Как да разкараш господин Неподходящ 8

15

  Нелиа беше се облегнала на стола си в офиса и гледаше недоволно всички пет букета от жълти рози на бюрото си. Получаваше по един букет на всеки кръгъл час. Всеки букет имаше картичка с извинение от Щастлив. Предният ден тя се беше държала грубо с него, но той, вместо да се разсърди, се извиняваше за нахалството си и молеше за прошка.

  „Типично за него!” – помисли си Нел недоволно и хвърли поредната картичка в кошчето за боклук.

  Всичките ѝ колеги започнаха да шушукат, особено сплетницата Пепа. Някои дори бяха нахални и я посетиха в офиса ѝ, за да я разпитат. Нелиа им даде да се разбере, че това не ги засяга. Налагаше се да се обади на Щастлив, преди и самият г-н Георгиев да се яви в нейния офис с въпроса: „Това тук да ти прилича на цветарски магазин?”

  Тя си представи намръщената физиономия на шефа си и потръпна нервно. Все още не беше се подготвила напълно за изпълнението на следващия план, но се надяваше, че до неделя вечер ще успее. Нел взе телефона си и набра номера на Щастлив. Той, както обикновено, бързо вдигна.

  - Здравейте, г-це Нелиа!

  - Здравейте, г-н Зайков. – отвърна тя спокойно.

  - Радвам се, че ми се обадихте! – Щастлив звучеше признателно.

  „Аз не мога да кажа същото!” – помисли си Нел иронично и стисна зъби.

  - Обадих Ви се, за да Ви помоля да спрете с изпращането на цветята. Не Ви се сърдя за нищо. Не е необходимо да си давате парите за излишни неща. – тя се постара да звучи любезна, но твърда.

  - Благодаря Ви! Олекна ми! – Щастлив въздъхна облекчено. – А за цветята не се притеснявайте. Парите са без значение, когато трябва да се извиня подобаващо. След малко ще се обадя да спрат с доставките, щом това Ви тревожи. – обеща той.

  Нел също въздъхна облекчено.

  - Благодаря!

  - Малко прекалих с цветята. Извинете ме. – каза той притеснено.

  - Да, малко се престарахте, но не това ме притесни, а разпитите от колегите. – призна тя с леко весел глас, стараейки се да не звучи обвинително.

  - Съжалявам! – извини се още веднъж Щастлив. – Поне цветята харесаха ли Ви? Жълтите рози са малко необичайни, но по нищо не отстъпват на червените. – полюбопитства той.

  Нел погледна към отрупаното си с рози бюро. Цветята наистина бяха хубави, но все пак ѝ се искаше някой друг да ѝ ги беше изпратил.

  - Да, розите са много красиви и ухаят чудесно. Но все пак можехте да минете само с един букет. – укори го тя, предполагайки какъв отговор ще получи.

  - Вие заслужавате много повече от един букет! – обясни ѝ Щастлив с глас, пълен с възхищение. – Пък и трябваше да се реванширам заради това, че бях нахален и прибързан. – допълни той виновно.

  Нелиа реши, че е дошъл момента, в който да даде първи тласък на плана си.

  - Това е другата причина, поради която Ви се обадих. Бях прекалено рязка с Вас и не оцених постъпката Ви. Наистина бяхте прибързан, но знам, че сте имали добри намерения. – каза тя извинително. - Затова реших да Ви поканя на вечеря.

  - Какво? Вечеря? Наистина? – Щастлив не успя да скрие обзелото го вълнение.

  Нел направи физиономия. Силният му ентусиазъм я раздразни. Все пак положи усилия гласът ѝ да звучи ведър.

  - Да. В неделя вечер към 19.00 часа ще Ви е удобно ли?

  - Разбира се! Само кажете къде искате да се видим. – гласът му беше разтреперан.

  - Бих искала да Ви поканя вкъщи. – обяви тя спокойно и зачака реакцията му.

  Щастлив замълча за няколко секунди. Нел за пръв път споделяше част от личния си живот с него. Той беше приятно изненадан и побърза да отговори.

  - Добре. Така да бъде. – съгласи се още по-ентусиазирано.

  „Захапа въдицата!” – помисли си тя доволно.

  - А в колко часа да дойда? Не можах да чуя добре. – попита Щастлив извинително.

  Нел пак направи физиономия. Веднага разбра, че той не е чул часа, защото беше развълнуван от предстоящата вечеря с нея.

  - Седем часа вечерта. В неделя. – повтори тя спокойно.

  - Добре. Сега ще си запиша за всеки случай. – Щастлив взе един голям бял лист и написа часа и деня с големи червени букви и цифри.

  - Готово!

  - А адреса не искате ли да знаете? – попита го Нел шеговито.

  - Кажете ми го! – той се засмя развеселено.

  Нел му издиктува набързо адреса си.

  - Ами тогава... До неделя! – сбогува се тя с престорено приповдигнат глас.

  - Че чакам с нетърпение! – отвърна Щастлив радостно.

  Нел не отговори. Просто затвори телефона. Щастлив щеше да дойде. Това ѝ беше достатъчно. Тя се усмихна доволно. Оставаше ѝ само да задвижи останалата част от плана.

  Едно ритмично почукване на вратата прекъсна нейните мисли. Чукането наподобяваше някаква мелодия. Една широка усмивка цъфна на лицето ѝ. Беше се досетила кой е.

  - Кажи първо паролата! – нареди тя със силен глас, така че да бъде чута.

  Никола отвори леко вратата и показа само главата си.

  - Краставица? – предположи той.

  - Не. Не е храна. – подсказа му Нел.

  Никола направи замислена физиономия.

  - Гуменка?

  Тя се засмя и му каза шеговито:

  - Казах, че не е храна!

  - Какво? Аз на куче ли ти приличам? – той нацупи устни престорено обидено.

  Нелиа игнорира въпроса му и погледна нарочно към тавана.

  - О, недей ми отговаря! Мълчанието ти каза достатъчно! – Никола се престори, че ще си тръгне.

  - Нямаш никакво чувство за хумор! – скара му се тя шеговито.

  - Woof!... Така де... Не си права! – той направи глупава физиономия и се ухили.

  Нел се засмя звучно.

  - Давам ти последен шанс. Кажи паролата! – тя го погледна втренчено.

  - Нел е страшна мацка! – изстреля Никола.

  - Това също не е паролата, но пък си е чиста истина, затова влизай! – каза Нелиа развеселено, а на лицето ѝ цъфна дяволита усмивка.

  Никола влезе в офиса и затвори вратата. Нел го покани да седне, но той отказа.

  - Дългът ме зове! Отбих се само да ти предам, че шефа те вика в кабинета си. – обяви той със съжалително изражение.

  - Пак ли? – тя въздъхна недоволно, но после се сети за причината, поради която г-н Георгиев я вика. Беше забравила да го информира как е протекла срещата с Щастлив.

  - Пак, пак! – отвърна Никола весело и се усмихна. – Ако аз ти бях шеф, нямаше да бъдеш недоволна! Ама никак! – допълни той и направи смешен свалячески поглед.

  - Едва ли някога ще ми бъдеш шеф! – игнорира тя евтиния флирт. – Напоследък все ти ме викаш в кабинета на г-н Георгиев. Да не би да си станал секретарка? – Нел го по-гледна подигравателно.

