Как да разкараш господин Неподходящ 7

13

  Десет минути след 2 следобед Нел обикаляше неспокойно офиса си, поглеждайки часовника си през минута. От Щастлив все още нямаше и следа. Тя за пръв път срещаше някой, който да е по-неточен и от нея, при това мъж. Вече беше измислила как да действа и нямаше търпение да приложи плана в действие. Адреналинът ѝ беше покачил и не можеше да си намери място. Нел отиде до прозореца и погледна към паркинга. Колата на Щастлив обаче не се виждаше. Тя въздъхна шумно, опитвайки се по този начин да се освободи от напрежението, което се беше насъбрало в нея. Отиде до своето бюро и си наля чаша вода, която изпи бавно.

  „Дори водата ми присяда!” – помисли си Нелиа раздразнено и пак погледна часовника си. Показваше 14.13 часа.

  Точно в този момент на вратата се почука.

  „Най-после!” – отдъхна си тя и побърза да седне на стола си, придавайки си спокоен вид.

  - Заповядайте!

  Щастлив влезе вътре. Нел го погледна любопитно. Въпреки че се усмихваше леко, той изглеждаше притеснен. Това донякъде успокои раздразнението ѝ, породено от неговото закъснение. Този път Щастлив не беше с костюм, а със спортен екип и кецове. Както винаги по него присъстваха почти всички цветове на дъгата. И въпреки че беше свикнала на външния му вид, Нел не остана доволна. Трябваше да обиколят доста места заедно и вероятно щеше да изтърпи доста хихикания и подигравателни коментари. Тя се зачуди как може да има „таланти”, които измислят такива грозни и смешни дрехи. И как се намираха глупаци, които да ги носят! Такива като Щастлив, който беше заможен и преуспял, но без капка вкус. Неговият глас прекъсна мислите ѝ.

  - Съжалявам! Пак Ви подведох. – каза Щастлив след кратко мълчание и наведе виновно глава. – Сигурно ме мислите за безотговорен и вероятно е така. Все ми се случват разни неща, които ми пречат да бъда точен. И то не само за срещите си с Вас. – той въздъхна, разочарован от себе си.

  - Както и да е. – каза Нел примирено. Важното е, че вече сте тук. – А сега можем да тръгваме, за да не губим повече време. – тя се изправи и взе дамската си чанта, в която беше натъпкала всичко необходимо.

  Щастлив я погледна признателно. Двамата излязоха от нейния офис и се запътиха към изхода на фирмата. През това време Нел извика такси от своя GSM. Трябваше да изчакат 5 минути навън, докато дойде таксито. Щастлив беше разперил ръце и се радваше на слънцето, а Нелиа стоеше неподвижно, скрила погледа си зад слънчеви очила. Митко беше наблизо и ги наблюдаваше любопитно. Щастлив забеляза някакви птички и се отдалечи да ги погледа. През това време едрият охранител се приближи до Нел.

  - Чудех се аз този образ чий клиент е. Оказа се, че ти си „късметлий-ката”! – каза Митко шеговито. – Радост или наказание е? – попита я той със сериозен тон, гледайки към Щастлив.

  - Определено е наказание. – отвърна Нел примирено и се усмихна.

  - Какво? Тормози ли те? Ще му дам да се разбере! – закани се Митко.

  Нел се засмя и го погледна, чудейки се дали той се шегува или е сериозен.

  - Какво искаш да му направиш?

  - Да злоупотребя с властта си на охранител – отвърна Митко замислено. – Чудя се дали да го обискирам, събличайки го чисто гол, или просто да го натупам малко. – допълни той шеговито.

  Нелиа се засмя.

  - Знам, че изкушението е голямо, но ще те помоля да се въздържиш. Този господин е приятел на шефа и трябва да сме любезни с него. – предупреди го тя сериозно.

  - Добре, няма да го закачам. – отвърна Митко примирено. - Сигурен съм, че ще се справиш с този индивид много по-добре от мен. – той посочи развеселено с очи Щастлив, който се връщаше обратно, и се отдалечи, усмихвайки се.

  - Какво прекрасно време! – каза той с усмивка.

  - Така е. – потвърди Нел и погледна към таксито, което тъкмо дойде.

  Двамата влязоха в таксито и потеглиха. След 20 минути вече бяха стигнали до магазин „Всичко за дома”. Нел и Щастлив влизаха за пръв път в него и останаха удивени. Тя работеше почти винаги с каталози и мостри и не влизаше често в такива магазини. Сега обаче съжали, че не го правеше често. Наистина губеше повече време, но пък можеше да си напълни очите. Нел обичаше да гледа всичко, свързано с обзавежда-нето и интериора на един дом. Тук ѝ се стори почти като рай. Липсваше само сектор „Обувки”.

  Магазинът беше разделен на отделни сектори: „Всичко за кухнята”, „Всичко за спалнята”, „Всичко за детската стая” и т. н. Щастлив и Нелиа се запътиха към сектор: „Всичко за банята”. Там наистина имаше всичко за банята, дори четки за зъби и препарати за почистване. Щастлив се държеше като малко дете – обикаляше развълнувано и пипаше всичко. Нел реши да вземе нещата в свои ръце и го поведе в сектора с плочки за баня. Имаше всякакви размери и цветове. Щастлив си хареса 12 вида, но с помощта на Нел ги сведе до три вида, които щяха да комбинират заедно в нещо като картина от плочки. Докато Нел говореше с продавача, който ги придружаваше, Щастлив съзря в далечината вани и се затича към тях. Нел го последва, макар и със забавена походка. Вече започваше да усеща неудобството от обувките си. Беше ѝ трудно да следва клиента си, който кипеше от енергия и очевидно бе с удобни обувки. Нейните бяха почти нови и все още ѝ убиваха. Докато стигне до ваните, тя изгуби Щастлив от погледа си. Огледа се и го видя в една кръгла бяла вана с крачета. Той се беше излегнал доволно вътре и мяташе крака, представяйки се, че се къпе вътре. Нелиа хем се чувстваше неудобно от веселите погледи на продавачите и клиентите, хем се забавляваше искрено с поведението му. Щастлив стана и обиколи още няколко вани, като лягаше във всяка. Накрая се спря на една зелена, с овална форма. Нел одобри избора му.

