Как да разкараш господин Неподходящ 3

5

  Нелиа вече бе седнала зад бюрото, на което работеше, отпивайки доволно горещото кафе, което преди минута бе взела от машината. На лицето ѝ цъфтеше широка усмивка. И имаше защо да се усмихва. Беше пристигнала навреме за работа, необезпокоявана от задръствания, даже бе подранила. Отивайки пък за кафе бе видяла Никола в офиса му. Той ѝ се беше усмихнал по същия начин, по който ѝ се беше усмихвал в нейния сън. Оставаше само да я покани на среща, за да се сбъдне целия ѝ сън. Двамата не можаха да поговорят, защото г-н Георгиев беше с него и изглежда нямаше намерение скоро да приключи с разговора.

  „Нищо.” – каза си тя примирено. „Работим в една и съща фирма. Няма къде да ми избяга. Само ми трябва някакъв повод да го посетя.” – Нел се усмихна доволно, след което започна да работи.

  Проектът ѝ по детската градина бе готов, одобрен и вече се работеше по него. Тя обаче трябваше да наглежда изпълнението на проекта, а и все още не бе осигурила всички мебели, играчки и подобни за обзавеждането на градината.

В момента оправяше едни фактури. Нейната работа бе отговорна, но не се оплакваше. Крайният резултат винаги носеше удовлетворение и на нея, и на клиентите. Проектът за детската градина бе един от любимите ѝ, защото изискваше повече въображение и изобретателност – качества, които тя притежаваше в изобилие. Точно по тази причина на другите вътрешни дизайнери възлагаха скучните проекти, а на нея се падаха интересните и ексцентричните. Нейните колеги обаче не се сърдеха. Те бяха типичните скучни и праволинейни хора, които пред-почитаха да плуват в добре познати и плитки води, вместо да се гмурнат в дълбоките и непознати води.

  След около час тя приключи с работата в офиса и се канеше да отиде към детската градина, когато забеляза през прозореца на кабинета си секретарката на г-н Георгиев, която се бе запътила с превзетата си походка към нейния офис. Нелиа направи гримаса, защото усети, че я чака неприятна изненада. Телефонът в офиса бе свързан с този на нейния шеф и той лесно можеше да ѝ се обади и да я извика в кабинета, както правеше често. Пепа я използваше, само когато трябваше да съобщи нещо важно и в повечето случаи неприятно. Нел подозираше, че причината за тази тактика не е защото г-н Георгиев иска да демонстрира власт и положение. Неговата секретарка не бе от най-харесваните личности в офиса. Човек лесно можеше да насочи гнева си към нея, вместо да обвинява шефа, че му е възложил твърде много работа например. Предната седмица, след едно такова привикване, плановете на Нелиа за уикенда бяха провалени, защото г-н Георгиев ѝ нареди да помогне на колега с някакъв спешен проект.

  „Дано да не е това. Имам нужда от малко почивка.’’ – помисли си тя уморено.

  Пепа почука на вратата и влезе, без да дочака да бъде поканена.

  „Тази глупачка няма и грам елементарно възпитание.”

- каза си Нел недоволно наум.

  - Кажи. – тя погледна секретарката спокойно.

  - Господин Георгиев иска веднага да се явиш в кабинета му. – отвърна Пепа с доволно изражение и усмивка, наблягайки нарочно на думата „веднага”. Явно се опитваше да си придава важност.

  - Кажи на господин Георгиев, че ще дойда след 5 минути.

- каза Нел с безразличие и хвана телефонната слушалка.

  Усмивката на Пепа изчезна.

  - Да, но това не търпи отлагане. – настоя тя натъртено.

  - Разбирам. – Нел се усмихна. – Но и клиентите от „GBS - group” искат да обсъдим въпрос, който не търпи отлагане.

– допълни тя спокойно.

  - Но... – Пепа се опита да намери нещо, с което да обори думите на Нелиа.

  - „Клиентът е на първо място” – както обича да казва г-н Георгиев. – настоя Нел с любезен тон в гласа.

  Пепа разбра, че няма да стане нейната, отметна високомерно глава назад и каза троснато:

  - Ще му предам думите ти, но едва ли ще остане доволен!