  - А ти пък да не си станала цветарка? – попита я Никола със същия тон, сочейки цветята на бюрото ѝ.

  Нел съвсем беше забравила за тях. Но не искаше да дава никакви обяснения, затова го обърна на шега.

  - Да. Работата не е така платена като тази, но поне работя сама, без досадни колеги! – тя го погледна с престорено сърдита физиономия.

  - О, разбрах намека! Изчезвам! – Никола се обърна и тръгна да излиза.

  Нелиа извади една роза и я хвърли по него. Уцели го право в главата. Той подскочи стреснато. Розата падна на земята. Никола се изхили развеселено, взе я от пода и я размята заплашително, след което излезе с нея усмихнат.

 Тя го изпрати с развеселен поглед и скоро беше в кабинета на своя шеф.

  - Е, г-це Иванова, какви новини ми носиш? – попита я шефа ѝ и остави вестника на бюрото си. – Предполагам, че вече си се срещнала с г-н Зайков? – той се втренчи изпитателно в нея.

  - Да, вчера се видяхме. – отговори тя спокойно, дори се усмихна.

  - И? – г-н Георгиев я гледаше нетърпеливо.

  - Г-н Зайков е напълно удовлетворен и няма никакви забележки. Каза, че всичко е така, както си го е представял, дори още по-хубаво. Радос-тен е, че е избрал именно нашата фирма за вътрешното оформление на дома му. – Нел изглеждаше и звучеше спокойно, без да издава каквито и да било емоции.

  - А, така ли? – г-н Георгиев се потърка по брадичката и се облегна доволно на стола си. – Добре тогава.

  Оптимизмът му обаче не трая дълго.

  - Но все пак вътрешният дизайн на къщата не е довършен още, да не говорим за работилницата. Рано е да сме спокойни. – допълни той с присъщия си негативизъм.

  - Г-н Зайков знае подробно как ще бъде обзаведен дома му, затова не вярвам да си промени мнението. А относно работилницата – още днес ще я посетя лично. Опознах клиента ни и вече имам идеи, в които той ще се влюби. Трябва ми само малко повече време, за да ги реализирам. – обясни Нел с уверен вид.

  - Надявам се да си права! Сама знаеш колко е важно г-н Зайков да остане доволен. – подчерта с наставен тон шефа ѝ.

  „Знам, разбира се! Постоянно ми го повтаряш!” – помисли си тя раздразнено.

  Нелиа само кимна с глава в знак на съгласие.

  - Свободна си! – каза г-н Георгиев, след което взе вестника, отгърна на кръстословиците и почна да драска нещо.

  Тя се изправи и излезе от кабинета с широка усмивка. Пепа, която пиеше кафе, направи мрачна физиономия. Секретарката не харесваше Нел, но и беше завистлива и не понасяше да гледа щастливи хора. Нел, разбира се, знаеше това, затова усмивката ѝ беше толкова радостна. Влезе в офиса си с ведро изражение. Разговорът с г-н Георгиев мина добре – беше кратък, поносим и най-вече не беше питана какви са тези цветя, които ѝ доставиха.

  Нел взе дамската си чанта и GSM-a си, след което се огледа за плановете на работилницата. Намери ги под една папка, пъхна ги в огромната си дамска чанта и излезе от кабинета си. С бърза походка мина по коридора към входа на фирмата. Митко си беше пуснал радиото и слушаше някакво предаване. Тя реши да не го закача и излезе от фирмата, запътвайки се към колата си. Тъкмо влезе вътре и се канеше да тръгва, когато изведнъж се сепна. Съвсем беше забравила да пита Щастлив за какво ще използва работилницата. Трябваше бързо да си поправи грешката. Нел извади телефона си от дамската чанта и набра номера на Щастлив. Даде свободно и зачака. Той обаче така и не вдигна.

  „Или е зает, или не чува телефона си. По-късно пак ще му звънна.” – помисли си тя примирено и потегли с колата.

  След около половин час тя стигна до „щастливата” къща. Тя се намираше в доста отдалечен от центъра на града район, където инфраструктурата не беше силно развита. Нел паркира отвън, пред тухлената ограда и излезе от колата. Пое дълбоко въздух, оглеждайки се. Винаги, когато идваше тук, тя се чувстваше някак приятно спокойна. Въздухът беше по-чист, нямаше трафик и тълпи от хора, а мястото беше обградено от поляни, дървета и храсти. Наоколо се усещаше спокойствие. Нелиа беше свикнала на градската среда, но въпреки това мечтаеше някой ден и тя да живее на подобно място. В момента малко завиждаше на Щастлив за неговата „щастлива” къща. Тя въздъхна примирено и влезе в двора на къщата. Днес нямаше работници, защото почти всичко беше свършено, освен поставянето на мебелите, които фирмата на Щастлив изработваше за дома му и още някои неща, които Нел беше поръчала по интернет. Тя се запъти към работилницата, която бе в близост до къщата. Работилницата наподобяваше на не много голяма тухлена горска хижа, облепена с леки каменни плочи и дървесина. Покривът наподобяваше полукръг, облепен с битумни керемиди, наподобяващи пчелни кутийки. Имаше два големи кръгли прозореца с червеникави дървени рамки.

  „Изглежда много добре! Никола е свършил чудесна работа!” – възхити се тя искрено.

  Нел я обиколи и я разгледа. Прозорците обаче незнайно защо бяха доста мръсни и не се виждаше почти нищо от вътре. Тя влезе в работилницата, но я очакваше изненада.

  - А! И Вие ли сте тук? – тя погледна стреснато Щастлив, който миеше пода на четири крака с парцал в ръка.

  - А! Каква неочаквана изненада! – възкликна той приятно изненадан, надигайки глава. Остави парцала и се изправи.

  - Мислех, че сте на работа. – промълви Нел учудено.

  - Реших да си дам малко почивка. Напоследък бях доста зает, а исках да довърша тавана в спалнята. Трябва да се похваля, че стана чудесен! – обясни Щастлив весело и се усмихна. – А Вас какво Ви води насам? Работа? – попита я той любопитно.

  - Всъщност, не! Проследих Ви до тук, защото страдам от маниакална шизофрения с чести прояви на садизъм, а Вие сте следващата ми мишена! – пошегува се тя със заплашителен вид.

  Щастлив се усмихна развеселено и ѝ подаде един стол да седне.

  - Заповядайте!

  - Благодаря! – Нел се усмихна и седна на стола. – Но това едва ли ще ме умилостиви. Все пак забравих да си изпия дозата от 14 различни хапчета, които психиатъра ми изписа. – допълни тя шеговито, гледайки го предупредително.

  - Искате ли нещо за пиене? Мога да Ви предложа само вода.

  - Съгласна съм.

  Щастлив отиде да ѝ налее вода от чешмата, а тя се огледа през това време. Работниците бяха свършили добра работа, а Щастлив явно се беше погрижил да почисти.

  - Благодаря! – Нел взе чашата с вода, която Щастлив тъкмо ѝ подаде, и отпи жадно. – Виждам, че сте почистили много добре.

  - Да, остана още малко. Обичам да чистя и подреждам. – отвърна той поласкано.

  „Ще го имам предвид.” – помисли си тя дяволито и го погледна. Погледът ѝ попадна върху дрехите му.

