Как да разкараш господин Неподходящ 5

9

  Телефонът на Нел пак звънеше. Тя дори не го погледна и го остави да звъни. Знаеше кой я търси. Стратегията с игнорирането, която реши да използва като временна мярка срещу Щастлив, се оказа неуспешна. В събота вечерта той ѝ се обади, за да я покани на театър. Нелиа отказа. На следващия ден я покани на обяд. Тя пак отказа. Денят вече беше сряда, а в нейния телефон имаше около 10 пропуснати и 5 приети повиквания, само за три дена. Всички бяха от Щастлив, който си нами-различни поводи да ѝ се обажда. Нел не предполагаше, че този човек ще се окаже толкова настоятелен. Беше нервна през целия ден и трудно работеше. Г-н Георгиев все още тестваше нейните способности, карайки я да помага на колега за обзавеждането на един апартамент. Скоро щеше да приключи с тази задача и да почне с проект „Щастлива къща”. Очите ѝ постоянно бяха или в телефона, или във вратата. Тя не знаеше кога пак г-н Зайков ще звънне или ще иска да я посети като използва къщата си за предлог. Нелиа се дразнеше от хора, които не схващат от намеци и не приемат „не” за отговор. Щастлив беше от този тип хора и ако продължаваше да бъде толкова настоятелен, тя сигурно щеше и да го намрази. Стела я беше посъветвала да му каже любезно, но твърдо, че желае да има единствено професионални отношения с него.

  „Бъди честна. Разиграването няма да реши проблема.” – това бяха думите на Стела.

  Нел обаче за пръв път реши да игнорира съвет на приятелката си. Не можеше да рискува, защото не знаеше как ще реагира Щастлив. Мъж, с наранено его, е готов на всичко, дори да накара да я изритат от фирмата. Тя трябваше да състави план, с който да накара г-н Зайков да се отдръпне от него. Но имаше нужда от помощ. Вероятно от Калина. Нейният садистичен мозък можеше да ражда уникални идеи щом ставаше въпрос за унижаването или разкарването на някой мъж. Все пак доста мъже се бяха отнасяли като задници с нея, преди тя да реши да се превърне в по-голям задник и от тях. „Мъжемелачка” беше точната дума, която я описваше най-добре. Наистина вече никой не можеше да унижи или се държи лошо с Калина, но с поведението си тя прогонваше и свестните мъже, опитвайки се да се защити от емоционално нараняване.

  „Довечера ще се видя с нея.” – реши Нел и подскочи, защото GSM- а ѝ почна пак да звъни. Мелодията обаче беше друга и тя въздъхна облекчено. Само един човек ѝ звънеше с тази мелодия.

  - Здравей, Ани! – поздрави тя ентусиазирано сестра си.

  - Здравей! – отвърна Ана някак учудено. – За пръв път от доста време насам ми отговаряш толкова радостно. – допълни тя развеселено.

  Нелиа наистина беше по-радостна от обикновено, защото не ѝ се обаждаше Щастлив и защото Ана ѝ действаше успокояващо. А и щеше за малко да се разсее от притесненията си.

  - Винаги ти се радвам! – каза Нел престорено обидено. – Само че не винаги го показвам. – тя се изхили.

  - И няма друга причина за радостта ти, освен аз? – попита я Ана с особен глас, намеквайки ѝ за Никола.

  Нел схвана намека.

  - Няма. Но започвам да се съмнявам, че любопитството ти към Никола всъщност е интерес.

  - Не отричам, че е хубав, въпреки че съм го виждала само веднъж, при това бегло. Но не си падам по чужди мъже. – отговори Ана някак раздразнено.

  - Само се шегувах. Недей така да се палиш. – отвърна Нел весело. – Но не си права за Никола. Той не е ничий мъж. Все още. – допълни тя леко разочаровано.

  - Извинявай! – каза Ана виновно. – Преди малко бях при татко и съм малко изнервена. Нали го знаеш какъв е! Понякога ти завиждам за на-чина, по който го игнорираш. Аз не мога така. Все се чувствам виновна. – допълни тя примирено и въздъхна.

  - Така е. Татко е нетърпим и знае как да внушава чувство за вина. – отвърна Нел с разбиране и лека нотка на гняв.

  - Пита за теб. – осведоми я Ана предпазливо.

