Как да разкараш господин Неподходящ 2

3

  Беше време за обедна почивка и Нел се запъти към близкия ресторант, където нейната сестра трябваше да я чака. Странното чувство от сутрешния кошмар я мъчеше все още и тя искаше да сподели с най-близкия си човек своите тревоги. Нелиа имаше доста приятелки, но те бяха по-скоро приятна компания за пазаруване или излизане по женски, отколкото за споделяне на твърде лични мисли и чувства. Изключение правеха двете ѝ най-добри приятелки, с които споделяше доста лични неща. Но за сегашния проблем, по-подходяща бе Ана. Тя най-добре я разбираше. От двете сестри, Ана беше по-мъдрата, по-сдържаната и по-отговорната. И въпреки че бяха големи противо-положности, те се разбираха добре и рядко спореха. Смъртта на майка им ги беше сплотила, най-вече защото отговорността върху Нел се падна на Ана, която с три години по-голяма. Голямата сестра се грижеше за голяма част от домакинската работа, помагаше на малката Нел с домашното, пазаруваше. Никога не се оплакваше и не се сърдеше. И двете бяха взели силния характер на баща си. Макар че при Нелиа се появи малко по-късно и в по-различна форма. Тя казваше на всички това, което мисли, без да се страхува от ужасните последици, които неминуемо следваха след всяко нейно отваряне на устата. Постъпките ѝ също бяха доста импулсивни. За щастие на нейните близки и приятели, след като си намери работа, тя се кротна и стана по-дипломатична. Макар че от време на време пак проявяваше предишния си характер.

  Нелиа влезе в ресторант „Инфинити” и се запъти към масата, която по-рано бе запазила. Ана вече я чакаше, усмихвайки се чаровно, когато забеляза малката си сестра. Обстановката както винаги беше на ниво. Мелодичния гласна Селин Дион звучеше от уредбата, а от кухнята се усещаше приятна миризма на готвено. Дървените мебели бяха красиви и удобни, а комбинацията между домашен уют и изисканост бе перфектна. Нел започна да преглъща слюнката си. Сутринта не беше особено гладна и хапна само малко сухари, но сега определено имаше нужда от по-стабилна храна.

  Вече беше стигнала до масата, поздрави сестра си, целувайки я по бузите. Усмивката на Ана стана по-голяма. Тя беше по детски красива, с естествено тъмно руса коса, светлосини очи и леко пухкави бузи. Изглеждаше някак сладка, особено като се засмееше.

  - Като гледам цвета на червилото ти предполагам, че в момента има два червени отпечатъка от устни върху лицето ми. Ще ми излезе приказка. – пошегува се Ана.

  - Каква? Че си падаш по жени? Едва ли. Никой не би си го помислил дори. Такъв образ на светица си изградила, че всеки, осмелил се да те обиди или компрометира, ще бъде заклеймен и анатемосан. – отвърна Нел с подигравателна нотка в гласа, докато триеше червилото от бузите на сестра си.

  Ана започна да се смее силно, но усети погледите на околните и спря.

  - Ти пък! Още малко и ще почнеш да ме наричаш Света Ана. – скара ѝ се тя с тих, развеселен глас.

 - О, това ми харесва. Света Ана и грешница Нелиа. Ще стане добро име за роман. – отвърна Нел замислено.

  Ана се изкиска звучно.

  - Стига, моля те. Не ме разсмивай повече. Всички ни гледат. – помоли тя сестра си леко притеснено. Ана не обичаше да бъде център на внимание.

  - Кой ни гледа? – зачуди се Нелиа. – Ти ли ни гледаш?

- обърна се тя към един мъж, седнал не съседната маса, който за малко да се задави с храна.

  Мъжът поклати отрицателно главата си и заби поглед в чинията си.

  - Не е той. – Обяви Нел и се огледа.

  - Този ли е? Или пък лелката в лилаво? – тя започна да сочи клиентите в заведението.

  Ана, цялата зачервена от притеснение, я стрелна с предупредителен поглед и хвана сочещата ѝ ръка.

  - Престани! Схванах намека. Никой не ни гледа. – скара се тя сърдито на сестра си.

 Нелиа я погледна весело и каза с поучителен глас:

 - Намекът ми беше друг. Не трябва да ти пука. Ако живееш постоянно мислейки за мнението на другите, как ще живееш своя живот? Все пак на земята има милиарди хора. Не можеш да се харесаш на всички.

  - Не искам да бъда харесвана от всички. Просто не обичам да съм център на внимание. Става ми неудобно. И можеше да ми го кажеш, не да правиш такъв цирк. – Ана я погледна недоволно.