  - Много интересна престилка имате. – каза Нел любезно, опитвайки се да не изглежда груба.

  Престилката беше в розов цвят с щампа на жълти патета.

  „Всъщност е доста сладка... за момиче!” – помисли си тя развеселено и му се усмихна.

  Той ѝ се усмихна също, още по-широко.

  - Беше любов от пръв поглед. Минавах по улицата и случайно я зърнах на една витрина в магазин за домашни потреби. Влязох вътре и я купих, без да се замисля. Продавачките си помислиха, че я купувам за близка жена. – каза Щастлив с весел тон, усмихвайки се.

  - Признахте ли си, че престилката е за Вас? – полюбопитства Нел, докато търкаше мръсния прозорец. 

  - Да. Не обичам да лъжа. Пък и не умея.

  „Дали?” – зачуди се Нелиа. Тя все още не го познаваше добре, но от това, което беше видяла, той не изглеждаше като хитър лъжец, въпреки мнението на Калина.

  - Лъжата не е нещо приятно, но доста често се налагаме да я използваме, за да защитим себе си и околните. – каза Нел мъдро.

  - Предпочитам да бъда искрен. Така хем съвестта ми е чиста, хем никой не наранявам с лъжите си. – отвърна Щастлив уверено  - А какво стана, когато си признахте? – Нел реши да смени темата, защото той бе донякъде прав, а това не ѝ се понрави.

  - Ами... Една от продавачките искаше да ме уреди с брат си. Каза, че имал нужда от гадже като мен. – отвърна Щастлив засрамено и наведе глава.

  - Горкият! Бива ли така! – Нел се престори на възмутена, но беше на косъм да се разсмее. – Какви глупави жени само! Не виждат ли, че сте истински мъж?

  - Не им се сърдя. И друг път съм го чувал. – оправда ги той примире-но. – Не знам защо, но повечето мъже, които харесват мъже, ме смятат за привлекателен и често ме свалят. – допълни с усмивка.

  Нел, която до сега прехапваше устни, започна да се смее силно. Представи си как мъжете се „избиват” за неговото внимание.

  „Щастлив – гейският секссимвол!” – помисли си тя и почна да се смее неудържимо.

  - На мен ли се смеете? – той я погледна развеселено.

  Смехът на Нелиа беше заразителен и щастлив също почна да се смее.

  - Съжалявам! – извини му се тя, все още смеейки се. – За Вас не е било приятно, но за мен е много смешно. – допълни тя, триейки сълзите си от смях.

  - Ще Ви простя, само защото имате много хубав и заразителен смях. – отвърна той благородно и се усмихна.

  - Пфу! – Нелиа избърса въображаема пот от челото си. – Размина му се! – пошегува се тя и направи изразителна физиономия на облекчение.

  Щастлив само се засмя и я погледна с типичния си влюбен поглед. Нел не го видя как я гледа, защото се бе загледала в прозореца. Тя тъкмо се бе сетила, че е забравила да го пита нещо.

  - Бихте ли ми казал за какво ще използвате работилницата? – попита го Нел съвсем невинно. 

  - Нима съм пропуснал да Ви кажа? – той изглеждаше изненадан.

  - По-скоро аз забравих да Ви попитам! – отвърна тя шеговито и се усмихна притеснено.

  Щастлив се усмихна, приемайки несловесното ѝ извинение.

  - Имам доста хобита и мисля тук да се занимавам с повечето от тях. Ще използвам работилницата за рисуване на картини, ще правя дърворезби, ще сглобявам разни къщички за игра за моите животинки, дори мисля да се науча да кроя и шия. – обясни той въодушевено.

  - Нел си отдъхна. Беше казала на шефа си, че работилницата ще се използва за проектиране на мебели. Щастлив щеше да се занимава с дърводелство, макар и малко по-различно от казаното от нея. Ако шефа ѝ случайно я попита защо казаното от нея не е точната истина, щеше да измисли нещо. Сега това не беше важно.

  - Явно сте всестранно развита личност. – възхити се тя на уменията му.

  - Предполагам. Обичам да правя нови и различни неща. Не винаги ми се получава, но важното е, че се старая и не се отказвам лесно. – отвърна той гордо и ѝ се усмихна.

  - Да, забелязах, че сте упорит. – каза Нел усмихнато, прикривайки иронията в гласа си.

  - Така е! – той се усмихна отново и си наля вода.

  Тя го изгледа накриво. Мразеше неговия инат, с който той така се гордееше.

Нелиа стана, бръкна в дамската си чанта и извади един тефтер, химикал и копие от плановете на работилницата, след което се приближи до него.

  - Сега ще Ви помоля да ми кажете на кое място тук искате да се занимавате с дадено хоби, какви инструменти и машини ще използвате и колко място ще заемат. Засега само ще записвам и ще задавам въпроси, след това ще дам някакви предложения за вътрешния интериор на работилницата. Ако работим заедно, ще свършим по-бързо и по-ефективно. – обясни му Нел с наставленчески тон.

  Щастлив кимна за съгласие и се усмихна. Беше му приятно да я гледа как тя си върши работата. Изглеждаше толкова уверена и способна. И красива.

  През следващите 45 минути Нелиа и Щастлив обсъждаха вътрешния интериор на работилницата. И двамата имаха доста идеи и лесно решиха какво ще бъде нужно, за да работи той безпроблемно, но и да се чувства уютно. Щастлив имаше и някои възражения, повечето от които Нел бързо успя да обори. Все пак и тя направи някои отстъпки. Накрая и двамата бяха доволни от взетите решения.

  - Благодарение на помощта Ви, ще свърша с работилницата по-бързо, отколкото си мислех. И по къщата не остана много работа. – Нел изглеждаше радостна.

  - Да, така е. Аз също съм доволен от този факт. – Щастлив погледна къщата през прозореца и се усмихна.

  Нелиа му хвърли недоумяващ поглед. Тя знаеше много добре, че той не се е отказал от нея. Когато свършеше работата си по „Щастлива къща” и работилницата, отношенията им приключваха. Щастлив би трябвало да изглежда тъжен, но не беше.

  „Сигурно пак е намислил нещо.” – помисли си Нел подозрително.

  - Предполагам се радвате, че скоро ще се нанесете в новия си дом. Мястото наистина е прекрасно! – каза тя с приповдигнат тон, прикривайки мнителността си.

  Щастлив я погледна с блестящ поглед.

  - Така е! Нямам търпение да заживея тук! Тази къща е една мечта, която е почти осъществена. Липсват само бъдещата ми съпруга и децата. Надявам се скоро мечтата ми да се осъществи напълно. – Щастлив изглеждаше толкова въодушевен и замечтан, докато ѝ обясняваше това.

  Нел се изнерви, но се опита да прикрие обзелите я негативни мисли. Тя си мислеше, че той желае да има връзка с нея, но никога не ѝ бе идвало на ум, че нещата са далеч по-сериозни. Той гледаше на нея като на бъдеща съпруга и майка на децата му. Нелиа стисна здраво юмрук, насилвайки се да се усмихва любезно. Не ѝ се получи добре, но Щастлив не забеляза, защото още се беше вторачил в очите ѝ. Тя се почувства така, все едно и правят предложение за брак. Извърна глава настрани и се загледа през прозореца в пейзажа навън. Беше наистина красиво, но нищо не забелязваше. Мислеше си как да попари надеждите му. Гневът ѝ пречеше да разсъждава нормално, но все пак успя да измисли нещо.