  - Попита как съм или по-скоро се оплака от мен? – Нел звучеше раздразнено.

  Винаги, когато станеше въпрос за нейния баща, тя се изнервяше. Отношенията между двамата бяха доста обтегнати, особено напоследък. Никой не може да търпи постоянни критики, особено Нел.

  - И двете. – призна Ана развеселено и се засмя. Сестра ѝ добре го познаваше.

  - По-добре не ми казвай! Не искам да се ядосвам с неговите глупости. – предупреди я Нелиа и въздъхна тежко.

  - Просто иска да те види. Липсваш му. – обясни Ана спокойно.

  - Каза, че му липсвам ли? – попита я Нел невярващо.

  - Е, не точно, но по всичко си личеше, че е така. – отговори Ана с тъжно манипулиращо гласче.

  Нел се замисли за малко. Може би баща ѝ беше осъзнал, че се държи твърде властно с нея и сега съжаляваше за поведението си. Изведнъж обаче друга мисъл ѝ мина през главата.

  - Ама каква си манипулаторка само! За малко да се хвана на сърцераз-дирателните ти приказки! – скара се тя смутено на Ана, осъзнала, че нейния упорит баща няма да се промени толкова лесно.

  - И двамата сте еднакви! Все си мислите за заговори и манипулации! Знам, че си липсвате един на друг. Държите се като деца! – сопна се Ана недоволно, дори гневно.

  Нелиа реши да смекчи тона си, защото не ѝ се спореше.

  - Когато реша, че съм психически стабилна и мога да издържа на словесните му атаки, може и да го посетя. – каза тя шеговито или не съвсем.

  - Значи никога! – отвърна Ана недоволно, но примирено.

  - Ей, бива ли така да ме обиждаш?! – Нел се престори на обидена, но всъщност се усмихваше.

  Ана рядко си позволяваше да се държи грубо и да каже нещо лошо за някой, стига да не се шегуваше.

  - Извинявай! – съжали Ана за поведението си. – Но вие с татко такива инати. Все някой от вас ще трябва да отстъпи, защото искам и двамата да присъствате на сватбата ми.

  Нелиа остана за малко безмълвна, опитвайки се да асимилира думите на сестра си.

  - Какво? Сватба? – възкликна тя объркано.

  - Да. Сватба. С Дани се сдобрихме преди три седмици и решихме да се оженим след месец. – обясни Ана уверено, макар че се усещаше и притеснение в гласа ѝ.

  Нел не можеше да каже и дума от шок. Сега разбра, че тайнствения мъж, който Ана криеше, всъщност беше старото ѝ гадже. Тя изобщо не харесваше Данаил. Той беше доста вятърничав и нерешителен. Постоянно сменяше работата и хобитата си и не знаеше какво иска от живота. Освен, че нямаше собствен дом, сигурна и платена работа, Данаил не беше напълно сигурен в чувствата си към Ана. Точно затова се разделиха наскоро, но сестра ѝ беше твърде добра и наивна и се бе поддала на детския му чар отново. Нел искаше най-доброто за сестра си, а това в никакъв случай не беше Данаил. Все пак тя се опита да остане спокойна, до колкото ѝ бе възможно.

  - Не прибързваш ли? – попита я Нел след кратка пауза, а гласът ѝ леко трепна и почти я издаде, че е ядосана.

  - Напротив. Даже доста се позабавихме със сватбата. От пет години сме заедно. Именно раздялата ми ме накара да осъзная, че не искам да живея без Дани. Той е на същото мнение. – Ана звучеше напълно уверена в себе си и своя годеник.

  - Значи си сигурна? – Нел не се стърпя и въздъхна недоволно.

  - Моля те! Поне ти не ме съди. Реакцията на татко ми беше достатъчна! – гласът на Ана затрепери нервно.

  Нелиа много искаше да се развика и да се опита да вразуми сестра си, ако трябва и с обиди. Но това нямаше да доведе до нищо. Ана звучеше твърде решително.

  - Добре. Няма да кажа нищо. Но за момента не мога нито да те подкрепя, нито да те поздравя. Първо трябва да асимилирам новината, че се омъжваш. – Нел говореше спокойно, но вътрешно кипеше.

  - Благодаря ти много! – възкликна Ана облекчено.