  През следващия половин час разгледаха мивките, шкафчетата и огледалата за баня, но той не си хареса нищо. Решиха, че ще търсят подходящи в друг магазин. Дойде ред на тоалетните чинии. За това, което последва, Нел не беше подготвена. Щастлив започна да сяда на всяка една, за да изпробва тяхното удобство и дали го изпълват с творческа енергия. Дори накара Нел да ги изпробва, но тя беше желязна и отказа. Той обаче не си харесваше никоя и вероятно щеше да последва същото представление и в другите магазини. Нел реши да се жертва за свое добро и седна на няколко от тоалетните чинии.

  - Тази най-много ми харесва. Хубава и удобна е, пасва си с интериора на банята. А и са използвани минерали за нейната декорация. Както сигурно знаете, минералите са източник на чиста природна енергия. – каза му тя убедително за тоалетната чиния, върху която беше седнала за малко.

  - Май сте права. – каза Щастлив доволно, след като изпробва тоалетната чиния няколко пъти и я огледа добре.

  Двамата купиха още някои неща, след което излязоха от магазина и тръгнаха пеша до близката пиаца, намираща се на около 100 метра от магазина. През цялото време Нелиа стоически търпеше болките, предизвикани от неудобните си обувки. Почти бяха стигнали до такситата, когато тя не издържа и започна леко да накуцва. Щастлив забеляза това и спря.

  - Хайде, качете се на гърба ми! Ще Ви нося до някой магазин за обувки. – каза той загрижено и приклекна.

  Нел го погледна втрещено.

  - Станете, моля Ви! Не съм нито болна, нито малко дете. Ще се справя с няколко мазола. – отвърна тя непреклонно.

  - Вината е моя и ще я поема. Нали Ви казах, че ще имам грижата? – каза Щастлив уверено и се потупа по гърба, подканяйки я да се качи.

  Нелиа обаче упорито отказваше. Краката я боляха, но не искаше да му дава повод да я докосва.

  - Не спорете с мен. Хайде да вървим! – тя направи крачка напред.

  Щастлив не търпеше възражения. Чувстваше се виновен.

  - Тогава ще Ви нося на ръце! – отвърна изведнъж той, изправи се и неочаквано я вдигна на ръце.

  Нел беше изненадана и първоначално не реагира. После обаче се размърда.

  - Пуснете ме! Всички ни гледат! – нареди му тя на висок тон, гледайки го предупредително.

  Той обаче вървеше мълчаливо, с бавна и уверена крачка, без да обръща внимание на недоволството ѝ. Само от време на време си правеше почивки. Явно Нел му тежеше.

  - Ако се бяхте качили на гърба ми, сега щеше да ни е по-лесно и на двамата. – каза той весело по едно време, оглеждайки се за магазин за обувки.

  Нел гледаше ядосано напред. Беше се отказала от опитите си да се освободи. Просто осъзна, че може да го измъчи по друг начин – с теглото си. Не беше тежка, но Щастлив не се славеше с големи мускули, въпреки здравото си набито тяло. Хората по пътя се спираха да ги гледат развеселено, някои дори ръкопляскаха, а други ги снимаха с телефоните си. Нелиа се опита да игнорира зяпачите. Мисълта, за пред-стоящото отмъщение, я крепеше. Този мъж си позволяваше твърде много с нея и щеше да си го получи.

  След Няколко минутно носене, Щастлив я внесе в магазин за спортни обувки и я остави на един диван. После се наведе и свали внимателно обувките ѝ. Не остана доволен от това, което видя. Нейните крака се бяха зачервили и имаше мехури на няколко места.

  - Намерете ми някои меки и удобни обувки от този номер. – каза Щастлив на една от продавачките, подавайки ѝ една от обувките на Нел.

  След минута продавачката се върна с чифт маратонки. Щастлив ги пое и пъхна крака на Нел в една от тях. Тя мълчеше до сега, но изведнъж реши да проговори.

  - Не ми харесват! – каза тя недоволно, без дори да ги погледне.

  Щастлив измъкна обувката и поиска да донесат други. Нел примери още седем чифта, но нищо не ѝ хареса.

  - Не се притеснявайте, г-це Нелиа. Аз ще ги платя. – успокои я той уверено.

  Нел това и чакаше. Тя се огледа. Магазинът беше за маркови спортни обувки и стоки, чиито цени бяха доста високи. Една самодоволна усмивка заля лицето ѝ.

  - Тогава искам на-скъпите обувки!

  Щастлив само кимна с глава, без да показва и грам притеснение. След минута на краката на Нел стояха едни доста скъпи обувки.

  - Харесват ми! – каза тя уверено, чакайки да види реакцията му.

  Той се усмихна облекчено и плати на продавачката за тях.

Нел го погледна изненадано. Тя не очакваше, че той ще ги купи. Щастлив не беше глупав и знаеше, че тя поиска най-скъпите от инат. Можеше да избере доста по-евтини обувки, без да се съобразява с нейните претенции. Нел понечи да каже нещо, но си замълча. Не ѝ се спореше с този инатлив мъж, пък и реши, че обувките ще компенсират срама, който бра по-рано заради него.

  Двамата излязоха от магазина и хванаха едно такси, което да ги закара до следващия магазин от списъка. Трябваше да изберат боя за тавана, огледало, мивка, шкафчета, постелка и завеса за баня. Нел постави до себе си хартиената чанта, в която бе сложила токчетата си, и се огледа. Беше облечена в с леко бяло ленено сако, тъмносиня риза и елегантна бяла пола, които изобщо не подхождаха на жълто-белите ѝ маратонки. Изглеждаше доста смешно и нелепо, но не ѝ пукаше особено. Беше си го върнала на Щастлив, като го удари малко в дебитната му карта.