  - Предполагам, че някой ден мечтата Ви ще се осъществи. Има много жени, които не мислят като мен и са склонни да живеят в отдалечен район, без много хора и магазини наблизо. Аз не бих издържала. Обичам градската глъчка, моловете, тълпите, клубовете, ресторантите и всички удоволствия, които предлага големия град. – Нел се постара да звучи искрена, защото не беше така. Тя беше свикнала с града, но все пак мечтаеше да живее на място като това.

  - Но градът не е чак толкова далеч. Само на около половин час път е! – Щастлив зае отбранителна позиция.

  Нел го погледна. Той изглеждаше някак притеснен. Целта беше постигната. Тя се почувства доволна, но не го показа. Вместо това сложи една уверена физиономия на лицето ли.

  - Така е. Но едно е да посещаваш града за няколко часа, друго е да живееш там. Дори мръсния въздух в града ми е приятен. Толкова много го обичам. – каза тя престорено щастлива. – А спокойствието, което се носи на това място, е толкова плашещо. Все едно се намирам на гробище. – допълни ужасено и потръпна.

  Щастлив мълчеше посърнал. Личеше си, че е неприятно изненадан от чутото. Нел ликуваше. Беше постигнала желаната цел, но все пак трябваше да нанесе последния си удар.

  - Защо се разстроихте? Нали Ви казах, че има много жени, които ще се влюбят в това място. И във Вас. Не е важно какво мисля аз. Все пак нямам намерение да се женя за Вас! – Нел звучеше развеселено, дори се засмя.

  Щастлив я погледна изненадано. В погледа му се четеше въпроса „Защо”, който той не посмя да ѝ зададе. Опита се да се усмихне, но успя само да повдигне леко ъгълчетата на устните си. Нел изпита леко съжаление. Знаеше колко е неприятно да си влюбен в някой, който не ти отговаря със същото. Но не можеше да му дава никакви надежди, защото Щастлив щеше да страда още повече. Трябваше да бъде безкомпромисна. За негово и за нейно добро.

  Изведнъж тя погледна часовника си и направи изненадана физиономия.

  - Кога мина толкова време? Налага се да тръгвам, ако не искам да хвана задръстванията! – Нел се разбърза и започна да събира нещата си в дамската чанта.

  - Разбирам. – каза Щастлив примирено и се дръпна настрани, за да не ѝ пречи. – Беше ми приятно днес с Вас.

  - На мен също. Свършихме добра работа. – отвърна тя делово и се усмихна.

  - Нека Ви изпратя до колата! – предложи Щастлив и побърза да ѝ отвори вратата.

  - Благодаря. – Нел му се усмихна любезно и излезе.

  Той остави вратата отворена и тръгна да я изпрати. След минута вече бяха стигнали до нейната кола. Нел отключи, седна вътре и остави чантата си на предната седалка до нея.

  - Довиждане! – тя запали колата и потегли по неравния път.

  - Приятен ден! – пожела ѝ той и помаха за довиждане.

  „Дали ще дойде на вечерята в неделя? Все пак се държах като кучка и попарих надеждите му.” – зачуди се Нел след малко.

  Все пак от него можеше да се очаква всичко. Щастлив беше голям инат и игнорираше нейните номера. С него винаги трябваше да бъде нащрек. Но дори и да дойдеше на вечерята, това, което му беше подготвила Нел, щеше да го разтърси. Той я беше поставил на пиедестал и беше време да я свали от там. Тя щеше да се постарае за това.

16

  Вече беше неделя вечер. Наближаваше 19.00 часа, а Нелиа обикаляше апартамента си, за да се увери, че всичко е подготвено за срещата с Щастлив. Нямаше обаче за какво да се тревожи. Апартаментът ѝ беше достатъчно мръсен и разхвърлян, дори се носеше миризма на развалено. Тя нарочно беше държала една рибена супа два дена извън хладилника, за да може да се прокисне. Времето беше топло, което също спомогна за по-бързото разваляне на супата. Нел не беше отваряла прозорците, защото се опасяваше, че отблъскващата миризма ще отслабне. Беше ѝ нужно голямо усилие на волята, за да търпи цялата тази воня и мръсотия. Мивката бе претрупана с чинии и съдове, по пода в кухнята и хола имаше опаковки от чипс, солети, остатъци от храна, навсякъде бяха разпилени мръсни дрехи. Нел наистина не беше много подредена, но се ограничаваше да разхвърля предимно в спалнята си. В момента нейния апартамент приличаше на кочина. Тя се усмихна доволно. Всичко беше идеално за изпълнението на плана „ Мъжкарана”. Липсваше само Щастлив. Нелиа нямаше търпение да види ужасената му физиономия, когато той влезе в жилището ѝ. Ако можеше, щеше да го заснеме с камера или фотоапарат. Щом тя се отвращаваше така, какво оставаше за Щастлив, който си падаше домошар и обичаше да чисти. Нежната жена, за каквато я мислеше, щеше да се превърне в проста и мърлява мъжкарана. Нямаше и да си помисли повече да я търси.

  Нел потри доволно ръце и седна на дивана в хола. Беше пуснала спортния канал. В момента даваха футболен мач. На масата бе наредила две купи с фъстъци и голяма чиния с пържена цаца, която тя беше купила по-рано от близката бирария. Това не беше вечерята, която Щастлив вероятно очакваше. Приличаше по-скоро на събиране по мъжки. Липсваше само бирата, която беше оставила да се изстудява в хладилника. Нел погледна часовника си. Както винаги Щастлив закъсняваше. Тя не беше сигурна дали той ще дойде, особено след последната им среща. Беше казала тогава на Щастлив, че „щастливия” дом, в който бе вложил толкова средства, не ѝ допадаше за живеене. Това вероятно го беше обезсърчило, дори ядосало. Но все пак с него Нел винаги трябваше да е готова за изненада. При това неприятна. Въздъхна, опитвайки се да се успокои. Надяваше се всичко да мине по план, ако той дойде. Щастлив щеше да се ужаси от нея, спирайки да я притеснява, а тя щеше да си върне нормалния живот.

  Нел стана и се разходи пак по стаите. Имаше чувството, че нещо забравя. Отиде до огледалото в коридора и се огледа. Косата ѝ бе мръсна и рошава, а по лицето си нямаше никакъв грим. Тя беше облякла раздърпана тениска на петна и един смъкнат широк анцуг. А за капак не си беше сложила парфюм.

  „Приличам на неандерталка!” – помисли си Нел недоволно. Тя обичаше да поддържа външният си вид. Това ѝ даваше увереност и самочувствие. Може би затова сега се чувстваше някак гола. Досега никой мъж не я беше виждал в такава светлина.

  „Целта оправдава средствата!” – окуражи се тя наум и се запъти към кухнята. Нел беше разхвърляла навсякъде, дори в банята, където беше нахвърляла мръсни пешкири по пода. Трябваше да се подсигури, в случай, че Щастлив пожелае да разгледа жилището ѝ.