  - Какво е мнението на татко за тази сватба? – полюбопитства Нелиа.

  - Ами... – Ана направи пауза и въздъхна. – Не е съгласен и не желае да ме вижда, докато не се откажа от тази „нелепа” сватба и този „недо-расъл” мъж. Това няма да стане, което значи, че няма да присъства на сватбата. – Ана звучеше хем недоволно, хем отчаяно.

  „За пръв път да сме на едно мнение с него!” – помисли си Нел доволно. Трябваше ѝ подкрепа срещу Данаил.

  - Може би е за добро. Винаги можеш да си наемеш някой възпитан, спокоен и елегантен мъж, който да изиграе ролята на твой баща на сватбата. Помисли си само колко ядове ще спестиш на теб и на гостите. – пошегува се Нел.

  - О, Нел! Сега не ми е до шеги! Чудя се какво да правя. – сопна ѝ се Ана.

  - Кой казва, че се шегувам? Предлагам ти страхотно решение на проблема. Но щом не искаш, добре! – каза Нел престорено обидено.

  - Непоправима си! Нали не се отнася за теб! – отвърна Ана леко раздразнено.

  Нелиа реши, че достатъчно се е пошегувала със сестра си и стана сериозна.

  - Нали знаеш, че когато не мога да помогна се шегувам. Иначе казано, предпочитам да изглеждам забавна, а в случая и нетактична, отколкото глупава. – самоиронизира се Нел.

  Ана се усмихна.

    - Значи казваш, че сега си глупава, защото не можеш да ми дадеш съвет какво да правя с упорития ни баща? – попита тя весело.

  - Да. – кратък и точен отговор, изпълнен без капка срам.

  Ана се засмя и наум благодари, че има такава луда сестра.

  - Тогава ще се опитам да се справя сама. – тя въздъхна примирено. – Трябва да се въоръжа с голямо търпение и много домашни сладки.

  Нел се засмя весело. Техният баща беше доста инатлив и непреклонен, но все пак имаше слабо място – сладкишите. Не можеше да устои на нещо сладко. А когато устата му беше пълна а парче торта например, той беше по-склонен на компромис или дори да се съгласи на нечия молба.

  - Успех тогава, хитрушо! – пожела Нел на сестра си.

  - Благодаря! Ще имам нужда от това. Чао! – Ана ѝ изпрати целувка.

  - Чао. – последва и целувка от Нел, след което тя затвори телефона си.

 Нейната усмивка изчезна и тя придоби загрижен вид. Сега, освен разкарването на Щастлив, трябваше да мисли и как да разубеди сестра си от идеята за сватба. Нел се облегна на стола си, слагайки ръце на слепоочията си. Работата бе на път да се превърне в нещо неприятно, защото трябваше да почне работа по „Щастлива къща”. Щастлив искаше да обсъждат заедно всяко едно решение, което значеше, че ще прекарват доста време заедно. Нел знаеше, че той бе поискал да работят заедно по проекта не защото не вярваше в способностите ѝ, а защото искаше да е близо до нея. Щастлив се правеше на добър джентълмен, но всъщност беше лицемер със задни мисли. Изведнъж лицето ѝ придоби решителен вид. Нямаше да се откаже толкова лесно от намерението си да работи сама по този проект. Тя беше използвала свободното си време, за да изготви голям и обстоен списък с идеи и предложения. Предната седмица беше представила основните си идеи за вътрешния дизайн на къщата, но сега се беше подготвила добре. На Нелиа ѝ се искаше всичко да бъде решено с една-две срещи.

  Тя взе телефона си и с голямо нежелание набра номера на Щастлив. Той вдигна веднага.

  „Сигурно стои само пред телефона и чака да му звънна. Чак толкова ли е отчаян?” – помисли си Нел недоволно.

  - Здравейте, г-це Нелиа! – поздрави я Щастлив радостно.

  - Добър ден, г-н Зайков! – тя се постара да звучи делово, а не раздразнено.

  - Нали се разбрахме да ме наричате Щастлив? – опита се да я преправи той с весела нотка в гласа.

  - Извинете ме, но предпочитам да използвам Вашата фамилия. Не ми е удобно все още да Ви наричам Щастлив. Може би, когато се опознаем по-добре, ще го направя. – отвърна Нел твърдо, макар и с извинителен тон.

