше да му липсва.

  Нел забеляза този поглед, но предпочете да го игнорира. По-късно щеше да го накаже заради чувствата, които той изпитваше към нея. Тя беше уцелила с един куршум два заека – хем щеше да купи нещо подходящо за леля си, хем щеше да се постарае Щастлив да прекара „незабравимо”. Той си нямаше на идея какво му предстои по-късно. Нелиа скришом се усмихна дяволито, взе дамската си чанта и тръгна. Щастлив реши да я изпрати до колата.

  - Вие няма ли да си ходите? – попита го тя любопитно, докато отключваше колата си.

  - По-късно. Сега мисля да се порадвам на къщата си. – отвърна той весело и се усмихна, гледайки нетърпеливо към своя дом.

  - Скоро ще се радвате и на работилницата си. Почти съм готова с проекта за нея. – осведоми го Нел и го погледна за реакцията му.

  - Радвам се! Но ще Ви помоля да не ми казвате нищо. Искам да бъде изненада. Свободна сте да обзаведете работилницата както на Вас Ви харесва. Аз няма да се намесвам. Вече съм обяснил какво искам, затова няма да се намесвам! – обеща Щастлив, гледайки я с доверие.

 Нел му се усмихна благодарно, влезе в колата и потегли. Скоро тя беше в офиса си, канейки се да посети кабинета на Г-н Георгиев. Беше седнала само за малко, защото ѝ прилоша леко от топлото време. Трябваше да го осведоми как е реагирал Щастлив на новия си дом. Щастлив обожаваше вида на къщата си. Нел се беше доказала като добър професионалист и шефа ѝ щеше да остане доволен. Работилницата все още не бе готова, но и с нея щеше да се справи. Тя щеше да вложи цялата си енергия и талант в нея, както направи и с „щастливата” къща. Щастлив щеше да получи и „щастлива” работилница. Една усмивка цъфна на лицето ѝ при тази мисъл. Работата ѝ с него скоро щеше да приключи. Това обаче я радваше отчасти. Вече го познаваше добре и знаеше, че няма лесно да се отърве от него. Сигурно той щеше да измисли друга работа за нея, само и само да я задържи по-близо до себе си. Изражението ѝ от замислено се превърна в решително. Нелиа нямаше да му се даде толкова лесно. Скоро предстоеше решителна битка, но преди това тя трябваше да го проучи по-обстойно и да подготви почвата, така че, когато нанесе своя удар, той да бъде безпощаден и победоносен. Нел се усмихна самодоволно и стана от стола, след което се запъти към кабинета на шефа си.