  - Да, права си. Но пък нямаше да те видя как се червиш като ученичка и се криеш лицето зад менюто. – отвърна Нел развеселено и се усмихна.

  - Затова ли го направи? Искаше да се позабавляваш за моя сметка? – попита Ана престорено обидено. Лицето ѝ обаче издаваше, че не се сърди повече.

  Нелиа се засмя и понечи да отвърне нещо, но сервитьора тъкмо дойде и реши да поръча. После щеше да се заяжда със сестра си.

  - Искам печено заешко със сос „Инфинити” и една минерална вода. – поръча тя.

  Ана я погледна леко зачудено, но си замълча.

  - За мен салата „Цезар” и зеленчукова крем-супа с крутони. За пиене също минерална вода. – поръча си Ана.

  Сервитьорът се поклони леко и се отдалечи.

  - Нали от доста време вече не ядеш червено месо, а само риба и птиче месо? Кога си промени вкуса отново? – попита Ана любопитно сестра си.

  - Не съм го променила. Просто днес се събудих с голямо желание за заешко. Нямам търпение да го опитам. – Нел потри нетърпеливо ръце. – Проклет заек! Ще си го получи! – закани се тя с ядосана физиономия.

  Ана я погледна учудено.

  - Какво съм пропуснала? Някой заек ти се е усмихнал и ти си решила, че не харесваш зъбатата му усмивка? – попита я тя шеговито.

  - Сега ти си правиш смях на мой гръб! – Нел я погледна развеселено. – Но си права. Не само ми се усмихна, но и се заливаше от смях. Направо ми идваше да го удуша с ушите му, само и само да млъкне. – допълни тя с демоничен блясък в очите и зловещо изражение.

  Ана я изгледа объркано.

  - Нищо не разбирам. За какъв заек говориш с такава „любов”?

  Нелиа въздъхна звучно и прочисти гърлото си.

  - Трябва да започна отначало. Сънувах един сън тази сутрин. – започна да разказва. – Разхождах се сама по пътя. Нямаше жива душа, въпреки че беше ден. На мен  ми беше приятно и спокойно. Изведнъж усетих, че някой ме преследва. Обърнах се и видях един голям розов заек, точно на два метра зад мен. Той почна да се смее силно и тръгна срещу мен с разтворени ръце, тоест лапи. Аз обаче не го харесах и започнах да бягам, но където и да отидех, той винаги ме настигаше. И винаги се смееше с гадния си заешки смях. Първоначално бях много уплашена от него, но после се ядосах и реших да контраатакувам. - Нел направи решителна физиономия. – Започнах  да хвърлям каквото да намеря по него, да го удрям и да го обиждам. Той обаче не се отказваше. Накрая вече бях много уморена, заека ме настигна и започна да ме прегръща с гадните си лапи, навирайки косматите си гърди в лицето ми. Аз започнах да крещя и се събудих. – Нелиа въздъхна облекчено и отпи от водата си, опитвайки се да се отърси от ужасните тръпки, които я полазиха.

  Ана я гледаше развеселено. Сестра ѝ определено доста се вживяваше в разказа си.

  - Знам, че беше само един кошмар и нямаше да му отдам значение, ако не се бе появило предчувствие в мен, че нещо ще се случи. Можеш ли да го разтълкуваш? – тя погледна притеснено сестра си.

  Ана знаеше за предчувствията на сестра си. Винаги, когато Нелиа имаше такова, ставаше нещо. Не винаги бе нещо неприятно, но самото чувство на неизвестност направо побъркваше сестра ѝ. Сънят на Нел изглеждаше притеснителен, но тя реши да я тревожи излишно. Все пак беше само сън.

  - И аз не знам какво да ти кажа. Чувала съм, че заека символизира скрити сексуални желания. Може би имаш нужда от мъж. Какво става с онзи твой колега? – попита Ана шеговито, сменяйки нарочно темата.

  - Какво въображение имаш само! Откъде пък го измисли това за заека и секса? Нищо общо нямат. – Нел я изгледа обидено, въпреки че не искаше да си признае, че и тя е човек и има известни нужди.

  - Знам ли? – Ана я погледна с невинна физиономия, след което отпи глътка от водата, която сервитьора бе донесъл по-рано.

  - Знам, че си любопитна за ставащото между мен и Никола. Ще ти кажа, няма да мъча жадното ти за информация подсъзнание. – отвърна Нелиа развеселено.

- Нищо не става за сега. Играем си на котка и мишка. Надявам се само когато тази игра свърши, да не се окажа аз мишката. – тя въздъхна разочаровано.

  - Обясни ми така, че да те разбера. – помоли я Ана, чудейки се за какво ѝ говори.