  - Добре. Щом така желаете. – съгласи се Щастлив примирено.

  - Благодаря за разбирането. – каза тя учтиво. – Обаждам Ви се защото...

  - Решихте все пак да приемете поканата ми за обяд? – предположи той обнадеждено, довършвайки мисълта ѝ. По-рано Щастлив ѝ беше звън-нал с молба да обядват, но беше получил уклончив отговор от нея.

  - Да. Използвах свободното си време, за да изготвя няколко интериор-ни решения за всяко едно помещение във Вашата къща. Знам, че искахте заедно за вземаме всяко едно решение, но прецених, че така ще спестите време и главоболия. Не е нужно да казвате „да” на моите предложения, само искам да ги прегледате. – обясни Нел с умолителен тон в гласа.

  - Ех, г-це Нелиа. Напоследък все за работа ми говорите! – Щастлив въздъхна разочаровано. – Не искате ли просто да обядвате в приятна компания, далеч от мисли за работа?

  - Разбирам чувствата Ви, но искам по-скоро да свърша с този проект. – отговори тя настоятелно. „И с теб” – допълни наум.

  - Но за къде бързате така? – Щастлив беше объркан. – Симеон ли Ви притиска? Казах му, че не бързам.

  - Не, г-н Георгиев не ме притиска. Вината е в мен. Винаги изпълнявам проектите си за възможно най-кратък срок, като разбира се това не пречи на качеството на моята работа. Искам и този път да съм перфектна. – обясни му Нел спокойно. Всъщност не беше перфекционист и понякога се бавеше с проектите, но не можа да измисли друго оправдание.

  - И все пак не е нужно да се впрягате толкова. Аз не съм някой тиранин, който иска всичко да става по-определен начин и в определен срок. Разполагате с колкото Ви е необходимо време за средства. – опита се той да я разубеди.

  - Знам, че е така и Ви благодаря, но има и други клиенти, които чакат да се освободя, за да се заема с проектите им. – тя пак излъга. Само нейният шеф знаеше дали други фирми или лица искат услугите ѝ. – Аз се славя като добър и точен професионалист, който уважава всичките си клиенти. – допълни нескромно.

  Щастлив се умълча. Явно обмисляше нейните думи.

  - Не се притеснявайте, няма да претупам работата си. Вашият проект ще стане точно такъв, какъвто желаете. – успокои го Нел, решила да не му се дава.

  - Не се притеснявам за това. – отвърна той със странен глас. – Просто не искам да се преуморявате заради мен. Но щом желанието Ви е да работите бързо, ще го приема. – допълни примирено.

  - Благодаря за разбирането. – тя се усмихна доволно. – Ще се видим на обяд тогава.

  - Ако искате, мога да намина да Ви взема? – предложи Щастлив ентусиазирано.

  - Няма нужда. Мястото, където искахте да се срещнем, е наблизо. Ще си направя кратка разходка на чист въздух. – отказа му Нел любезно.

  - Добре тогава. Ще се видим след час. До после.

  - До после.

  Нелиа натисна червената слушалка и приключи разговора, след което се облегна доволно на стола си. Беше успяла да си извоюва малка победа. Тепърва предстоеше битката, но тя нямаше да се даде лесно. За съжаление обаче тя не знаеше, че Щастлив също не обича да губи. Особено когато ставаше въпрос за нея.

10

  Нел се бе запътила замислена към фирмата, която работеше. Пред-полагаше се, че се връща от среща с Щастлив Зайков. Той обаче така и не дойде. След 15 минутно чакане, тя си поръча сандвич и сок, обядва, изчака още малко, след което стана и си тръгна. Остана време да се поразходи малко и да се поуспокои, защото беше ядосана. Щастлив не се появи, дори не се обади, че ще закъснее. А мястото, което бе избрал за среща, се оказа детска сладкарница. Вътре бе пълно с тичащи и викащи деца, обикалящи около горката сервитьорка, облечена в кучешки костюм. Място, съвсем неподходящо за вършене на работа. Нел не знаеше какво да мисли за г-н Зайков. Беше му ядосана, но чакаше да чуе неговите обяснения, преди да издаде присъдата.