  След два магазина двамата бяха намерили каквото им оставаше. Щастлив беше доволен, Нел също. Тя вече не му се сърдеше и двамата се държаха малко по-отпуснато. Обстановката между тях трябваше да бъде приятелска, за да може Нел да изпълни плана си по-лесно.

  Двамата се разхождаха на връщане и почти бяха стигнали до фирмата, в която тя работеше. Щастлив беше пожелал да я изпрати. Изведнъж Нел се спря.

  - От толкова обикаляне огладнях. Мисля да хапна тук. Ще ми правите ли компания? – тя му посочи кафе-сладкарница „Бери”.

  Той се усмихна зарадвано.

  - Разбира се! С удоволствие!

  Двамата влязоха вътре и се настаниха на една маса до прозореца.

  - И предният път бях седнала на тази маса. – каза Нел и се усмихна.

  Щастлив я погледна смутено.

  - Още ме е срам като си спомня как Ви накарах да ме чакате. И днес, за съжаление, повторих същата грешка. – гласът му звучеше самоукори-телно.

  - Станалото – станало. Не се сърдя. Но ако пак се случи нещо подобно, ще трябва да ми се реванширате. И няма да се измъкнете лесно. – отвърна Нел шеговито, гледайки го как ще реагира.

  Щастлив не разбра, че тя се шегува и даде обещание.

  - Ще направя всичко възможно от сега нататък да бъда точен. И ако не спазя обещанието си, можете да правите с мен, каквото искате. Ще си понеса наказанието. – погледът му беше като на дете, което е прегрешило и обещава пред родителите си, че повече няма да прави така.

  - Но аз се шегувах. – каза Нел сериозно.

  - Аз пък не. Бях напълно сериозен. – Щастлив я погледна уверено в очите ѝ.

  Нел не обичаше да се вторачват така в нея и отмести поглед. Тя видя сервитьорката, която търпеливо ги чакаше. Не бяха я забелязали, което бе странно, защото момичето определено биеше на очи. Този път беше друга сервитьорка, с друг костюм – на крава. Нел почувства съжаление към младото момиче, но не го показа. Помоли за меню. Щастлив също поиска едно. Момичето им донесе две менюта и се отдалечи. Лицето и беше леко намръщено. Нел се почувства облекчена. Поне нямаше да се налага да гледа изкуствено весела физиономия. Тя не харесваше лицемерието под никаква форма, въпреки че често ѝ се налагаше да бъда такава с шефа си или някой клиент.

  Нелиа взе менюто и го разлисти. Чудеше се дали да не накара Щастлив да ѝ препоръча нещо, но после се отказа. С неговият странен вкус сигурно щеше да избере нещо трудносмилаемо. След около 2 минути тя се спря на омлет „Фред и Барни”. Този път реши да си поръча вода, защото сока, който пи предния път, беше много сладък. Нел остави менюто на масата и се загледа в обстановката и хората. Предния път тя не огледа добре мястото, защото нямаше желание и настроение за това. Този път нямаше много деца, но все пак бяха достатъчно за нейния план. Мястото наистина имаше интересен вътрешен интериор. Сега разбра защо Щастлив искаше част от дома му да прилича на това място. Тук човек се чувстваше като попаднал в някоя приказка. Масите бяха боядисани в жълто или червено, на черни точки и наподобяваха калинки. Столовете пък приличаха на различни животни. Нел се зачуди как предния път не беше забелязала нищо. Погледна столът, върху който стоеше. Приличаше на тигър. Тя въздъхна доволно и погледна към Щастлив, който се беше навел и още разглеждаше менюто. Една развеселена усмивка цъфна на лицето ѝ. Облегалката на стола му беше под формата на магарешка глава.

  „Определено му отива.” – помисли си тя с насмешка и се усмихна още по-широко.

  Погледът ѝ се насочи към бара. Приличаше на колиба насред гората. От прозореца се подаваше барманката, която бъркаше някакви коктейли. Бяха сложили истински лиани и растения, за да има бара по-реалистичен вид. Нел се почувства като развълнувано дете. Мястото беше прекрасно, особено за деца. Имаше дори детски кът, който представляваше един малък замък на два етажа. Децата се качваха по една вита стълба към втория етаж на замъка и скачаха върху един надуваем ров. Подът беше добре обезопасен и нямаше опасност да се наранят. Нелиа се замисли дали да не направи един такъв замък за Щастлив и се засмя, представяйки си как той си играе в него.

  - Знаете ли, че сте много красива, когато се усмихвате? – каза изведнъж Щастлив, който я наблюдаваше с нескрит интерес.

  Тя се сепна. Съвсем беше забравила за него. Бързо се върна в реалността. Реши да игнорира коментара му.

  - О, Вие сте готов! Нека да поръчаме тогава. Умирам от глад. – Нел повика сервитьорката с жест.

  - Един омлет с чушки и сирене „Фред и Барни” и една минерална вода. – поръча тя и погледна към Щастлив.

  - Каква да бъде водата? – попита я сервитьорката. – „Кристална пантофка” или „Елфски елексир”?

  Нелиа се усмихна, чудейки се дали да не пита за истинските имена на водата, но се отказа и реши да рискува.

  - „Кристална пантофка”. – избра тя. Все пак обичаше обувки.

  - А за Вас, Господине?

  - Същото като на госпожицата.

  Сервитьорката каза едно „Муу” и изчезна.

  - Бива ли така да тормозят момичето?! – възкликна Нел възмутено.

  - За какво говорите? – полюбопитства Щастлив.

  - Говоря за смешните дрехи, в които сервитьорките се задушават! И какво е това „Муу” и „Бау”? – Нел гледаше гневно.