  - Днес Никола е на някакъв обект и не можах да го видя. Напоследък рядко се засичаме, а никой не смее да покани другия на истинска среща. Пълна трагедия сме двамата. – Нел се усмихна примирено.

  - Значи все още си спиш сам самичка. Да, определено съм права за значението на съня ти. – Ана се усмихна самодоволно.

  Нелиа понечи да ѝ отвърне, че и тя спи сама в леглото, след като скъса с дългогодишното си гадже, но си замълча. Гордостта ѝ не бе чак толкова наранена, че да спори със сестра си за глупости. Реши да се заяде с нещо друго.

  – Какво е това червило, което си сложила? Някаква нова мода, която не ми е известна или опит да впечатлиш някой? 

  - Подарък ми е. Грозно ли ми стои? – Ана пипна притеснено устните си.

  - Не е грозно, просто не съм свикнала да те гледам с толкова ярко червило. – призна си Нелиа учудено. – Кой ти го подари? – полюбо-питства тя.

  - Една приятелка. – отвърна Ана смутено и погледна настрани.

  Нелиа се усмихна. Нейната сестра не можеше да лъже добре. В момента Ана излъга.

  „Сигурно си има нов ухажор и иска да го впечатли, затова си е купила ново червило.” – помисли си тя доволно. „Това е добре. Ана има нужда от някой, който да я направи щастлива.”

  Тя понечи да поразпита сестра си, но сервитьора тъкмо донесе поръчката им. Ана се усмихна облекчено, защото цялото внимание на Нел се насочи към порцията с печено заешко. Тя изчака нетърпеливо да им бъде сервирано, след което се зае да отмъщава на ястието с доволна физиономия. Ана я последва и почна да се храни, макар и не с такава отмъстителност като сестра си. Двете се наслаждаваха на храната, без да отронят и дума.

    Нелиа тъкмо беше преполовила своята чиния, когато улови нещо странно с полезрението си. Погледна през прозореца на ресторанта и забеляза едно малко улично кученце, което гледаше жално точно към нея. Тя се изправи импулсивно, взе чинията си и с уверена походка се насочи към изхода на ресторанта. Управителят я погледна учудено, но си замълча и ѝ направи път да мине. Нел бутна вратата и се озова на улицата. Направи няколко крачки към кученцето, но то се уплаши, изскимтя и се дръпна назад. Това я накара да смени стратегията. Тя започна да му говори с нежен и спокоен глас.

  - Хайде, миличко. Не искам да те нараня. Искам само да ти напълня празното коремче. Виж какво ти нося. – Нел си приближи съвсем леко чинията към кучето и я остави на земята. Първоначално то не реагира, но после усети миризмата за заешкото и се приближи предпазливо към чинията. Започна да се тъпче с голяма бързина, като едновременно с това наблюдаваше и Нел. Тя стоеше леко приклекнала до него и му се радваше с глупава усмивка. Кучето не беше съвсем малко, на около 3-4 месеца. Въпреки мръсотията по него, се виждаше естествения му кафяво – бял цвят на козината му. По измършавялото му тяло имаше леки наранявания. Нелиа направи гневна физиономия. Винаги, когато видеше нещо подобно, тя се гневеше на безразличието и жестокостта на хората. За съжаление нямаше как да ги научи на милосърдие, състрадание и доброта, не само към животните, но и към хората. Нейни-те хазяи не ѝ позволяваха да гледа животни в жилището си, затова единственото, което можеше да направи, бе да нахрани и да си поиграе с някое бездомно куче или коте.

  Кученцето вече бе привършило с храненето, а чинията направо светеше от чистота. Нел се засмя и внимателно протегна ръка към него. То не се уплаши и си приближи муцунката към ръката ѝ, след което я облиза. Тя се почувства щастлива, защото знаеше, че в момента кучето ѝ благодареше по неговия си начин. Внезапно се чу глъчка от някаква тълпа младежи и кучето избяга. Нел взе чинията, изправи се и влезе в заведението. Почти всички я гледаха вторачено, а някои дори се хихикаха. Нелиа изобщо не ги удостои с вниманието си, защото изобщо не ѝ пукаше какво мислят за нея в момента. Изведнъж обаче се чу бурно ръкопляскане някъде от ресторанта. Тя не пожела да види кой ѝ ръкопляска и продължи към масата, където Ана я чакаше със смутена физиономия. Когато стигна до масата, Нел постави празната чиния на нея, седна, отпи малко вода и погледна към сестра си съвсем спокойно. Ана също обичаше животните, само че предпочиташе да купи нещо от близкия хранителен магазин и да се скрие в някоя уличка, за да нахрани бездомните животни. Нел, както винаги, беше по атрактивните изпълнения. Решаваше нещо и го правеше. Тя очакваше сестра ѝ да я смъмри, след което да се изниже по най-бързия начин от заведението. Но Ана само се усмихна мило на Нел, погали я майчински по ръката и възкликна гордо:

  - Ех, тази моя Нел! Добре, че светът те има. Правиш го по-добро място!