  По пътя Нелиа взе понички, които даде на Митко, когато влезе във фирмата. Той ѝ се усмихна широко и каза:

  - Напоследък доста често ми правиш приятни изненади. Има ли специален повод или го правиш, защото съм ти слабост? – Митко ѝ намигна дяволито.

  - Нито едно от двете. – отрече тя. – Просто си подсигурявам бъдещето. – Нел се усмихна и също му намигна.

  Митко я погледна озадачено, вдигайки въпросително вежди.

  - Ако някога се случи да влезе недоволен клиент с бухалка, искам да съм първата, която ще спасиш. – обясни му тя шеговито.

  - Ами в такъв случай трябва да увеличиш подкупа, защото ако попадна в такава ситуация, е редно първо себе си да спася. – отвърна той весело и се изхили.

  Нел направи замислена физиономия.

  - Нека да преговаряме. – предложи му тя.

  - Съгласен! Само че не ме бива особено в преговорите, затова трябва да обсъдиш въпроса с моя личен адвокат. – Митко посочи корема си.

  И двамата с Нелиа се разсмяха.

  - Той е по-зле в преговорите и от теб. – каза му тя подигравателно през смях.

  - О, не го подценявай! – Митко я погледна престорено сериозно. – Напоследък е станал доста претенциозен и не можеш да го излъжеш, че кренвирша с извара, е всъщност пържола с кашкавал. – допълни той с измъчен вид.

  - Невена пак ли те подложи на диета? – попита го Нел съчувствено. Тя знаеше, че жената на Митко все се притеснява за здравето му и гледа да му готви по-здравословно.

  - Пак ли? Че тя диетата не е спирала. Добре, че аз си правя тайни почивки от време на време. – той я погледна съзаклятнически.

  - Явно и аз спомагам за неспазването на диетата! – Нел погледна виновно към поничките.

  Митко прегърна кутията с понички и я погледна така, сякаш очакваше да му ги отнеме.

  - Спокойно, аз не съм ти жена! Не е моя работа да те тормозя. Невена се справя успешно. – успокои го тя шеговито и се засмя.

  Митко също се засмя и придоби облекчен вид.

  - Приятно ми е да си бъбрим, но ако не побързам, ще закъснея. – каза изведнъж Нел, гледайки часовника си.

  - Върви, върви! – Митко ѝ направи път да мине.

  Нелиа се забърза към офиса си. След около 40 секунди вече стоеше на стола си. Не искаше веднага да почне с работата и се зачуди с какво да се заеме. Изведнъж се сети, че беше забравила да се обади на Калина. Тя първа забеляза, че Щастлив има интерес към Нел и със сигурност беше любопитна как са се развили нещата. Калина все още не знаеше за нейното усложнено положение. Нелиа обичаше да държи любопитната си приятелка в неведение за своите издънки и неприятни случки, защото пиперливата Калина не пестеше подигравателните си коментари. Сега обаче ѝ се налагаше да забрави за гордостта си, защото имаше нужда от помощ.

  Нел все GSM – си и набра личния номер на Калина. Даде сигнал свободно и зачака. От другата страна обаче никой не вдигаше.

  „Сигурно е заета.” – помисли си Нелиа и тъкмо да затвори, когато Калина вдигна.

  - Ало?

  - Здравей. Заета ли си? – попита Нел, надявайки се да получи отрицателен отговор.

  - Да. В почивка съм и се връщам от обяд. Нали съм ти казвала да ме търсиш само в работно време, за предпочитане, когато шефа е в офиса ми. – отвърна Кал шеговито.

  - Съжалявам. Моя грешка. Следващият път ще внимавам. – Нел се включи в шегата.

  - За какво ти трябвам? – попита я Калина любопитно.

  - Нека се видим след работа и ще ти обясня. – каза Нел уклончиво. Разговорът щеше да се проточи, ако ѝ кажеше за какво причината, поради която я търси.

  - Хм! Не може ли сега да ми кажеш? – Кал прояви типичното си нетърпение.

  - Когато се видим, ще ти кажа! – Нелиа не отстъпи.

  - Сега, като се замисля, довечера май няма да мога. – Кал смени тактиката.

  - Добре. Няма проблем. Когато можеш. – Нел се направи на безразлична. Познаваше добре номерата на приятелката си.

  - Ама и ти си една! – тросна и се Кал раздразнено. – Първо ме търсиш за нещо, което явно е важно, а после се правиш, че няма нищо. Дразниш ли ме?