  - Аз си мислех, че е забавно, но май сте права. – той погледна към персонала съчувствено.

  Нелиа реши, че сега е момента да действа.

  - Гадно е, но и аз бих го направила ако ми трябва работа и пари. – За щастие имам добре платена работа, въпреки че скоро ще ставам майка и донякъде съм притеснена за бъдещите разходи. - каза тя замислено и хапна още едно парче омлет.

  Щастлив, който в момента ядеше, се задави. Нел се изправи и започна да го тупа по гърба, преструвайки се на загрижена. Дори му подаде вода. Той отпи няколко глътки и ѝ направи жест, че е добре. Тя седна обратно на мястото си.

  - Бременна ли сте? – попита я щастлив тихо, гледайки я доста объркано.

  - Не, за сега. Но скоро започвам постъпки за ин витро оплождане и се надявам на бързи резултати. Нямам търпение да стана майка и да няколко ангелчета като тези. – отвърна Нел разлигавено, сочейки с глава няколко шумни деца, които се боричкаха наблизо. – Поне 6-7! – допълни тя развълнувано.

  Щастлив мълчеше и я гледаше по особен начин. Нел предположи, че е силно шокиран. И с разбити надежди. Тя се обърна настрани, прикри-вайки доволната си усмивка. Планът явно беше успешен. Нямаше по-добър начин да изплашиш един мъж от този да говориш за бебета. Беше невероятно как мисълта за едно малко, беззащитно и невинно бебе може да ужаси дори някой голям, силен и смел мъж.

  „Да живеят бебетата!” – възкликна Нел радостно наум и погледна към Щастлив.

  Той все още мълчеше. Лицето му изглеждаше доста замислено. Тя не очакваше точно такава реакция. Щеше ѝ се поне ръцете му да треперят, лицето му да пребледнее и да ѝ обясни със заекващ от ужас глас, че има спешна работа и се налага да тръгва. Все пак беше доволна и на тази реакция. Личеше си, че Щастлив е доста объркан от нейното „намерение”. Тя хвана вилицата и започна да яде лакомо. Мисията беше приключила и вече можеше да се отпусне.

  След няколко минути щастлив излезе от вцепенението си и проговори.

  - Сама ли мислите да отглеждате бъдещите си деца?

  Нел надигна глава и го погледна учудено. В погледа му се четеше нещо като надежда, което я учуди.

  „Сигурно ще се опита да ме разубеди.” – помисли си тя развеселено.

  - Няма да бъда сама. Имам сестра, баща, лели, приятелки и куп други роднини. Винаги ще има кой да ми помага. Не се тревожете. – Нел се опита да говори убедено.

  - И все пак ще Ви бъде трудно. Децата имат нужда от двама родители. – каза Щастлив някак загрижено.

  „Хитрецът наистина се опитва да ме разубеди. Да видим как ще стане това!” – помисли си тя решително.

  - Обмислила съм добре всичко. Знам какво е да живееш с един родител. Майка ми почина, когато бях малка. Наистина усещах нейната липса понякога, но баща ми се справи чудесно с ролята на баща и майка, а и както казах, имам доста роднини. – Нел излъга и наум помоли майка си за прошка. Нямаше и ден, в който тя да не ѝ липсва. Баща ѝ се опита да бъде добър родител, но не успя. Имаше пропаст между него и Нел, която трудно можеше да бъде преодоляна. С роднините си също не се виждаше често, защото не беше много близка с тях. От малка се научи да бъде независима.

  - Да, но... – Щастлив понечи да каже нещо, но се спря.

  Нел му хвърли поглед, който казваше: „Стига толкова!”. Беше се изнервила, но не заради упорството му, а защото я накара да си припомни болезненото минало.

  - Тогава само ще Ви пожелая да си намерите някой, който с удоволствие би приел да отгледа децата Ви като свои собствени. – той звучеше искрено.

  - Благодаря. – отвърна тя любезно и се усмихна.

  „Това беше! Щастлив официално напусна играта.” – помисли си Нел триумфално. Нещо в погледа му обаче я притесни. Виждаше се нещо като решителност.

  „Дали...? Не, не е възможно. Само глупости си мисля!” – смъмри се тя наум, задето е толкова мнителна.

  Двамата продължиха да се хранят мълчаливо и скоро приключиха. Нел погледна часовника си. Наближаваше 18.00 часа. Работното ѝ време отдавна беше минало.

  - Искате да си вървим ли? – попита я Щастлив леко натъжен. Искаше му се да прекара още малко време с нея.

  - Да. Изморих се и искам да си почина. Надявам се, нямате нищо против да си ходим. – Нел го погледна въпросително.

  - Нямам. Аз също се изморих. Нека да тръгваме. – той извади портфейла си и остави някаква сума на масата.

  - Позволете ми този път аз да платя. Предният път пак Вие платихте, сега е мой ред. – тя посегна към портмонето си.

  Щастлив я спря, хващайки я за ръката.

  - Недейте! Ще ме обидите.

  Нелиа бързо си дръпна ръката от неговата и реши да не спори.

  - Добре. Но само този път.

  Двамата излязоха заедно навън.

  - Нека Ви изпратя до фирмата. – предложи Щастлив.

  - Добре. – прие Нел и тръгна мълчаливо.

  Маратонките бяха удобни, но краката все пак я боляха. Имаше мехури от високите токчета, и доста места обиколиха. Тя гледаше да не показва пред Щастлив, че и е трудно да върви. Токи виж пак я вдигнал на ръце. За нейно щастие той се беше отнесъл някъде и не ѝ се налагаше много да се преструва.

  Двамата скоро стигнаха до паркинга на фирма „Великс”. Нел се при-ближи до колата си. Щастлив се спря озадачен и погледна часовника си.

  - Кога минаха толкова часа? Аз си мислех, че още сте на работа. Извинете ме. Не исках да Ви отнемам от свободното време. – той я погледна виновно.