  Нел изобщо не ѝ обърна внимание и се зае да набира номера на въпросната фирма. Пепа се врътна разгневено и излезе от офиса, без да настоява повече.

  „Ще ме командваш, друг път!” – си каза Нел победоносно наум, докато линията даваше свободно.

  - „GBS - group”, Добро утро! – се чу от отсрещната страна приятен женски глас.

  - Добро утро. – отвърна Нелиа любезно. – Бихте ли ме свързали с Калина Петкова?

  - За кого да предам?

  - За Нелиа Игнатова от фирма „Великс”.

  - Един момент, моля.

  Нел зачака, слушайки някаква мелодия. След около 15 секунди тя чу глас от отсрещната страна.

  - Здравейте, госпожице Игнатова. С какво мога да Ви бъда полезна?

  - Здравейте, госпожице Петкова. Имам една молба към Вас. – отвърна Нел любезно.

  - Говорете. – г-ца Петкова звучеше заинтригувано.

  - Искам от Вас да си довлечете дългите крачета довечера в 8 часа в кафене „Престън”. А ако с Вас са и крачетата на госпожица Минкова, ще е направо чудесно. – обясни Нел развеселено.

  - За Вас, винаги! – отвърна Калина ентусиазирано.– Но все пак бих желала първо да се запозная с програмата на вечерта.

   - Първо ще започнем с няколко коктейла за загрявка, после ще се отбием в пиано-бар „Александра” и ако след това можем да стоим на краката си, отиваме директно в клуб „Only”. И тъй като е петък, последният работен ден от седмицата, може да купонясваме цялата нощ. – Нел звучеше така, сякаш нямаше търпение да се случи това, за което говори.

  - Да, определено ми харесва тази програма. Надявам се само този път да сте свободна през уикенда, за да не се получи като предния път. – Калина звучеше почти разочаровано, сякаш бе усетила опасността, която тегнеше над Нел.

  - Всъщност, в момента шефа ме чака в офиса си. Вероятно ще ме кара да работя пак през уикенда, но ако имам планове за вечерта, по-лесно бих му отказала. Но дори и да не успея, няма да се отметна този път. Обещавам. – Нел звучеше убедено.

  - Желая Ви успех. – каза приятелката ѝ със съжалителен тон в гласа. Тя много добре знаеше колко властен бе г-н  Георгиев. Досега Нел бе успяла да се измъкне само няколко пъти от възложената ѝ не навреме работа.

  - Ще имам нужда от него. – Нел въздъхна тежко. – Но каквото и да стане, уговорката ни остава. – повтори тя обещанието си.

  - Добре. Приятен ден, г-це Игнатова. – Калина отново зазвуча любезно.

  И двете имаха собствен офис, където работеха сами, Но Калина винаги провеждаше разговора така, все едно някой шеф е наблизо.

  „Професионално изкривяване, предполагам” – помисли си Нел раз-веселено.

  - И на вас. До скоро. – отвърна тя с усмивка, но не затвори телефона, както направи нейната приятелка.

  Нелиа взе едно празно листче и се престори, че пише нещо, което някой ѝ диктува по телефона. Тя не искаше да задържа приятелката си, но все още не бяха минали 5 минути и трябваше да си намери някакво занимание, приличащо на работа. Господин Георгиев нямаше да е много доволен от нейното закъснение, но поне Пепа щеше да разбере, че Нел има само един шеф, който не се казва Пепа. Секретарката бе братовчедка на жената на г-н Георгиев и затова си придаваше важност и си позволяваше да злослови срещу всеки. Всъщност не бе нищо повече от обикновена секретарка, на която ѝ се налагаше да работи, защото последния ѝ спонсор я бе заразял и не можеше да си намери нов. Благодарение на няколкото си пластични операции, дългата руса коса, силният грим и оскъдните прилепнали дрешки, Пепа веднага бе станала център на внимание в офиса когато започна работа. Тя обичаше да се сваля на всеки мъж, търсейки си явно нов спонсор, но все още удряше на камък. Нел бе забелязала нескрития интерес на Пепа към Никола. Тя често му носеше кафе, хилеше се глупаво на всяка негова шега, лигавеше му се, докосваше го уж случайно и често се правеше на безпомощна пред него. Типичните номера на жените като нея. За щастие той не се поддаваше на тези номера.