  На вратата се звънна и тя подскочи. Накани се да излезе от кухнята, когато съзря една глава чесън на кухненския плот. Нел обели набързо две скилидки чесън, сложи ги в устата си и ги сдъвка добре. Тя харесваше чесъна, но в малки количества като подправка в някое ястие или сос. Глътна недоволно чесъна и тръгна да посрещне Щастлив. Нел застана пред входната врата, пое си дълбоко дъх и отвори. Пред нея застана Щастлив, с голям букет жълти рози в ръце, а на лицето му грееше широка усмивка.

  - Заповядайте! – каза Нел любезно и го покани вътре. Той влезе и ѝ подаде цветята.

  - Благодаря! – тя се усмихна, взе цветята и се запъти към хола, а Щастлив я последва, без да показва по някакъв начин, че е усетил ужасната воня, която се носи в апартамента ѝ.

  - Настанете се. Аз сега ще дойда, само да сложа розите в някоя ваза. – обясни му Нел и изчезна.

  След минута тя се върна, държейки две бири в ръце. Щастлив беше седнал на дивана и оглеждаше любопитно интериора. Физиономията му беше особена и Нел не успя да разгадае какво си мисли той. Надяваше се да е ужасен.

  - Заповядайте! – тя му подаде една от бирите, настани се до него, сядайки върху някакъв вестник.

  - Това пък какво прави тук? – каза Нел раздразнено, смачка вестника на топка и го хвърли зад дивана.

  - Взимайте си! – тя покани Щастлив да опита от фъстъците и пържената цаца.

  - Благодаря! – той се усмихна леко притеснено и изяде един фъстък.

  Нелиа се настани още по-близо до Щастлив, за да е сигурна, че ще усети ужасния ѝ дъх. Той обаче не се отдръпна и бе все така невъзмутим.

  - За кой отбор сте? – попита го тя информативно.

  Щастлив направи озадачена физиономия. Явно не разбираше въпроса.

  Нел му посочи телевизора и поясни:

  - „Ливърпул” или „Челси”?

  - О, аз нищо не разбирам от футбол! Спортът никога не ме е влечал. – призна си той смутено.

  Тя се зарадва страшно много, но се прикри с една изненадана усмивка. Това бе добре за нея, защото и тя не разбираше почти нищо от футбол, а и щеше да го измъчи с нещо, което не му допада. Вечерята щеше да му се стори страшно дълга и неприятна.

  - Не се притеснявайте. Тъкмо аз ще викам за моя отбор, а Вие за другия. Ако и двамата бяхме за един и същ отбор, нямаше да е интересно. – успокои го Нел въодушевено.

  - Добре, ще се опитам да приличам на запалянко, въпреки че не знам какво се иска от мен. – съгласи се Щастлив, усмихвайки се притеснено.

  - О, лесно е! Просто ще окуражавате Вашият отбор, а ако вкарат гол – ще викате радостно. – Нел се направи на разбирач, въпреки че и тя не знаеше какво точно да прави.

  - Не изглежда чак толкова трудно. – той се отпусна успокоен назад и хапна още един фъстък.

  - Опитайте си и от цацата. Върви чудесно с бирата. – подкани го Нел, сочейки с очи рибата.

  - Предполагам, че е така. Аз обаче съм вегетарианец и ще се въздържа. – отвърна Щастлив със спокойно изражение на лицето.

  Нелиа го погледна изненадано.

  - Вегетарианец?! От кога?

  - От както се помня. Родителите ми също са вегетарианци и никога не са ме хранили с месо. Научиха ме на любов към всяко едно живо същество. – обясни той гордо.

  Въпреки че Нел не беше голям любител на месото и го ядеше по-рядко, не можеше да си представи, че някой дори не знае какъв е неговия вкус. Щастлив наистина беше различен и родителите му имаха голяма вина за това.

  - Никога ли не сте се изкушавали да опитате месо? Все пак изглежда апетитно и мирише доста хубаво? – тя го погледна въпросително.

  - Не. Дори ме отвращава, когато го видя или помириша. – той звучеше искрено.

  Нел се почувства леко виновна, защото беше сервирала пържена риба. Все пак продължи да яде, макар и да не ѝ беше вече чак толкова вкусно. Трябваше да следва плана и да не излиза от образ. Пък и факта, че Щастлив беше вегетарианец, бе добре дошъл за нея. Да гледа спорт, миришейки му на риба, едва ли бе представата му за хубава вечер. А тепърва предстоеше интересното.

  - Аз пък не мога без месо. – излъга тя, докато облизваше пръстите си доволно.

  - Изборът си е Ваш. Не мога да Ви казвам как да живеете. – той се усмихна, гледайки я примирено.

  - Радвам се, че не сте като повечето вегетарианци, които биха ме разпънали на кръст заради думите ми! – пошегува се Нел, гледайки го облекчено.

  Щастлив се усмихна широко.

  - Не мога да съм толкова жесток, особено с Вас! – той я погледна развеселено.

  На нея не ѝ хареса чутото и само се усмихна фалшиво. Щастлив не показваше никаква промяна в поведението си. Тя очакваше, че мръсния апартамент, чесновия ѝ дъх и мърлявия ѝ вид, както и „вечерята”, ще го накарат да се отврати от нея. Вместо това той си бъбреше най-спокойно. Все пак тепърва предстоеше кулминацията на вечерта. Нищо не беше загубено. Нел щеше да се постарае да изглежда като отвратителна мъжкарана. Щастлив щеше да види своя „ангел” в съвсем различна светлина.

  Мачът тъкмо почна. Или по-точно второто полувреме. Нел се настани удобно на дивана и увеличи звука на телевизора.

  - Аз за кой отбор трябва да викам? – попита я Щастлив информативно.

  - Ами... За „Ливърпул”. – отвърна тя нервно. Беше забравила имената на отборите, които играеха. Добре, че по-гледна скришом към горния край на телевизора.

  - С какъв цвят са екипите им?

  Нел се втренчи замислено в телевизора. И тя не знаеше. Камерата даваше футболистите в далечен план и не можеше да види какво пише на екипите им. Трябваше бързо да измисли нещо, ако не искаше Щастлив да я улови в лъжа.

  - Тези със сините екипи. – отвърна тя престорено уверено.

  - Тогава Вие сте за футболистите с червените екипи? – той искаше да се увери, че е разбрал правилно.

  - Да. Въпреки че играта е доста оспорвана, накрая моите играчи ще сритат яко задниците на твоите! – каза Нел войнствено, влизайки в ролята си на запалянко.

  - Ще видим! – Щастлив се усмихна развеселено и се загледа в телевизора.

  През следващият половин час двамата се състезаваха по викане и заглушаваха коментаторите на мача. Доста често се чуваха изрази като: „Давай!”, „Гаден съдия!”, „Гледай в топката, бе!”, „Гоол... няма гол!”. Толкова много се бяха вживели в играта, че когато футболистите на Нел вкараха гол, тя се развика като луда от радост, а Щастлив тропна ядосано по масата. От телевизора се чу един от коментаторите да казва:

  „Ливърпул”–„Челси” – 1:0. Невероятен обрат в играта. След скучното първо полувреме, играта се очертава да бъде доста оспорвана през второто. „Ливърпул” води засега.”

  Щастлив погледна Нел с недоумение.

  - Нали тези със сините екипи бяха „Ливърпул”?