  Нел мълчеше, но на лицето ѝ цъфна развеселена усмивка. Приятелката ѝ беше доста сдържана, но ако някой раздразнеше любопитството ѝ, ставаше нервна.

  - Поне кажи да ли е важно? – продължи Калина с по-спокоен тон.

  - Да, важно е! – призна Нел след кратка пауза.

  - Добре. Тогава довечера ела да ме вземеш. Ще говорим у нас. – съгласи се тя.

  - ОК. Bye, за сега. – Нелиа прати въздушна целувка на приятелката си.

  - Bye, bye! – каза Кал и затвори.

  Нел се накани да се заеме с работа, но на вратата се почука.

  „Кой ли е пък сега?” – помисли си тя учудено и погледна към вратата.

  - Влез!

  Вратата се отвори бавно и пред нея застана Щастлив, видимо запъхтях и разтревожен. Тя го погледна с безразличие и му посочи стола срещу нея.

  - Седнете, моля!

  Той тръгна с бавни стъпки и седна пред нейното бюро, като не смееше да я погледне.

  - Какво Ви води насам, г-н Зайков? – попита го Нел леко хладно. Тя беше решила, че трябва да му го върне, задето ѝ беше вързал тенекия. Все още не бе решила как точно ще го направи, но все нещо щеше да ѝ хрумне.

  - Трябва да Ви се извиня, и да Ви обясня какво се случи. – гласът му трепереше нервно.

  - Няма нужда. Вие сте клиент на фирмата, а аз съм обикновена служителка. Нямам право да Ви държа сметка. – каза му тя спокойно, гледайки го хладно.

  - Не е така. Дори да бях президент на страната, пак щях да се извиня и да обясня. – Щастлив я погледна още по-виновно.

  Нелиа си замълча и заби поглед в него. Той вдигна бавно глава и я погледна разкайващо се в очите ѝ.

  - Искрено съжалявам, че постъпих така некоректно към Вас. Не го направих с умисъл, но това не ме оправдава. Горещо Ви моля да ми простите! – гласът му звучеше искрен, а умоляващите му очи я изгаряха.

  Тя продължаваше да го гледа престорено равнодушно, без да продума. Искаше добре да го измъчи. Никой не оставаше ненаказан, след като се беше държал неуважително с нея.

  - Не знам дали ще ми повярвате, но попаднах в някои наистина неприятни ситуации. – почна да ѝ обяснява Щастлив. – Първо една моя служителка ми заля панталона с кафе, малко преди да тръгна за срещата с Вас. Вината не беше нейна, просто аз съм невнимателен. Не ѝ се сърдя. – защити той жената, изпадайки в подробности. – После се прибрах вкъщи да се преоблека, защото не исках да изглеждам немарлив. Облякох първия панталон, който видях. Не си ходи с останалите дрехи, но ще го преживея някак. – Щастлив се огледа недоволно.

  Нел все още беше сложила безразличната маска на лицето си, но вътрешно и стана забавно от последната му реплика. Той ходеше с толкова цветни, ярки и странни дрехи, с неправилно комбинирани цветове, а си мислеше, че има вкус.

  - След като се преоблякох, тръгнах към мястото на срещата ни, но бензина ми свърши след 2 километра. – продължи с обясненията Щастлив. – Дори не бях забелязал, че бензина е на свършване. Толкова съм разсеян! – той се шляпна виновно по главата. – Добре, че успях да намеря къде да паркирам, преди съвсем да остана без бензин. Излязох от колата и тръгнах да търся такси от близката пиаца. След няколко минути намерих свободно. Шофьорът обаче беше нов и от друг град, не познаваше добре града. Обърка адреса. Трябваше да му обяснявам постоянно накъде да кара. След около половин час вече бях пред „Бери”. Тръгнах да си вадя портфейла от джоба на панталона, но не го намерих, защото беше останал в оцапания панталон. Наложи се да се върна обратно в къщи. Добре, че шофьорът беше разбран и не ми направи проблем. Дори ми предложи да поискам парите от Вас, но естествено отказах. – Щастлив спря за малко да си поеме дъх.