  Нелиа погледна часовника си. Пет минути вече бяха минали, затова тя остави слушалката и се изправи. Погледна през прозореца, чиито щори бе забравила да пусне, както правеше често, за да се предпази от любопитни погледи. Пепа гледаше нервно часовника си.

  „Въпреки че е мъж, Никола все пак има вкус. Аз може и да не изглеждам като порно звезда, но поне имам мозък в главата си и знам как да го използвам.” – помисли си тя развеселено, след което стана от мястото си и се запъти към кабинета на г-н Георгиев, минавайки с безразличие по-край Пепа.

  Нел почука на дебелата дървена врата. От вътре се чу строгият глас на шефа ѝ, който я покани да влезе. Винаги, когато трябваше да влезе в този кабинет, в нейната глава нахлуваха спомени от директорския кабинет на гимназията, в която бе учила. Тя често бе привиквана при директора, защото бе доста устата и буйна тинейджърка. Разликата бе, че училищният директор беше добър и спокоен човек, който често отменяше наказанието, което ѝ бе наложил, само при вида на нейното разкаяно и разплакано лице. Нел бе добра актриса от малка и нейните номера минаваха почти пред всички, освен пред баща ѝ и г-н Георгиев.

         Тя натисна дръжката на вратата и влезе в големия шефски кабинет. Обзавеждането вътре бе скъпо, но изчистено и семпло. Стените на кабинета бяха бежови, а в средата, близо до прозореца, бе разположено голямото шефско бюро. Пред него, от лявата и дясната страна, бяха наредени няколко удобни фотьойла. Те бяха за клиентите и бизнес сътрудниците на фирмата. За обикновените служители като Нел имаше един стол, разположен в средата, точно пред черното бюро на шефа. Нел пристъпи напред с леки, но сигурни крачки. Г-н Георгиев стоеше зад бюрото си с обичайната си навъсена физиономия.

         - Викали сте ме. – каза Нел спокойно.

         Шефът ѝ мълчаливо посочи стола пред бюрото си.

   Нел много мразеше този стол, не само защото беше неудобен и нисък, а и защото нямаше къде да се скрие от „едната вежда”. Тя подозираше, че г-н Георгиев нарочно бе избрал този стол. Сигурно получаваше още по-голяма наслада от мъмренето на някой служител, знаейки, че горкият или горката страдат от седенето върху този стол на мъченията. Въпреки всичко Нелиа нямаше как да седне другаде, затова се настани спокойно на омразния стол и зачака.

  Господин Георгиев я погледна с преценяващ поглед.

  - Какво стана с „GBS - group”? Все още ли се чудят дали да ни наемат за ремонта? – попита той недоволно.

  - Ще изчакат, докато дойде време за отпуската на служителите. Тогава ще решат какъв ремонт ще правят и какви средства да отделят. След това ще преговарят с нашата или с друга фирма. – обясни Нел спокойно.

  - Все едно и също. – нейният шеф направи презрителна физиономия. – Ако не ни осигуряваха клиенти, едва ли бих се занимавал с тях.

  Фирмата, в която работеше Калина, се занимаваше с покупко–продажба на недвижимо имущество. Често им осигуряваха клиенти, които искаха да обзаведат или променят новото си имущество. Нел знаеше, че „GBS - group” все още не са взели решение, затова и не попита нищо приятелката си. Поне успя да се оправдае за закъснението си.

  - До къде стигна с проекта за детската градина? – зададе следващия си въпрос г-н Георгиев.

  - Скоро ще го приключа. Остава да се обзаведе стаята за игра – обясни Нел и се усмихна. Колкото повече наближаваше краят на даден проект, толкова по-ентусиазирана ставаше тя.

  - Добре. Приключи го бързо и се заеми с новия си проект. – каза той замислено. – Ще ти възложа нещо, което не е по твоята част, но се надявам да се справиш.

  Нел си замълча за няколко секунди, опитвайки се да прикрие своето любопитство.

  - Какво? – попита тя спокойно.

  - Цялостно обзавеждане на къща – отвърна шефът ѝ, гледайки я напрегнато. – Знам, че досега си се занимавала предимно кафенета, клубове, галерии, ресторанти, а сега и с детска градина. Искам да приемеш това като ново предизвикателство – допълни той настойчиво.