  Нел прекъсна своя танц на победата. И тя чу какво каза коментатора. Явно беше объркала отборите, но не искаше да си признае. Все пак се преструваше на истински футболен запалянко.

  - Ами... Всъщност за съм за „Ливърпул”, които са с червени екипи. Реших да си направя малка шега с Вас. Трябва да си видите физиономията в огледалото! – отвърна тя развеселено и се засмя.

  - През цялото време виках: „Давай, „Ливърпул!” на футболистите със сини екипи, които са „Челси”. Всъщност съм викал за Вашия отбор, не за моя. – Щастлив започна да се смее гръмко.

  Нел се усмихна успокоено. Лъжата ѝ мина.

  - Радвам се, че имате добро чувство за хумор. – каза тя с развеселен глас. – Но въпреки всичко окуражавахте сините футболисти, така че не сте съвсем прецакан.

  Той все още се смееше и не успя да ѝ отговори. След минута се поуспокои и каза с престорен упрек:

  - Аз дори виках против „Челси”! Сигурно доста сте се забавлявали, докато ме слушахте.

  - Да, беше доста забавно. – призна си Нел с усмивка.

  - Не знам дали аз бих могъл да измисля толкова забавна шега. Но ако все пак изникне нещо интересно в ума ми, ще Ви го върна тъпкано! – закани се той, гледайки я „лошо”.

  Нелиа се засмя. Ролята на лошо момче не му отиваше въобще. С тази на досадника се справяше обаче чудесно.

  - Добре. – съгласи се тя с примирена физиономия и се загледа в телевизора. Мачът още не беше свършил, а имаше да свърши още нещо.

  - Може ли все пак да викам за „Ливърпул”? Ще ми бъде трудно да викам за „Челси”, след като свикнах с червените играчи. – помоли я Щастлив.

  Нел го погледна със замислена физиономия.

  - Добре.

  - Благодаря! – той се усмихна признателно и се присъедини към нея.

  Сега двамата викаха за един и същ отбор. Само дето сега тя не се вживяваше чак толкова, защото изчакваше подходящия момент, в който да нанесе последния си удар.

  След около 5 минути Нел посегна към шишето с бира, което беше наполовина пълно. Насили се и изпи останалата половина на екс. Тя вдиша и издиша дълбоко, но безшумно. Изведнъж се чу едно мощно оригване от устата ѝ. Щастлив се обърна и я погледна изненадано. Нел се престори на непукист.

  - Човек не трябва да задържа в себе си лоши неща. – каза тя спокойно и се загледа в телевизора, все едно нищо не е станало.

  Нелиа се зачуди кой простак се е държал така с Калина, че да го запише като важна част от плана. Очакваше, че след като се оригне, ще се почувства неудобно, но вместо това ѝ стана забавно. Зачуди се дали наистина има такива жени, за каквито тя се представи тази вечер.

  Нел гледаше доволно телевизора и не беше подготвена за това, което последва след малко. Щастлив също се оригна, дори по-силно от нея. Тя го погледна втрещено. Той винаги се държеше като джентълмен и никога не се беше проявявал като простак.

  - Права сте! Сега наистина се чувствам по-добре. – каза Щастлив доволно. - Не бях се оригвал така от дете, когато с едни момчета си правехме състезания по оригване. Аз дори победих, защото сътворих мелодия от оригвания. Искате ли да я чуете? – предложи ѝ той, гледайки я въодушевено.

  „О, не! Не ми го причинявай! Като нищо ще почна да си тананикам тази мелодия!” – помисли си Нел ужасено.

  - Друг път. Нека догледаме сега мача. Не остава още много време и едва ли ще има продължение. – отвърна тя настойчиво, заглеждайки се отново в телевизора.

  - Добре. Но не знаете какво изпускате! – предупреди я Щастлив весело.

  „Не искам и да знам!” – помисли си тя раздразнено.

  Мачът скоро щеше да свърши, а Щастлив не изглеждаше потресен нито от дома ѝ, нито от нейното поведение. Досега трябваше да се е измъкнал с някакво набързо скалъпено обяснение, но вместо това той се усмихваше и се радваше на компанията ѝ. Нел усети как отчаянието почва да я завладява. Мислеше, че Щастлив просто е различен. В сегашната ситуация обаче определението за него бе по-скоро „психично болен”. Тя се държеше с него по начин, от който всеки един нормален мъж би се стреснал най-малкото. Той обаче беше твърд като скала. Единственото разумно обяснение бе, че е луд.

  Нел го погледна подозрително. Пак си беше облякъл нелепо шарени дрехи, но освен това, друго странно нямаше. Изражението на лицето му и неговият поглед бяха нормални. Само поведението му бе неадекватно.

  „Де да можех да погледна и в мозъка му! Тогава щях да знам защо се държи толкова неестествено за един мъж.” – помисли си тя недоволно.

  Изведнъж се чу някакво къркорене от стомах. Не беше от Нел, защото тя беше вечеряла по-рано. Тя погледна към Щастлив, който, въпреки че гледаше съсредоточено мача, имаше притеснена физиономия на лице-то.

  „До преди малко се оригваше, а сега се изчервява заради едно къркорене на стомаха си.” – помисли си Нел с насмешка.

  Все пак тя бе виновна за това негово състояние. Беше го поканила на вечеря, но преднамерено не го бе предупредила, че вечерята ще се състои от фъстъци, пържена цаца и бира. Той вероятно искаше да се прояви като примерен гост и не беше ял нищо, за да не си развали вечерята. Нел се почувства виновно. Знаеше колко гадно е да си много гладен, но се налагаше да се държи така отвратително заради плана.

  „Поне да имаше някакъв положителен ефект!” – помисли си тя недоволно. „Аз съм разочарована, а той – гладен!”

  Коремът на Щастлив започна да издава все по-силни и изразителни звуци. Той се изчерви още повече. Нел се зачуди дали да му направи някакъв сандвич, след като свърши мача. Изведнъж я осени нова идея. Трябваше само да почака още няколко минути. Може би имаше някаква надежда плана да проработи.

  След около десетина минути мачът свърши. Техният отбор победи с еди на нула. Щастлив подскачаше от радост. Нел стана и почна да ръкопляска с доволна усмивка. Изведнъж той я прегърна, вдигна я във въздуха и я завъртя. На нея ѝ се зави свят и нямаше време да реагира. Изглежда обаче гърбът на Щастлив се обади и той я пусна. Тя седна на дивана и въздъхна облекчено. Щастлив също седна.

  - Страхотна игра! Не знаех, че е толкова интересно да се гледа футбол. Трябва май да си купя телевизор. – каза той развълнувано.

  Нелиа го погледна изненадано.

  - Нямате телевизор? От кога?

  - От доста време. – каза Щастлив замислено. – Бях на около 7-8 години. Родителите ми ме оставяха да гледам телевизия без надзор. Една нощ не можех да заспя, промъкнах се тайно в хола и си пуснах телевизора. Точно в този момент даваха някакъв филм на ужасите. Аз гледах няколко минути, вцепенен от ужас. Накрая почнах да крещя с все сила. Родителите ми дотичаха на мига. После плаках много и не можах да спя цяла нощ. Всеки път, когато видех телевизора, почвах да крещя. Родителите ми взеха единодушно решение да изхвърлят телевизора. От тогава не съм гледал телевизия повече, въпреки че много хора ме увещаваха да ги направя. Вие обаче лесно ме склонихте и не съжалявам. – той ѝ се усмихна признателно.