  Нел го гледаше изучаващо. Не знаеше дали да вярва на тази нелепа история. От опит знаеше, че когато някой мъж дава такива подробни обяснения, той лъже. Все пак лъжата трябва да изглежда убедително. Езикът на тялото обаче никога не лъжеше. Щастлив се държеше така, сякаш казва истината. Или пък беше изпечен лъжец.

  - След около 15 минути си бях вкъщи. – той продължи с историята си. Взех своят портфейл, слязох долу и пак се качих в таксито. Върнах се обратно пред Бери, разплатих се с шофьора и слязох. Влязох вътре, но Вас Ви нямаше. Беше ме срам, но все пак реших да дойда до офиса и да Ви обясня всичко. И да Ви поискам прошка. – Щастлив я гледаше като малко кученце, което е направило беля и се опитва да умилостиви с поглед стопанина си.

  Нелиа все още беше раздвоена и не знаеше дали да му вярва или не.

  - Защо не ми се обадихте? Можехте да си спестите цялото това „ходене по мъките”. – тя го погледна учудено.

  - Ами... Телефонът ми остана в колата. – Щастлив наведе виновно глава.

  Нел едва сподави надигащия се в нея смях. Историята му, дори и да не бе вярна, беше доста забавна. Той все едно ѝ бе разказал някаква комедия, в която беше главният герой.

  - Днес явно не Ви е ден. – каза му тя със съжалителен глас.

  - Всъщност, доста често попадам в подобни ситуации, но ми се искаше поне днес всичко да беше минало нормално. – Щастлив въздъхна разочаровано.

  Нелиа реши да му повярва, затова се смили над него и му наля чаша с вода. Той изглеждаше доста изморен и измъчен. Щастлив ѝ благодари и изпи водата на един дъх, след което помоли за още. Тя пак му наля. И втората чаша бе изпита.

  - Много обичам вода! – каза Щастлив някак извинително и този път сам си сипа.

   На Нел ѝ стана забавно. Явно пред нея стоеше прежадняла камила. Тя го изчака да задоволи напълно жаждата си, преди да го заговори.

  - Така и така сте тук, бихте ли желали да свършим работата, за която се бяхме разбрали? – попита го Нел любезно, усмихвайки му се приканващо.

  Първоначално Щастлив я погледна с недоумение, но после се сети за какво му говори тя.

  - А, за проекта ли? Извинете ме, доста съм разсеян. – той се усмихна виновно.

  Нелиа не изчака неговото съгласие и извади една дебела папка и му я подаде. Вътре бе целият ѝ труд по „Щастлива къща”.

  - Първо ще Ви оставя да разгледате всичко спокойно, след което ще обсъдим кое трябва да се промени и кое – не. – тя сложи папката пред него и се облегна назад.

  Щастлив ѝ кимна в знак на съгласие и я взе. Отне му около половин час да прегледа всичко внимателно. Обсъдиха какво му харесва и какво не, обмениха идеи. Оказа се, че Щастлив е имал причина да определи среща с нея в „Бери”. Когато влизал вътре, винаги се чувствал „щастлив”. Желаеше неговите гости да се чувстват по същия начин, когато пристъпват в дома му. Нел не беше огледала добре кафенето, защото не ѝ хареса врявата от пощурели деца и нямаше търпение да се махне от там. Трябваше пак да отиде там, когато намереше време. Детската стая нямаха да я пипат, защото Щастлив искаше бъдещата му жена да я обзаведе по свой вкус и според пола на детето. За нейно щастие повечето ѝ идеи бяха одобрени, макар да се налагаха известни корекции. Тя беше изготвила добър проект, но гледаше да не е претрупано и твърде шарено, а Щастлив точно това бе искал. Това не беше трудно за постигане. За банята обаче не можеха да се разберат.

  - Не мога да избера по този начин как да изглежда банята. – Щастлив имаше предвид един от каталозите. – Трябва лично да видя и докосна плочките, ваната, мивката, шкафчето, дори тоалетната чиния. – физио-номията му беше същата като на Нел, когато говореше и си мислеше за обувки.

  - Но на каталога всичко е показано много добре. Няма нужда да обикаляте по магазините, всичко ще Ви бъде доставено на място. Ще спестите време, пари и нерви. – Нел се опитваше да говори спокойно, но нещо не се получаваше.