  Нелиа го погледна учудено. Досега не беше обзавеждала нито апартамент, нито къща. Други се занимаваха с това.

  - Не е ли по-добре Петко или Мартин да се заемат с този проект? Все пак имат доста опит в обзавеждането на жилища и офиси. – тя звучеше несигурно.

  - Така е. Ако зависеше от мен, щяха да накарам някой от тях да се заеме с тази къща, но клиента ни има по-особени предпочитания, с които двамата трудно биха се справили.

- г-н Георгиев въздъхна примирено.

  - Какво имате предвид под особени? – Нел вече бе заинтригувана.

  - Клиентът е ексцентричен. Иска къщата му да изглежда „щастлива”. – отвърна шефът ѝ с насмешка.

  Нелиа се усмихна. За пръв път чуваше нещо подобно.

  - А и той вече разгледа каталога с твоята работа и остана очарован по негови думи. – допълни г-н Георгиев. – Иска ти да се заемеш с интерио-ра и обзавеждането на новия му дом. И както казах по-рано, приеми това като предизвикателство. – той я изгледа с поглед, нетърпящ въз-ражения.

  Тя разбра, че няма смисъл да спори. Но и не искаше. Вече бе приела новия си проект за предизвикателство.

  - Така и ще направя. Ще се постарая да не разочаровам Вас и клиента. – обеща Нел уверено.

  - Добре. – г-н Георгиев придоби облекчен вид. – Трябва да те преду-предя обаче, че господина един от основните ни сътрудници, който доставя мебели за повечето ни клиенти. Ти също често използваш мебелите му в проектите си. Излишно е да казвам, че не можем да си позволим да го отблъснем. – допълни той с предупредителен тон в гласа, гледайки я право в очите с „едната вежда”.

  Въпреки че Нелиа малко се притесни, нейното изражение остана спокойно и уверено.

  - Аз вярвам в себе си и способностите си. Надявам се и Вие да повярвате в мен. – отвърна тя самоуверено.

  - Това и правя, щом се съгласих да възложа проекта на теб. – каза шефа ѝ леко натъртено. – Ето, вземи плановете на къщата. Той подаде на Нел един запечатан плик. Тя го взе с любопитен вид.

  - След обяд ще отидеш да погледнеш лично мястото. Искам да имаш готови идеи, които да обсъдиш с клиента, когато той дойде. – г-н Георгиев звучеше заповеднически.

  - Ще ми дадете си адреса, който трябва да посетя? – попита Нел нетърпеливо.

 - Ще изпратя някой да те вземе от детската градина и да те закара. Къщата е малко далеч от центъра. – обясни ѝ той леко поуспокоено и се загледа в плика, който тя държеше в ръце.

  - Добре. – отвърна Нелиа, чудейки се дали да тръгва.

  - Това е. Успех. – пожела ѝ г-н Георгиев и взе сутрешния вестник в ръце.

  - Благодаря. – отвърна тя любезно, стана от стола и напусна кабинета.

  Чак когато влезе в своя офис, Нел въздъхна тежко и се отпусна на стола си. Отдавна искаше да ѝ възложат нещо по-различно, което да я амбицира на 100%, но не очакваше да има скрити капани.

  „Основен сътрудник на фирмата, който иска „щастлива” къща.” – тя се замисли върху това. Колкото бе развълнувана, толкова и се притесня-ваше. Ако клиентът не останеше доволен от нейната работа, г-н Георгиев щеше да отприщи целия ад върху нея.

  „От кога станах толкова страхлива?” – помисли си тя изведнъж и се изправи.

  Това бе възможност да се докаже и изпита своите възможности и потенциал. Нел обичаше такива предизвикателства, особено когато излизаше като победител накрая.

  - Ще си получиш „щастливата” къща, господинчо! – закани се тя и се усмихна уверено.

  Тя седна отново на стола си и извади плановете и скиците на къщата. Взе един молив и почна да си отбелязва разни неща върху скиците. Постепенно ѝ хрумваха различни идеи по интериорния дизайн. След половин час обаче се наложи да спре, защото все още имаше друг проект за довършване. Прибра чертежите на новия си проект обратно в плика, който сложи в чантата си и тръгна.