  - Простено Ви е. – отвърна тя великодушно и посочи маратонките си. – Надявам се и Вие да ми простите за тези. Малко прекалих. – физиономията ѝ беше леко смутена.

  - Обувките са компенсация за това, че заради ме си наранихте краката. А относно това, че Ви отнех един час от свободното време, ще се реванширам. Вече станаха три нещата, за които съм Ви длъжник. – Щастлив звучеше сериозно, въпреки че се усмихваше.

  - Ще ми припомните ли? – Нел го погледна учудено.

  - Закъсненията ми за срещите ни.

  - Тогава ще Ви имам предвид, ако имам някакви желания. – каза тя весело.

  - Така да бъде! – обеща той сериозно.

  Нел се загърна в сакото си, защото задуха хладен вятър. Студът ѝ припомни, че трябва да си върви.

  - Искате ли да Ви закарам? – предложи тя на Щастлив.

  - Не, благодаря. Мисля да се поразходя малко. Скоро ще почне да се смрачава, а аз обичам да гледам онази част от денонощието, в която деня и нощта се сливат. – той по-гледна замечтано към небето.

  - Лека вечер тогава. – пожела му Нел с лека усмивка и се качи в колата.

  - Лека вечер. – отвърна Щастлив и направи крачка назад.

  Нел затвори вратата и си сложи колана. Изведнъж той се приближи и почука на страничното стъкло. Тя го свали и го погледна учудено.

  - Забравих да Ви кажа, че ще бъдете чудесна майка. – каза той убедено и се усмихна.

  - Благодаря. – отвърна Нел леко смутено, затвори прозореца и потегли.

  Щастлив както винаги я изпрати с поглед.

  „Трябваше ли да казва това?” – помисли си тя, объркана от последните му думи. „Сигурно го направи от любезност.” – намери логично обяснение.

  Някакво съмнение се загложди в нея, но Нел побърза да го игнорира.

  „Планът мина успешно!” – повтаряше си тя наум.

  След няколко минути Нелиа се поуспокои малко, но не можеше да разбере защо Щастлив все още я гледаше по същия влюбен начин. Вероятно го правеше по навик. Скоро той щеше да осъзнае до какво ще доведе ин витрото. Това със сигурност щеше да го отрези и той нямаше дори да си помисли за нея.

  Нел пусна радиото в колата и си затананика някаква песен. Сега трябваше да се радва, а не да се притеснява. С усмивка на лицето и вече поуспокоена, тя се насочи към дома си.

14

  Наближаваше 21.00 часа и Нелиа вече влизаше в кафене „Престън”. Скоро не се беше срещала с Щастлив,но трябваше да се видят по работа. Той беше свободен чак вечерта и тя се съгласи да се срещнат извън работно време. Не че гореше от желание да го види, но шефа ѝ настояваше да се срещнат очи в очи и да го пита дали е доволен от досегашната ѝ работа. Само така щяла да разбере дали е искрен. Нел изкриви презрително очи. Г-н Георгиев имаше навик да я подценява, въпреки че тя бе една от най-добрите му служители. Тя се огледа. Заведението беше доста пълно и всички маси бяха заети. На една от тях обаче стоеше Щастлив, който я забеляза и ѝ помята. Нел се запъти към него, като не пропусна да огледа облеклото му. Този път той беше заложил на кафяв джинсов костюм с щампи на червени цветя. Ризата пък му беше оранжева. Панталонът както винаги му беше къс и под него се показваха три-четвърти чорапи в червен цвят. Обувките му бяха в тон с дрехите, тоест ужасно шарени. Нел се почувства неудобно, докато сядаше при него. Доста често посещаваше това място и имаше голяма вероятност да се засече с някой познат или приятел. Със сигурност щяха да я подиграват заради вида на Щастлив. Трябваше да се запознае с него, за да разбере, че все пак чуждото мнение я интересува.

  - Здравейте, г-це Нелиа. Идвате точно на време. – Щастлив ѝ се усмихна, стана и ѝ помогна да се настани.

  - Здравейте. Вие също сте точен. За което съм Ви благодарна. - тя му се усмихна признателно.

  Той седна на мястото си, разбрал намека.

  - Съжалявам, че оставих такова лошо впечатление за мен у Вас. Ще се постарая да се поправя и ще бъда точен от сега нататък. – обеща Щастлив леко смутен, но с решителен поглед.

  - О, нямах това предвид! – отвърна Нел престорено засрамено. – Просто се радвам да Ви видя.

  Щастлив ѝ се усмихна чаровно.

  - Аз също се радвам да Ви видя. Изглеждате, както винаги, прекрасно. – каза той възхитено.

   Нелиа беше пуснала кестенявата си коса свободно, носеше лек грим и бе облечена в красива жълта рокля с дълъг ръкав. Тя обаче не можеше да каже същото за неговия външен вид, защото трябваше да излъже.

  - Благодаря. Джентълмен, както винаги! – отвърна Нел любезно и се усмихна.

  - Сервитьорката беше дошла и чакаше поръчката им. Тя си поръча фреш от портокали. Щастлив си поръча същото.

  „Защо все си поръчва това, което и аз?” – зачуди се леко недоволно Нел.

  - Какво беше толкова важно, че не търпеше отлагане? – попита я той любопитно, след като сервитьорката се отдалечи.

  - За мен не беше спешно, но г-н Георгиев настоя за тази среща. – Нел направи пауза, за да види реакцията му. Щастлив изглеждаше някак разочарован, въпреки че се опита да го скрие. – Шефът ми иска да узнае какво е мнението Ви за свършената от мен работа, дали има нещо, което не Ви харесва във вътрешния облик на къщата. Иска да се убеди, че всичко е наред. – тя го погледна въпросително.

  Щастлив поклати недоволно глава и се усмихна.