  Нел започваше да разбира защо Щастлив не беше като останалите мъже. Телевизията формира до известна степен характера и начина на мислене на хората. Без нейното лошо влияние, Щастлив беше станал по-морален, по-добър и културен, разсъждавайки по свой собствен на-чин. Тя се зачуди само от къде бяха дошли инатът и упорството му. Сега обаче беше време да действа, не да размишлява върху живота и характера на Щастлив.

  - Имате много добри родители. Баща ми не би се разделил с телевизора си за нищо на света. – каза Нел възхитено и се усмихна.

  - Да, родителите ми са много готини. Някой ден дори може да Ви запозная. – Щастлив звучеше весело, но в очите му се четеше, че има голямо желание това да се случи.

  По нейният гръб полазиха неприятни тръпки. Нямаше да позволи отношенията им да стигнат до там, че да се среща с родителите му. Тя реши, че сега е времето да задейства резервната част от плана и смени темата.

  - Елате с мен в кухнята. Ще Ви направя някакъв сандвич, но ще ми трябва помощта Ви, защото не знам какво обичате да ядете. Знам само, че не ядете месо. – Нел се усмихна с разбиране.

  - Добре съм си така. Не е нужно да се притеснявате за мен. – отказа Щастлив, смущавайки се леко.

  - Вие може и да ме излъжете, но Вашия стомах говори самата истина. В момента той крещи силно: „Гладееен съм!” – тя направи отчаяна физиономия, имитирайки тази на неговия корем.

  Той се засмя гръмко и я погледна впечатлено.

  - Доста сте артистична и забавна.

  - Знам! – отвърна Нел със самочувствие. – Но забравихте да добавите и скромна! – тя се усмихна весело.

  - Права сте! Извинете ме за грешката! – Щастлив с наведе престорено виновно глава. – Когато не се надувате като сега, сте скромна. – допълни той заядливо и се засмя.

  Нел се засмя развеселено и стана от дивана.

  - Последвайте ме! – нареди му тя.

  Щастлив стана и тръгна след нея послушно. Той седна на един стол, който Нел му посочи. Тя се зае да рови в хладилника, но тайно поглеждаше към него, за да види реакцията му. В кухнята беше най-мръсно, а вонята от развалена супа бе направо нетърпима. Щастлив започна да оглежда кухнята преценяващо, докато Нел бавно вадеше продуктите за сандвич от хладилника. Той изглеждаше някак замислен, но не и отвратен. Тя щеше да се пръсне от напрежение. На-края Щастлив реши да проговори.

  - Вашият дом много прилича на моят. – констатира той с доволна усмивка.

  Нелиа беше толкова изненадана от тези думи, че остана вцепенена. Та самият той беше казал по-рано, че обича да чисти. Домът ѝ беше всичко друго, освен чист и подреден.

  - Какво точно имате предвид? – попита го тя учудено, очаквайки разумен отговор.

  - Тук се чувствам спокойно и уютно, все едно това е моя дом. – обясни Щастлив, който изглеждаше наистина спокоен.

  - Така ли? – отвърна Нел объркано.

  „Той е напълно изкукуригал! Как може в такова сметище да се чувства добре?” – помисли си тя, невярваща на ушите си.

  - Да, така е! Напълно искрен съм! Радвам се, че ме поканихте у Вас. Добих доста приятни впечатления за Вашия характер. – Щастлив я погледна някак доволно.

  - И какви са Вашите „приятни впечатления”? – попита го Нел с прикрит сарказъм и продължи да вади продукти от хладилника. Опитваше се да изглежда хладнокръвна, въпреки че вътрешно кипеше. Току що осъзна, че плана ѝ се беше провалил напълно.

  - На външен вид изглеждате хладна, дистанцирана и праволинейна. Начинът на обзавеждане и небрежният вид на апартамента говорят обаче, че Вие сте емоционална, всеотдайна и свободолюбива личност. – обясни той, гледайки я така, все едно е открил скрито съкровище.

  Нел беше извадила необходимите продукти за сандвич, че и горница. Тя затвори хладилника мълчаливо, гледайки замислено продуктите. Не знаеше какво да му отговори. Това, което Щастлив каза, беше истина. Само не разбираше как той разбираше какъв е характера на човек по вида на неговия дом. Не приличаше на някой с дълбоки познания по психология.

  „Сигурно е някаква врачка, само дето вместо на кафе и боб, гледа на боклук!” – помисли си Нел иронично.

  - Забравихте да добавите мързелива, докачлива и понякога цинична. – допълни тя самоиронично.

  - Прекалено сте строга със себе си. Не тълкувате правилно своят характер. Не сте мързелива, просто отделяте повече внимание за себе си, отколкото на не дотам важни неща. „Докачлива” всъщност значи, че не търпите лошо отношение към Вас, защото държите на себе си. А за цинизма Ви – той всъщност е проява на пиперливо чувство за хумор. – Щастлив звучеше като някакъв професор, вярващ в изказванията си.

  - Какво тълкуване само! Сигурно и в някой психопат ще видите добро-то! – каза Нел леко заядливо и се усмихна.

  - И психопатите са хора! – отвърна Щастлив шеговито и също се усмихна. – Но сте права. Настроен съм да виждам само доброто в хора-та. Повечето ми познати смятат, че това е недостатък. Според мен пък е предимство. Това мое качество ми помага да се сприятелявам с хора, за които се счита, че са груби и неприятни. – допълни той със сериозен вид.

 „Не си виждал истински груб, неприятен и отвратителен човек! Скоро може и да ме видиш в такава светлина, ако не се откажеш от мен!” – закани се тя, чудейки се кой да бъде следващия план, който да приложи.

  - И аз съм на същото мнение като Вашите познати. Лошите хора са си лоши и не подлежат на промяна. Може и да имат някои положителни качества, но отрицателните им черти със сигурност ги превъзхождат. – каза Нел убедено, докато отваряше един плик с хляб.

  - Няма да се опитвам да Ви разубеждавам. Имате право на свое собствено мнение. – Щастлив се усмихна, отказвайки да спори. Погледът му се насочи към продуктите на масата.

  - Не е никак интересно да се спори с Вас! Все отстъпвате или сте пас! – тя го погледна престорено недоволно.

  - Някой път ще се постарая да бъда достоен опонент в разговора! – обеща той с ръка на сърце и пак се усмихна.

  - Ето, пак го направихте! Упрекнах Ви, че не можете да спорите и веднага ми обещахте, че ще го направите. – Нел се засмя и поклати още по-недоволно глава.

 Щастлив се усмихна виновно. Понечи да каже нещо, но стомахът му отново се обади, издавайки силен звук. Той се изчерви смутено и си замълча. Нелиа му посочи спокойно продуктите на масата.

  - Кажете от кое да сложа в сандвича Ви? Не знам какво обичате и затова извадих различни неща. – тя го гледаше с очакване.

  - Сложете от всичко. Така и така сте извадили толкова неща, поне труда Ви да не е напразен. – отвърна Щастлив непретенциозно, докато гледаше продуктите.