6

  - О, не мога да повярвам! – възкликна Нелиа с изненадан глас. – За пръв път и трите да сме точни. – допълни тя развеселено и погледна към приятелките си, които тъкмо бяха седнали на една маса в кафене „Престън”.

  - Аз почти винаги съм точна. Вие двете все закъснявате. – отвърна Стела в своя защита, гледайки обвинително Нел и Калина, които се засмяха.

  Двете приятелки наистина не се славеха сред своите близки и познати с точността си, въпреки че Калина бе по-организираната от двете.

   - Не се тревожи. Тази грешка едва ли ще се повтори отново. – каза Калина шеговито и погледна към Нел, която тъкмо сядаше.

  - Стела да му мисли. – отвърна Нелиа с престорено безразличие.

  - За щастие не закъснявате много, а аз съм спокоен човек. Така че няма проблем. – отвърна Стела примирено и се усмихна.

  - Не, не трябваше да ни отговаряш така. – възпротиви се Калина. – Дръж се поне веднъж като кучка и ни постави на място. – тя погледна недоволно Стела, която се усмихна невинно.

  - Ако ме ядосате или обидите, ще го направя. – обеща тя. – Но все още не сте ми предоставили тази възможност, защото се заяждате една с друга предимно, а аз играя ролята на рефер. – допълни развеселено.

  Нелиа и Калина пак се спогледаха и се изсмяха. Двете наистина доста често си разменяха словесни удари, но това не им пречеше да са добри приятелки. Все пак през повечето време се шегуваха, отколкото се заяждаха на сериозно.

  Сервитьорката тъкмо бе дошла и трите си поръчаха питиета – „Блъди Мери” за Калина, „Маргарита” за Стела и „Бакарди” за Нел.

  - Е, - каза Кал, след като сервитьорката изчезна, - кажи какво стана днес със Симеончо?

  - Кой Симеончо? – попита я Нелиа с недоумение.

  - Как кой? – Калина я погледна с насмешка. – Всеки ден го виждаш от три години насам, а все още не си му научила името. Симеон Георгиев, шефът ти. Едната вежда.

  Нел се усмихна развеселено.

  - Ами така кажи! С твоят „Симеончо” само ме обърка. За кратко си помислих, че паметта ми изневерява. – тя погледна престорено строго приятелката си.

  - Не съм виновна аз, че схващаш бавно. – отвърна Кал заядливо.

  Нел понечи да ѝ отвърне подобаващо, но Стела се намеси в този момент.

  - Ама и вие сте едни. Не може ли поне веднъж да не се джафкате. Като деца сте. – тя ги изгледа недоволно.

  - Децата не се джафкат. Само кучетата. Или кучките в случая. – отвърна Нел развеселено.

  И трите приятелки се засмяха.

  - Ти го каза! – Стела я погледна с лек упрек. – С тези ваши спорове никога не успяваме да проведем нормален  разговор.

  - За нормален разговор са нужни нормални хора, а аз не виждам такива на тази маса. – намеси се Калина шеговито, гледайки към Нелиа.

  - Ето, пак. – Стела погледна Кал предупредително.

  - Не се сърди. Нали каза, че си спокойна. Просто искахме да проверим търпението ти. – каза Нел развеселено.

  - Говори от свое име. Аз просто се заяждах безкористно. – отвърна Калина шеговито.

  Трите отново се засмяха. Сервитьорката тъкмо им бе донесла питиетата. По традиция една от тях винаги вдигаше тост.

  - Коя ще вдигне тост? – попита Стела любопитно, гледайки приятелките си.

  - Предният път аз вдигах тост. Сега е ред на Кал. – отвърна Нел и взе чашата си в ръка.

  Калина взе също своята чаша и се замисли. Тя обичаше да прави оригинални тостове. И този път не изневери на своя стил.

  - По-рано казах, че не виждам нормални хора на тази маса, затова нека вдигнем тост за всички ненормални хора. – каза тя със сериозен вид и вдигна чашата си във въздуха.

  Нелиа и Стела се усмихнаха и се присъединиха към тоста. Чашите им издрънчаха едновременно, след което те отпиха с наслада от питиетата си.