  - Вашият шеф не е особено уверен в способностите Ви, което е голяма грешка от негова страна. Вие сте уникален творец и професионалист, а аз съм страшно доволен от факта, че сте моя интериорен дизайнер. Свършили сте невероятна работа! – обясни той с възхищение и задоволство.

  Нел се усмихна смутено. Рядко ѝ правеха такива комплименти. Нейни-те клиенти винаги оставаха удовлетворени от работата ѝ, но имаха навик да пестят комплиментите. Тя се почувства горда от себе си.

  - Благодаря, Ви! За нещастие не мога да кажа това на г-н Георгиев, защото ще си помисли, че го лъжа. – Нел звучеше весело, въпреки че казваше истината.

  - Тогава ще ида да му го кажа лично! На мен ще повярва. – Щастлив излъчваше решителност.

  - Не, не е необходимо. – отказа Нел с лека усмивка, въпреки че идеята ѝ допадна. – Ще му обясня, че сте доволен, но с мои думи. Вие само трябва да се съгласите, ако Ви попита за казаното от мен.

  - Добре. Щом така желаете. – съгласи се той неохотно. – Но ако Симеон продължава да Ви подценява, ще изпълня заканата си. – допълни заканително.

  - Съгласна съм! – каза тя въодушевено и се усмихна.

  - Тогава да приключваме темата за работа. Нека да говорим за по-приятни неща. – Щастлив се усмихна весело.

  Нелиа кимна в знак на съгласие.

  Сервитьорката тъкмо им донесе поръчката. Нел отпи от фреша си и се зачуди как да се измъкне от тази среща. Вече беше свършила това, за което дойде. Щеше да остане още малко, след което да се измъкне с някакво правдоподобно извинение. Компанията на Щастлив не беше чак толкова неприятна, но тя беше уморена и искаше да си легне по-рано.

  - Изглеждате ми някак притеснена. Нещо мъчи ли Ви? – загриженият въпрос на Щастлив прекъсна мислите ѝ.

  - О, нищо сериозно. Просто дребни ежедневни притеснения, които не трябва да Ви безпокоят. – излъга Нел, усмихвайки се успокоително.

  - Точно дребните притеснения правят живота интересен. Ако ги нямаше, щяхме да живеем твърде скучно. – отвърна той философски.

  - Така е. – съгласи се Нел с него.

  Щастлив изведнъж стана сериозен.

  - А какво стана с Вашето ин витро? Има ли добри новини? – той я погледна обнадеждено.

  Нел, която тъкмо отпиваше от фреша си, се задави. Щастлив се изпра-ви и кавалерски я потупа по гърба. Тя въобще не очакваше този въпрос и докато се бореше с кашлицата, се чудеше какво да му отговори.

  - Извинете ме, бях твърде директен. Предният път Вие ми споделихте тази важна новина и бях загрижен. – гласът му звучеше искрено, а лицето му издаваше притеснение и неудобство.

  - Добре съм, не се безпокойте. – успокои го Нел, след като се справи със задавянето.

  Щастлив отново седна на мястото си.

  - Все още обмислям всички възможности относно ин витро опложда-нето. Искам да избера най-добрата клиника и най-добрите специалисти. А и ще трябва да събера немалка сума. – обясни му тя тихо. – Вие сте единственият, който знае за това и очаквам така да си остане. – допълни Нел притеснено.

  - Не се безпокойте. Ще пазя тайната Ви! – обеща той с ръка на сърце.

  Нелиа въздъхна успокоено. Когато каза на Щастлив за ин витрото, не се беше замислила какво ще стане, ако шефа и колегите ѝ научат за това. Определено щяха да я обсъждат. Никола можеше да се отдръпне от нея, а г-н Георгиев като нищо щеше доста да се ядоса. Тя потръпна от тази мисъл.

  Изведнъж Щастлив я хвана за ръката и я погледна право в очите. Нел се изненада, но не освободи ръката си от неговата.

  - Благодарен съм Ви, че ми се доверихте. Точно затова ще Ви помогна да станете майка! – обеща той уверено.

  Нелиа си дръпна ръката от неговата, а в погледа ѝ се четеше ужас.

  - Какво имате искате да кажете? – попита го тя недоволно, мислейки си, че той ѝ предлага секс.

  - През изминалата седмица се занимавах с проучвания относно ин витро оплождането. Намерих най-добрата клиника в страната, която се слави с перфектно обслужване на клиентите си и има най-много успешни процедури по зачеване. Свързах се с тях и дори успях да Ви уредя час. Вдругиден, когато почивате, ще Ви закарам лично до там и ще бъда постоянно до Вас. Няма да сте сама – ще преминем заедно през всичко! – Щастлив изглеждаше силно въодушевен.

  Нел го гледаше с широко отворени очи и провиснало чене. Не можеше да издаде дори звук. Намираше се в състояние на шок. Струваше ѝ се, че ставащото сега не беше реално. Образът и гласът на Щастлив обаче бяха твърде истински. И плашещи.

  - Толкова се зарадвахте от новината, че дори нямате думи! Разбирам Ви. – Щастлив се усмихна радостно.

  На нея ѝ се прииска да го зашлеви, но само кимна с глава. Такъв гняв, какъвто чувстваше в момента, не беше изпитвала към никой до сега. Но сега не можеше да си позволи да избухне и се налагаше да се измъкне от тази нелепа ситуация.

  - Много съм Ви благодарна, но за съжаление трябва да Ви откажа. – отвърна Нелиа с бавен и сериозен глас, гледайки го уверено.

  - Но защо? – възкликна Щастлив неразбиращо, а в очите му се четеше разочарование.

  - Ин витрото е нещо, което засяга само мен. Сама ще избера къде, кога и как да го направя. Все още не съм обмислила всички варианти. Дори с близките си не съм говорила по този въпрос. – гласът ѝ беше студен, а нейното лице изразяваше твърдост.