  - Не е там работата. – Щастлив се изчерви леко. – Просто най-добрите ми идеи, било за нови мебели или за друго, винаги са ми хрумвали, когато съм бил в банята. Имам нужда от фаянс, който ще ме зарежда с творческа енергия. Затова трябва да го избера лично. – физиономията му беше засрамена, но категорична.

  Нел я досмеша. Беше чувала за хора, които усещат енергията на други хора, животни и растения, но никога за такива, които усещат аурата, вибрациите или в случая енергията на тоалетната чиния.

  - Добре. Щом това е Вашето желание – отстъпи тя. Когато стените и подът в къщата са готови, ще се заемем и с банята. А Вие лично ще изберете всяка част за банята. Предполагам, че мебелите от Вашата фирма, ще станат също скоро. На следващата ни среща ще обсъдим бялата техника за къщата, защото сега не успяхме. – допълни тя леко изморено.

  - Съгласен съм. – каза Щастлив доволно и се усмихна.

  - А когато г-н Велиславов завърши работилницата, ще говорим за нейния вътрешен дизайн. Предполагам, че това ще стане след няколко седмици. – каза Нел замислено.

  - Моят архитект и строителите работят доста бързо, така че няма да чакате много. – Щастлив я погледна усмихнат.

  - Това е добра новина. Аз вече имам подготвени някои идеи, но ще изчакам. Архитектурния план на работилницата е при мен, но и аз като Вас искам да усетя енергията, само че тази на готовата сграда. – тя му се усмихна.

  Щастлив отвърна на усмивката ѝ и я погледна с неприкрито възхищение. Нелиа, която за известно време беше забравила за истинските му чувства, се почувства неудобно. Като клиент той беше приятен и възпитан, но като ухажор беше досаден и дразнещ, особено когато я гледаше по този начин.

  - Нямам нищо против. Не бързам за никъде. А и срещите с Вас са ми особено приятни. – отвърна той любезно, усмихвайки ѝ се чаровно.

  Нелиа си замълча и само се усмихна леко. В момента не можеше да каже същото за него. Всяка среща с Щастлив Зайков беше наказание за нея. Не че той беше чак толкова ужасен, но не харесваше неговата настоятелност и това, че трябва да се държи като негова робиня, ако не искаше нейния шеф да ѝ покаже лично изхода на фирмата.

  - Следващата ни среща ще е след около две седмици. Предполагам, че до тогава работниците ще са приключили с ремонта на пода, стените и тавана. Аз ще Ви се обадя, за да се разберем кога и къде ще купуваме всичко за Вашата баня. Междувременно ще Ви дам имейла си, за да кореспондираме относно обзавеждането на Вашата къща. Така ще мога да Ви пращам разни снимки на предмети, мебели, картини и прочие, които да одобрите или не. Дори може да се разберем и за електрони-ката по този начин. Така ще спестим време и ще е по-удобно и за двама ни. Ако изникне нещо непредвидено, ще Ви се обадя. – Нел го гледаше с типичния си делови поглед, чакайки напрегнато отговора му. Това беше нейният шанс да се измъкне за кратко от неговата компания, но не беше сигурна дали той ще се съгласи.

  Той се съгласи неочаквано лесно, стана и си облече сакото. Нел стана и го изпрати до вратата.

  - До скоро виждане. – каза Щастлив, наведе се и целуна ръката ѝ.

  Тя се усмихна и побърза да си дръпне ръката обратно.

  - Довиждане.

  Господин Зайков излезе и затвори вратата след себе си. Нелиа въздъхна шумно и изруга наум. Беше ѝ трудно да сдържа емоциите си през цялото време, през което бяха заедно. Тя не искаше да ѝ проличи колко е раздразнена от неговото присъствие. Нел отиде до бюрото, премести стола си обратно на мястото му и седна. Взе тефтерчето и потърси номера на строителната фирма, с която работеше нейната фирма. Обади им се и след двайсетина минути се бяха разбрали за почти всички подробности по ремонта на „щастливата” къща. След като свърши с разговора, тя се зае да довърши работата си по сегашния проект. Нел се опитваше да си внуши, че ѝ предстои поредния проект, който ще завърши в обичайните срокове и по обичайния начин. Но дълбоко в себе си се опасяваше, че няма да е точно така. Този път клиентът беше необичаен. И непредсказуем.