  Нелиа се усмихна поласкано.

  - Не очаквах да реагираш така. Благодаря ти за разбирането. – отвърна тя признателно.

  - Интересна личност си. Допреди малко си отмъщаваше на невинния заек, приличаща на доволен садист, а сега излезе и се погрижи за кучето. – каза Ана развеселено.

  - Благодаря, че каза „интересна”, вместо „за психиатрична клиника, с подозрение за раздвояване на личността”. – отвърна Нел шеговито.

  Двете сестри се спогледаха и се засмяха.

  - И все пак имаш още време да си промениш мнението и да си изнесеш чукалата. – Вметна Нел сериозно.

  - Гордея се с постъпката ти, но определено искам да си „изнеса чукалата”. Хайде да си ходим. И без друго ще закъснеем за работа – отвърна Ана леко разтревожено, въпреки че сама си беше шеф. Тя беше горд собственик на магазин за цветя.

  - Права си. Тази сутрин шефа вече ми чете конско по този въпрос. Не искам пак да се срещам с „Едната вежда”. – отвърна Нел поди-гравателно.

  Ана се засмя звучно.

  - Защо го наричаш така?

  - Защото когато се ядоса, така си свъсва веждите, че те заприличват на една.

  Ана си представи едната вежда на господин Георгиев и пак се засмя. Някои от клиентите в заведението я погледнаха любопитно. Тя ги забеляза и се обърна с тих глас към сестра си.

  - Ама какви сноби има тук само. Не разбирам защо обичаш да идваш тук.

  - Обожавам храната. А тези, с надутите физиономии, ги отбелязвам единствено като грозна част от интериора. – отвърна Нел пренебрежи-телно.

  След две минути двете вече бяха излезли от ресторанта и се целунаха набързо за довиждане. Ана се качи в едно такси, А Нелиа се насочи пеша към офиса си. Толкова се бе забързала, че не забеляза как един мъж излезе след нея от ресторанта и я последва. След като тя влезе през служебния вход на фирмата, тайнствения мъж се насочи с доволна усмивка обратно към ресторанта, където беше паркирал колата си. Явно нямаше да му бъде  толкова трудно, колкото първоначално си помисли, че ще му бъде.

4

  Часът тъкмо бе станал 6.00 сутринта и алармата за събуждане на телефона се включи. Нелиа често сменяше мелодията, която я будеше. Напоследък обаче тя се събуждаше от една весела песен, в която певеца изразяваше своето възмущение и недоволство, че трябва да става рано за работа, разделяйки се със своите любими – удобната възглавница, мекото легло и топлите завивки. После певецът се замечтаваше за живот, в който не му се налага да ходи на работа, а деня му е изпълнен с лежане, мързелуване и приятни забавления. Когато Нел чуеше тази песен се усмихваше и ставаше развеселена от леглото. Тази сутрин не бе по-различно. Единствената разлика от предната сутрин бе, че малко преди да се събуди, тя се наслаждаваше на прекрасен сън. Този път нямаше никакви гадни зайци–преследвачи, а само сладкия Никола, който ѝ се усмихваше докато я канеше на среща.

  „Този път обаче нямам търпение да стана от леглото и да се превърне този сън в реалност.” – помисли си Нел замечтано и изключи алармата на телефона си.

  Тя се пресегна към нощната лампа, чиято крушка бе сменила вчера, след като се върна от работа. За нейно облекчение лампата светна. Изправи се от леглото, стана и тръгна към прозореца. Нямаше никакви инциденти, което бе успокоително. Нел дръпна завесите. Една въздишка на пълно облекчение се чу от нея. Този път небето бе красиво, дори прекрасно, благодарение на почти изгрялото слънце.

  „Да, днес определено денят ще бъде необикновен или най-малкото спокоен.” – тя въздъхна, чувствайки едновременно спокойствие и радост.

  Явно вчерашният кошмар и предчувствието ѝ за нещо лошо, което предстои, бяха последствие от някакво безпокойство, на което не бе обърнала внимание.

  - Да, така е! – възкликна Нел уверено на глас и се усмихна, радвайки се на това прозрение.

  Тя умело успя да заглуши тънкия гласец, който се опитваше да я предупреди за наближаващата буря, която съвсем скоро щеше да я застигне, преобръщайки спокойния ѝ живот.