  - Прибързах, както винаги! – самообвини се Щастлив, който изглеждаше някак тъжен и объркан.

  - Така е. – не отрече Нел. – Все пак отношенията ни са само служебни. Не трябва да се занимавате с моите лични въпроси.

  - Направих го с голямо желание. А и искам да бъда за Вас не само човек, за който работите, но и приятел. – каза той предпазливо, гледайки я умолително.

  „Имам си достатъчно приятели!” – помисли си тя раздразнено.

  - Докато работя за Вас, по-добре е да запазим служебните си отношения. Чак когато приключа с Вашата къща и работилница, може и да си помисля дали да имаме приятелски отношения. – Нел беше безком-промисна с него, въпреки че внимаваше да не го ядоса и говореше внимателно.

  Щастлив наведе примирено глава.

  - Ще чакам търпеливо тогава. И ще Ви докажа, че мога да бъда много добър, лоялен и всеотдаен приятел. – в гласът му се усещаше решителност.

  Нел не желаеше Щастлив Зайков да ѝ бъде приятел. Той беше ексцентричен, с доста странен и нелеп вкус за дрехи и обувки, намесваше се, където не му е работата, но най-вече я харесваше като жена. Дори може би беше влюбен в нея. Тя тъкмо беше осъзнала този неприятен факт. Щастлив бе готов на всичко, за да я спечели, включително да ѝ помогне с фалшивото ин витро. Такова нещо би направил само доста глупав или доста влюбен мъж. Но най-вече доста глупав влюбен мъж.

  Последва тягостно мълчание. Двамата пиеха от фрешовете си и гледаха някъде из заведението. Нел кроеше план за измъкване, а Щастлив се чудеше как да оправи настроението ѝ. Някакъв познат глас измъкна двамата от мислите им.

  - Каква приятна изненада! – възкликна Калина развеселено.

  Нелиа я погледна. Калина стоеше точно пред нея, усмихвайки се широко. До нея беше Стела, гледайки любопитно към Щастлив. По-рано тя беше отказала да излезе с тях, казвайки им, че има важен ангажимент. Трябваше да се досети, че ще дойдат тук.

  - О, за мен е още по-приятна изненадата! – Щастлив ѝ се усмихна зарадвано и се изправи. – Заповядайте при нас. – покани ги той.

  - Но вие сигурно имате важен разговор. Ще изчакаме на бара, докато се освободи някоя маса. – отказа Кал престорено скромно и направи крачка назад.

  - Не е необходимо. Нищо не прекъсвате. – Щастлив дръпна един стол и я покани с жест да седне.

  - Благодаря. Кавалер, както винаги! – похвали го тя възхитено и седна.

  „Нахална както винаги.” – помисли си Нел. Приятелките ѝ дойдоха тъкмо на време, за да я спасят от неловката ситуация.

  - Благодаря. – Стела се усмихна на Щастлив, който беше дръпнал стол и за нея и я изчака да се настани удобно, преди да седне на мястото си.

  - Доста е препълнено тази вечер. Радвам се, че ви видях. – Кална ги погледна облекчено.

  „Как няма да ни видиш, като Щастлив свети като коледна елха!” – помисли си Нелиа иронично и погледна към него.

  Калина улови този поглед и се усмихна. Беше разчела съвсем точно значението му.

  - А аз се радвам, че приехте да седнете при нас. Вашата компания ми е приятна. – отвърна Щастлив любезно и се усмихна.

  Калина също се усмихна. Обичаше да ѝ правят комплименти, а и бе радостна, че може да проследи отблизо ставащото между Щастлив и Нелиа.

  - А другата очарователна госпожица коя е? – Щастлив погледна любопитно към Стела.

  - Стела. Приятно ми е! – тя подаде ръката си.

  - Какво хубаво име! – възкликна той впечатлено. – Аз съм Щастлив.

  Стела му се усмихна ведро. Калина ѝ беше споменала скоро за мъжа с необичайното име, затова реагира спокойно.

  - Вашето име също е хубаво. – отвърна тя чистосърдечно, докато той пускаше ръката ѝ.

  Щастлив се усмихна поласкано. Явно не чуваше често този комплимент.

  - Родителите ми са с най-обикновени български имена и решили, че синът им трябва да носи необикновено име. – обясни той гордо.

  Сервитьорката тъкмо дойде. Стела си поръча бира, а Калина – водка.

  - Не сте ли на работа утре? – попита ги Нел, гледайки ги учудено.

  - Да. – отвърна Калина с весел тон. – Затова и ще пием само това.

  - Имате много интересно облекло, да не би да сте дизайнер? – Щастлив погледна Стела с интерес.

  - Да. – отвърна тя смутено и се усмихна.

Той извади една своя визитка и ѝ я подаде.

  - Харесва ми как работите, а ми трябва един костюм за официален повод. Бихте ли желали да го изработите?

  - Да, разбира се. – Стела се усмихна широко и пое визитката му. – Утре ще Ви се обадя.

  - Добре. А сега ме извинете, дами! Чака ме работа и ще тръгвам. Приятна вечер! – каза Щастлив с извинителна усмивка и остави една немалка сума на масата. – Това би трябвало да стигне, за да се почерпите добре.

  Калина и Стела почнаха да възразяват. Нел мълчеше и гледаше чашата си с фреш. Нямаше смисъл да спори с Щастлив по този въпрос. На него му харесваше да бъде кавалер и дори ако беше излязъл на среща с крайно независима феминистка, сигурно пак така щеше да постъпи.

  - Довиждане, госпожици! – той се изправи, игнорирайки техните възражения.

  - Довиждане! – отговори му Стелка с благодарен глас.

  - Приятна вечер! – допълни Калина весело.

  Нелиа си надигна главата и го погледна равнодушно.

  - Довиждане.

  Щастлив присви смутено устни, гледайки я с вина в очите, след което се обърна и тръгна. Нел го изпрати с поглед до изхода, след което погледна Калина.