  - Сигурен ли сте? Кашкавал, кетчуп, домат, маруля, масло и сирене са добри продукти за сандвич. Но фъстъченото масло и сладкото от ягоди ще дойдат малко горница, не мислите ли? – каза Нел развеселено, гледайки го въпросително.

  - Обичам да смесвам различни вкусове, така че давайте смело! – той се усмихна уверено.

- Добре. – съгласи се тя малко скептично, без желание да спори.

  След няколко минутки необичайният сандвич беше готов. Нел го поднесе на Щастлив в една бяла керамична чиния.

  - Благодаря! – той ѝ се усмихна признателно и се зае да яде с апетит.

  Тя седна близо до него и го гледаше мълчаливо. Сандвичът определено му се услаждаше. Това не я учуди особено. Явно Щастлив освен странен характер, имаше и необичайни вкусови предпочитания. Или пък беше твърде гладен. По едно време той дори ѝ предложи да опита. Нел естествено отказа. Не искаше да си причини някакви стомашни проблеми.

  След няколко минути чинията на Щастлив беше празна, а той се търкаше доволно по корема.

  - Искате ли да Ви направя още един? – предложи му Нел любезно, предполагайки, че той все още не е сит.

  - Няма да откажа! – Щастлив ѝ се усмихна признателно. – Сандвичът беше великолепен. – допълни той, впечатлен от „готварските” ѝ способ-ности.

  Тя се усмихна и взе празната чиния. Скоро Щастлив ядеше лакомо втори сандвич.

  Нел започна да усеща глад, гледайки го как сладко яде. Реши после да хапне нещо леко, стига до тогава апетита ѝ да не се изгуби. За пореден път беше претърпяла провал. Планът „Как да разкараш г-н Неподходящ” имаше нужда от известни корекции, защото беше резултатен само при нормалните мъже. Трябваше да опознае първо добре врага, преди да действа. Точно в това ѝ беше грешката досега – не познаваше достатъчно добре Щастлив, не знаеше какво му харесва и какво – не. Нужно бе да разбере най-вече какво би го ядосало и какво би го накарало да се разочарова от нея. Той я беше поставил на пиедестал и нямаше никакво желание да я свали от там. Налагаше се тя да се превърне в това, което Щастлив най-много не харесва, дори мрази. За тази цел първо бе необходимо да се сближи с него, прекарвайки повече време с него. Това никак не ѝ се нравеше, но крайната цел оправда-ваше средствата.

  Нелиа се беше вглъбила в мислите си и не забеляза, че Щастлив бе приключил с храненето. Той я гледаше внимателно, чудейки се дали да прекъсне нейните мисли. Изражението на лицето ѝ говореше, че нещо я тормози. Щастлив реши, че е по-добре да я разсее от лошите мисли.

  - Имате доста внушителен кактус! Сигурно е на много години? – попита я той заинтересовано.

  Нел се сепна и го погледна. Не беше чула добре какво я пита. Щастлив сочеше към ъгъла на кухнята. Тя погледна натам и съзря прашният си кактус, висок близо метър.

  - А, за елхата ли ме питате? – Нел се усмихна весело.

  - Елхата? – той я погледна с недоумение.

  - Когато наближат коледните празници, не си играя да си търся елха. Вадя кутията с гирлянди, играчки и лампички и украсявам кактуса. – обясни Нел развеселено. – Само свалянето им е малко трудно, защото бодлите му ми правят акупунктура на ръцете. – допълни тя леко недоволно.

  Щастлив се усмихна широко.

  - Чудесно, макар и малко болезнено решение! Хем практично, хем икономично. Трябва и аз да пробвам това на Коледа. Нямам кактус, но пък имам палма. – Щастлив изглеждаше ентусиазиран.

  - Ваша воля. Но едва ли една палма ще бъде по-готина атракция от моя кактус! – Нел звучеше самоуверено.

  - Знам ли? Моментът на истина ще дойде чак на Коледа. До тогава ще се въздържа от коментар. – отвърна той предизвикателно, след което стана и остави чинията си в мивката. После нави ръкавите си и се приготви да мие съдовете.

  Нел се почувства неудобно и се опита да го спре.

  - Не го правете! Вие сте ми гост. Аз ще ги измия по-късно. – спря го тя леко смутено и стана.

  - Именно защото съм Ваш гост тази вечер, съм длъжен да благодаря за гостоприемството. – настоя Щастлив, без желание да отстъпи.

  - Нека Ви помогна тогава. Вие ще миете, а аз ще подсушавам. – предложи тя примирено. И без друго не обичаше да мие съдове.

  - Добре. – той се усмихна.

  След около 10-15 минути всички съдове и прибори бяха измити и подсушени. Нелиа се почувства някак облекчена. В жилището ѝ бе пълна бъркотия и щеше да ѝ е нужно доста време, за да оправи всичко. Поне вече не трябваше да мисли за съдовете. Щастлив също изглеждаше доволен.

  Нел прибра продуктите от кухненската маса обратно в хладилника.

  - Да Ви предложа нещо за пиене? – попита тя любезно Щастлив. Все още се чувстваше малко виновна, че го държа гладен по-рано.

  - Не, благодаря. Трябва да тръгвам вече. Започна да става късно, а утре сте на работа. – обясни той загрижено.

  - Добре тогава. Нека Ви изпратя. – съгласи се Нел с любезен тон.

  Двамата се запътиха мълчаливо към входната врата. Щастлив събу пантофите, които тя му беше дала по рано, и обу своите обувки. Нел отвори външната врата. Той излезе, обърна се с лице към нея и я погледна с онзи негов блестящ поглед.

  - Благодаря за прекрасната вечер. Ако някога имате нужда някой да измие чиниите Ви, обадете ми се. – Щастлив звучеше сериозно.

  - Ще Ви имам предвид. Лека вечер! – отвърна тя с развеселен глас.

  - Лека вечер и на Вас! И да ме сънувате! – каза той шеговито и се усмихна.

  Нел го погледна изненадано. Не очакваше да чуе точно това.

  - Шегувам се, г-це Нелиа! – успокои я той развеселено, след което целуна ръката ѝ и тръгна да слиза по стъпалата.

  Тя затвори вратата след него и погледна към стенния часовник в коридора. Всъщност беше рано за сън. Имаше време да разчисти. Първото нещо, което направи, бе да  разтвори прозорците, за да се проветри. Развалената супа беше изхвърлена в тоалетната, мръсните дрехи сложени в коша за пране.

  След около час чистене, апартаментът ѝ светеше както никога до сега. Нелиа обикаляше доволно дома си и се радваше на неговия чист и подреден вид. Вече щеше да се замисля, преди да почне да цапа и разхвърля.

  „Май това, че осъзнах каква съм мърла, е единственото хубаво нещо тази вечер.” – помисли си тя примирено.

  Нел отиде в кухнята, наля си чаша мляко, след което я сложи в микровълновата. Напоследък не спеше добре, особено след срещите с Щастлив. След минута млякото се беше затоплило. Тя му сложи лъжица мед и отпи няколко глътки.

  След около двайсетина минути Нел беше в леглото си, заспала блажено. Умората от чистенето също ѝ помогна да заспи. Тя не помнеше голяма част от сънищата си и затова не знаеше, че сънува всяка вечер онзи ужасен розов заек. В този сън заекът миеше съдовете ѝ, гледайки я от време на време с блестящия си поглед.