  Нел се загледа в приятелките си, които почнаха да обсъждат как е минал деня им. Характерите им бяха различни, но си пасваха. Дори външно трите приятелки бяха доста различни. Стела беше дребна, с леко пълно телосложение и дълга черна коса, наплетена на рибена кост. Топлите ѝ кафяви очи пасваха идеално на нейното лице, което имаше детско излъчване. Тя обичаше да се облича с рокли, които да подсилват детското ѝ излъчване. Не ѝ липсваше мъжко внимание и никой не можеше да ѝ даде 32 години, въпреки че бе точно на толкова. Стела бе най-голямата от трите, но и най-мъдрата и уравновесената. С нея можеше да се проведе разговор от всякакъв тип, а тя знаеше идеалното решение на почти всеки проблем. Това нейно качество вероятно не се дължеше толкова на възрастта, колкото на факта, че ежедневно имаше контакт с много и различни хора, защото работеше като дизайнер и моден консултант. Стела все още не се бе прочула и се налагаше да работи упорито, за да получи някой ден признанието, което заслужава.

Калина от своя стана също бе амбициозна, но не се стремеше толкова към признание, колкото към премия и евентуално повишение. Тя се занимаваше с покупко-продажба на недвижимо имущество. В работата определено ѝ вървеше, но не бе така в нейния личен живот. Калина беше красавицата на компанията. Косата ѝ бе боядисана в червено, оформена в къса и модерна прическа. Тя обличаше слабата си и почти висока фигура почти винаги с елегантни дрехи, а красивите ѝ сини очи се криеха зад очила. Определено бе мечтата за много мъже, но нещо не ѝ вървеше с тях. Все попадаше на задници, което я бе озлобило малко към мъжете. Но не бе изгубила все още надежда, че ще срещне свестен мъж.

  Историята на Нелиа бе подобна. И на нея не ѝ вървеше особено с мъжете, но все още не ги бе намразила. Ако трябваше да се сравни с приятелките си, тя би казала, че е някъде по средата. Характерът ѝ бе по-силен от този на Стела, но и доста по-мек от този на Калина. Нел знаеше, че не притежава детския чар на Стела и невероятната красота на Калина, но въпреки това се чувстваше привлекателна, но и някак обикновена. Може би затова често менеше стила и външния си вид. В момента, боядисаната ѝ в кестеняво коса бе дълга под раменете, на-къдрена на големи къдрици и фиксирана с лак. На работа тя винаги бе елегантна, но през свободното си време обичаше да експериментира с дрехи и визия. Всичко зависеше от настроението ѝ. Когато се чувстваше депресирана, тя се обличаше в доста пъстри и необичайни дрехи, а когато самочувствието ѝ не бе достатъчно високо, си позволяваше по-гореща и секси визия. В повечето време Нел бе щастлива и обличаше нещо красиво и удобно. Сега също се чувстваше по този начин. Тя се зачуди как ли се чувства мъжа, който наблюдаваше от известно време.

  - Къде се отнесе пак? – гласът на Калина прекъсна мислите ѝ.

  Нелиа я погледна с тайнствена усмивка, след което пак се загледа в непознатия мъж.

  - Наслаждавам се на гледката. – отвърна тя със заинтересован вид.

  Стела и Калина се загледаха в посоката, в която Нел гледаше.

  - Каква гледка? – попита Кал учудено. – Не виждам някой, който да си заслужава вниманието.

  - Погледни отново. Седнал е отдолу, на масата в ъгъла. – обясни тя.

  Калина забеляза мъжа, който приятелката ѝ гледаше. Първоначално не реагира по никакъв начин, но изведнъж се изсмя глупаво.

- Влюбена ли си? – попита тя подигравателно Нел.

  - Не съм сигурна. Определено не мога да отлепя поглед от него. Не знам как не го забелязах още в началото. Страхотен е! – тя въздъхна силно впечатлено.

  - Не е хубаво да се присмивате на хората. – скара им се Стела. – Но все пак няма как да не отбележа, че този мъж е скаран много сериозно с модата. – допълни тя недоволно.