  - Планът ни претърпя пълен неуспех! – съобщи тя разочаровано и въздъхна.

  Калина ококори невярващо очи.

  - Не може да бъде! Какво стана?

  - Щастлив ми осигури услугите на най-добрата клиника за ин витро оплождане в страната. Дори пожела да ме придружи и да бъде с мен до края. – обясни Нел с насмешка и затвори очи, отпускайки главата си назад.

  Калина замълча за кратко, чудейки се дали приятелката ѝ не се шегува. Това, което ѝ съобщи, звучеше меко казано нелепо. Нел обаче приличаше на пораженец, а не на някой, който си прави шега.

  - Ама този Щастлив каква лисица се оказа само! Изглежда толкова глуповат, а всъщност е доста хитър! – възкликна Кал силно впечатлена.

  - За какво ин витро говорите? Искаш да ставаш майка ли? – Стела погледна объркано към Нел. Тя не знаеше нищо за план „Как да разкараш г-н Неподходящ”.

  - Не! – отвърна Нелиа леко изнервено. – Искам да се отърва от неприятния Щастлив!

  Стела започна да се досеща.

  - Значи... излъгала си този мъж, че ще си правиш ин витро, за да престане да те ухажва? – тя скръсти ръце и я погледна недоволно.

  Нел мълчеше. Не обичаше да се проваля. Беше ядосана на Щастлив и неговото упорство.

  - Нали ти казах да бъдеш честна с него? Защо трябваше да прибягваш до такива методи? – Стела звучеше укорително.

  - Сама видя какъв инат е! Мислиш ли, че ако му бях казала, че не го искам, щеше да се откаже? Едва ли! – отвърна Нел гневно и стисна юмрук.

  Стела понечи да каже нещо, не се спря. Не искаше да се кара с приятелката си.

  - Може би си права. Вероятно е доста влюбен в теб, щом е пожелал да ти помогне с измисленото ин витро. – каза тя замислено.

  - Влюбен, друг път! – намеси се Калина с насмешка. – Просто се е разбрал какво му крои Нел и е контраатакувал. Кой мъж с акъла си би казал: „Хайде, направи си бебе от анонимен донор, въпреки че аз мога да имам деца. После ще отгледаме това бебе заедно.” – тя се гледаше подигравателно.

  - Неговото не е лудост, а любов. Влюбеният мъж е способен на всичко за своята любима, защото не е егоист. Но това важи само за истинската и чиста любов. – обясни Стела спокойно, гледайки към мълчаливата Нел.

  - Казваш, че Щастлив е истински влюбен в Нел и затова би направил всичко за нея? Не вярвам! – Кал се усмихна развеселено.

  Двете почнаха да спорят. Нел ги слушаше замислено. Стела май имаше право и това хич не ѝ се понрави. От един хитрец би се отървала по-лесно, отколкото от силно влюбен мъж. Не ѝ оставаше нищо друго, освен да продължи с изпълняването на плана. Тя щеше да намери и атакува слабото на Щастлив. Всеки човек имаше определен праг на търпимост. На Щастлив Зайков щеше да му се наложи да изтърпи доста лоши неща от нея, като накрая ще бъде принуден да се откаже. Нел си представи ужасената и изтормозена физиономия на Щастлив и това я накара да се усмихне развеселено.

  - Кое е толкова смешно? – попита я Калина учудено, прекъсвайки спора си със Стела.

  - Предстоящото отмъщение. – отвърна Нелиа с приповдигнат глас, все още усмихвайки се.

  Калина също се усмихна. Веднага разбра за какво говореше Нел. Все пак тя беше измислила прословутия план за „отрязване” на мъже.

  - Горкият Щастлив! Какво го чака само! – Възкликна Кал престорено съжалително.

  Нел се усмихна още по-широко.

  - За какво говорите? Нищо не разбирам. – Стела ги погледна объркано. - Какво отмъщение?

  Нелиа погледна Калина с поглед, питащ: „ Какво да правя? Да ѝ кажа ли?”

  Кал от своя страна направи физиономия, която значеше: „Не знам. Не съм сигурна как ще го приеме.”

  Нел реши да ѝ каже истината, макар че рискуваше да си навлече нейния гняв. Стела не си падаше по мръсните игрички и предпочиташе честната и открита игра.

  - Щом така си решила, няма да те спирам. – каза Стела примирено. – Но гледай да не стигаш до крайности и не бъди твърде груба с Щастлив. Той изглежда добър човек. – тя я погледна предупредително.

  - Добър, но упорит като магаре! – намеси се Калина язвително.

  Стела я стрелна с гневен поглед, който изобщо не я притесни. Казваше истината.

  - Добре, обещавам! – отвърна Нел и се усмихна. И тя сама не знаеше докъде ще стигна с този план. Надяваше се Щастлив бързо да се пречупи и всичко да си бъде по старому. Но ако се наложеше, щеше да прекрачи границата на благоразумието. Все пак бяха заложени нейната работа и спокойствие. Не можеше да си позволи да загуби.

  - А сега нека да сменим темата. Стига ми толкова „щастие” за тази вечер! – каза Калина нетърпеливо, като под „щастие” визираше темата за Щастлив.

  - Съгласна! – Нел се усмихна въодушевено.

  Стела ги изгледа леко навъсено и поклати глава неодобрително, но реши, че не е сега времето да им чете лекция по морал.

  - Добре. Нека да говорим за по – „смислени” неща, като например обувки.

  Калина и Нелиа нарочно пренебрегнаха иронията в гласа на Стела и се зарадваха.

  - Чудесна тема за разговор! – Кал плесна възторжено с ръце.

  - Тъкмо за това си мислех! – Нел се усмихна весело.

  - Хитруши такива! – скара им се Стела развеселено.

  Трите се спогледаха и се засмяха, след което наистина започнаха да говорят за актуалните в момента обувки и за други женски неща.