  Трите го загледаха преценяващо. Мъжът, който бе обект на силно внимание, не само от тях трите, изглеждаше леко казано нелепо. В големия град Нел се беше нагледала на всякакви странни и ексцен-трични хора, но този беше уникален. Мъжът беше обул кариран жълто-зелен панталон, крачолите на който не бяха достатъчно дълги и червените му чорапи се виждаха. Сакото, ризата, дори обувките му бяха жълти. От джоба на сакото се показваше зелена кърпичка. Странникът не изглеждаше много висок, около метър и седемдесет – колкото Нел с токчета. Тъмната му коса бе гъста и начупена и определено имаше нужда от постригване, защото стоеше като гнездо върху главата му. Неговата фигура беше леко пълна в зоната около корема, а жълтата му риза бе прекалено лепнала и подчертаваше още повече този факт. Поне лицето му бе симпатично и той изглеждаше някак щастлив. Странният мъж бе седнал сам на масата и пишеше нещо в тефтера пред себе си, като похапваше често от мелбата си.

  „Какво ли работи? Дали така се облича и на работа? Има ли си приятелка? И тя ли изглежда така? – почна да се чуди Нелиа любопитно.

  - Определено изглежда интригуващ, вероятно защото не мога да разгадая каква личност е и какъв живот води. – каза тя замислено на глас.

  - Според мен е или луд или осъзнал се наскоро гей. – предположи Калина.

  - Не съм убедена в това. Повечето гейове, които познавам, имат добър вкус за обличане. Тези червени чорапи нещо не се връзват. – вмъкна Стела учудено.

  - Определено обаче не му пука какво мислят хората за него, щом е излязъл навън в този вид. – каза Кал с леко възхищение. Тя често симпатизираше на непукистите, които предпочитаха да бъдат себе си, вместо да се съобразяват с обществените норми на поведение.

  - Той е един щастлив човек, облечен по свой вкус. Нека да не го обсъждаме повече. – предложи тя и погледна в друга посока.

  Нел я погледна замислено и изведнъж се усмихна. Току що ѝ бе хрумнала идея за нейния нов проект, озаглавен „Щастлива къща”.

  - Той е моята муза. – възкликна тя въодушевено и отново погледна непознатия.

  - Каква муза! Та той е цяло произведение на изкуството. – каза Калина шеговито и се усмихна.

  - Аз не се шегувам, нито му се подигравам. Благодарение на него ми хрумна страхотна идея за моя нов проект. – Нел се засмя доволно. – Направо ми идва да го нацелувам. – допълни тя развълнувано.

  - Ами давай, какво те спира? – предизвика я Калина.

  - Бих го направила, но не искам да го обидя. Не мога да отида при него и да му кажа: „Благодаря Ви, че сте се облякъл по този начин.” Няма да ме разбере правилно.

  - Не мога да повярвам, че не прие предизвикателството ми. – възкликна Кал учудено. – За пръв път разбирам, че и ти имаш някакви граници. Май аз ще си остана най-голямата гадина от трите. – допълни тя развеселено.

  - Това комплимент ли беше? От теб? Не мога да повярвам! – Нелиа погледна престорено шокирано приятелката си.

  - Да, направих комплимент. На себе си! – отвърна Калина весело и се засмя.

 - Така е. Вече се успокоих. – Нел въздъхна облекчено и също се засмя.

  - Намерила си с какво да се хвалиш. – вметна Стела шеговито.

  - Защо не? – Калина погледна сериозно приятелката си.

- Повечето жени се хвалят колко са добри, мили, грижовни, работливи, честни, благородни и ред други измишльотини. Аз не крия от никой своите недостатъци. Харесва ми да бъда кучка. – тя се изпъчи самоуве-рено.

  - Важното е да се харесваш и да не ти пука. – подкрепи я Нелиа.

  - Да. – Калина се усмихна.

  - Дори единственият човек, който те харесва, да си самата ти. – допълни Нел със сериозен вид.

  Калина я погледна ледено, а ъгълчетата на устата ѝ се изкривиха в предупредителна усмивка.

  - Недей да дразниш бика! – предупреди я Стела развеселено.

  - Първо бе кучка, сега пък бик. Определено обаче има нещо животинско в нея. – отвърна Нел подигравателно и хвърли весел поглед към Калина.

  - Какво предпочиташ – да те захапя като кучка или да те наръгам като бик? – попита я Кал престорено любезно.

  - Достатъчно! – намеси се Стела. – Това ваше вечно съревнование между кучки не ми харесва. – тя погледна недоволно приятелките си.

  Нелиа и Калина се усмихнаха и отпиха от питиетата си.

  - Не се съревноваваме, а по-скоро тренираме. Никога не се знае кога ще трябва да затапиш някого. – обясни Нел поведението си. – Никой не иска да отнеме първото място на кучка от Кал. – допълни тя весело.

  Стела я погледна с недоверие.

  - Права е. Като се заяждаме тренираме мозъците си и изпускаме насъбралото се напрежение. А благодарение на теб не прекрачваме границата. – Калина погледна благодарно приятелката си.

  - И така да е, все пак сте много лоши. Горко им на бъдещите ви съпрузи. – отвърна Стела със съчувствен тон в гласа и ги погледна укорително.

  Нел и Калина се спогледаха развеселено.

  - Когато намеря правилния мъж, няма да се държа по този начин с него. Той ще бъде дълбоко уважаван и ценен, а всяка негова прищявка ще бъде изпълнявана. Ще се превърна в добра и покорна съпруга. – каза Кал престорено сериозно.

  Стела и Нел я погледнаха развеселено. И трите приятелки се засмяха едновременно.

  - Боже! Недей да говориш така, че съвсем ще ме откажеш от желанието за брак. – отвърна Стела през смях.

  - Това бе целта ми. Омъжи ли се някоя от нас, край с великото ни трио. – каза Калина с шеговит тон, въпреки че говореше искрено.

  Нелиа се усмихна някак тъжно. Стела видя това и също се почувства малко натъжено.

  - Тези мъже развалят всичко. – отвърна Нел замислено и въздъхна.

  - Не е чак толкова зле положението. Пак ще се виждаме, макар и по-рядко. А когато родим, ще излизаме заедно с децата и ще си гостуваме една на друга със семействата си. – опита се Стела да ги окуражи.

  Нелиа и Кал се спогледаха и се ухилиха.

  - Моля те, не се опитвай да ни ободриш, защото само влошаваш нещата. Ще ме накараш да не се омъжвам. – Калина смъмри развеселено приятелката си.

  Стела я погледна с недоумение, после и тя се усмихна.

  - Права си. Някак не мога да си представя купонджийка като теб да сменя пелени и да готви на мъжа си. Но пък винаги можеш да си наемеш детегледачка и домашна помощница. – каза Стела замислено.

  Калина се усмихна. За разлика от много жени, тя наистина не можеше да си позволи детегледачка и домашна помощница. Приятелката ѝ обаче не знаеше, че под нейната ледена фасада се крие добър и грижовен човек. Родителите на Кал не успяха да я дарят с любов, въпреки многото си пари. Тя си беше обещала, още като малка, че ако някой ден има семейство, ще бъде грижовна и любяща майка.

  - Нека се насладим на настоящето докато можем. Бъдещето може да почака. – каза Калина и доизпи питието си.

  - Така да бъде. – съгласи се Стела и също пресуши чашата си.

  Нел потърси с очи сервитьорката и ѝ направи знак да дойде. Нейната чаша вече бе празна. Скоро трите пиеха от новите си питиета.

  - Спомена по-рано за някакъв нов проект. За това ли те бе извикал в кабинета си Симеончо. – попита Калина любопитно Нел.

  - Да. – отговори тя кратко, без да дава подробности, след което отпи от питието си и се загледа някъде из заведението.

  Калина разбра, че приятелката ѝ иска да поизмъчи любопитната ѝ натура, затова смени темата и се заговори със Стела за едни обувки, които си бе купила наскоро. Нел се усмихна. Калина определено беше достоен противник. Погледът ѝ се отмести към масата, където седеше ексцентричния мъж. Той обаче си беше заминал, докато тя бе разговаряла с приятелките си. На масата му все още стоеше празната чаша от мелба. И Нел много обичаше плодова мелба, но напоследък бе започнала да се притеснява за фигурата си и ограничаваше сладкото, защото прекаляваше с него.

  „Щастливец” – помисли си тя с лека завист и се усмихна.