Как да разкараш господин Неподходящ 4

7

  Беше понеделник сутрин. Нел тъкмо бе пристигнала пред фирма „Великс” и вече излизаше от колата си. Запъти се към главния вход на фирмата, държейки в ръката си бяла картонена кутия и се подсмихваше. Митко, както винаги, я посрещна със сърдечна усмивка. Нел не дочака обичайните му закачки и направо му подаде кутията с думите:

  - Ето го моят пропуск.

  Митко взе кутията, надигна леко капака и погледна. Вътре бяха наредени шест големи понички с различен пълнеж и заливка. Той се облиза лакомо по устните, след което я погледна с благодарен поглед.

  - Валиден е! Влизай!

  Нелиа му пусна една широка усмивка и влезе. Митко много обичаше да похапва, затова тя го глезеше от време на време. За трите години, през които Нел работеше във фирмата, двамата се бяха опознали добре и се сприятелиха. Все пак гледаха да не демонстрират много приятелските си отношения, защото доста от колегите им бяха тесногръди и си въобразяваха, че тяхната връзка не е само приятелска. Нел не се интересуваше особено от чуждото мнение, но не искаше да зле-поставя Митко.

  В антрето на фирмата имаше огледало. Тя нарочно мина близо до него и се огледа. Външният ѝ вид бе безупречен. Тъмната ѝ коса беше вдигната в стилен кок, а грима ѝ бе семпъл и подчертаваше нейните зелени очи. Нелиа беше облякла леко прилепнала червена пола, дълга до под колената, съчетана с елегантна черна риза и умерено високи черни токчета. Тя се усмихна доволно. Изглеждаше леко секси и повече професионално. Професионално - заради клиентите и зоркия поглед на г-н Георгиев, секси - заради Никола.

  Нел вече беше пила кафе, затова само мина покрай машината за кафе и влезе в офиса. Още не беше седнала, когато на вратата ѝ се почука.

  - Влезте! – каза тя учтиво, докато сядаше.

  Вратата се отвори и пред нея застана Никола. Нелиа се развълнува, но побърза да го скрие. Трябваше да изглежда трудно достъпна пред него, защото той не си падаше по лесната плячка.

  - Добро утро, госпожице! – поздрави я той весело и се усмихна.

  Усмивката му беше страшно чаровна и нямаше жена, която да не ѝ устои. Нел съвсем се разтопи.

  - Добро утро и на Вас, господине! – отвърна тя любезно и също се усмихна.

  - Какво Ви води насам? – полюбопитства тя.

  - Ще ми се да кажа, че ти си причината, но не е така. – отвърна той унило. – Тук съм по работа, за съжаление. Шефът ни вика в офиса си.

  - И двамата? – попита Нелиа учудено.

  - Да. Явно ще работим по един и същ проект. – Никола ѝ се усмихна доволно.

  Нел нищо не отвърна, защото се замисли. Може би щеше да има повече време с Никола, който все бе зает напоследък и рядко се засичаха.

  - Да вървим тогава. – каза тя с безизразен глас и вид, след което стана от стола си и тръгна със записките си.

  Никола пристъпи бързо пред нея, отвори вратата като кавалер и се усмихна. Нел му се усмихна благодарно и мина през отворената врата. Той я последва мълчешком, а точно пред кабинета на г-н Георгиев я изпревари и почука на вратата. Тя го изгледа недоволно. Не че гореше от желание да влезе първа, но нямаше как да не забележи, че Никола доста често се опитваше да се съревновава с нея. Първоначално Нел приемаше всичко на шега и не му отдаваше значение, но напоследък това негово поведение я дразнеше, защото не искаше да бъде приемана като конкурент, с който той да се съревновава. Никола беше на 30 години, с три години по голям от нея, но факта, че той не се държи достатъчно зряло за възрастта си, не ѝ допадаше. Просто понякога имаше моменти, в които се чувстваше не на място край него и си мечтаеше за по-сериозен в отношението си към нея мъж. Моменти като този.

  Г-н Георгиев ги покани да влязат. Никола влезе пръв, а след него влезе и Нелиа. Шефът им посочи дивана, на който обикновено настаняваше клиентите и им нареди да седнат. Двамата се разположиха на прилично разстояние един от друг, а шефа се настани на своя стол, където имаше видимост и към двамата. Без да го увърта, г-н Георгиев започна да говори:

  - Извиках ви и двамата, защото след малко ще дойде важния клиент, за който говорихме в петък. – обясни той със сериозен вид.

  „Човекът с „щастливата” къща” – досети се Нел.

  - Както знаете, от вас очаквам да покажете професионализъм. Господинът ще иска да се запознае с основната ви концепция. Искам всичко да мине перфектно. – шефът им ги изгледа предупредително.

  Нелиа и Никола кимнаха, с което искаха да покажат, че всичко ще бъде наред и разбират какво се иска от тях.

  - Предният път говорих с вас поотделно. – продължи г-н Георгиев. - Целта ми бе всеки от вас да разбере ясно какво се иска от него. Сега ще ви обясня набързо какво ще трябва да свършите заедно.

  Двамата служители внимателно слушаха думите на своя шеф през следващите 5 минути. Специалният клиент искаше да бъде построена работилница близо до къщата. От Никола се искаше да изготви план за строежа и да я построи, а за Нел беше обзавеждането и интериора. Двамата трябваше да съгласуват един с друг действията си и да обсъдят идеите си с клиента. Нелиа беше доволна и въпреки замисленото изражение на Никола, тя знаеше, че и той не е безразличен. Това бе идеалната възможност за нея – хем щеше да се докаже професионално, хем нещата с Никола можеха да се развият положително. С един куршум два заека.

  На вратата се почука и радостните мисли на Нел бяха прекъснати.

  „Това трябва да е той!” – помисли си тя развълнувано и се изправи.

  Никола също се изправи, изглеждайки съвсем леко нервен. Симеон Георгиев остана на мястото си и само покани човека зад вратата да влезе. В кабинета пристъпи някак смутено специалният клиент. Нел се беше приготвила да го поздрави, но вместо това ченето ѝ увисна от изненада.

  „Не може да бъде! Та това е ексцентричният мъж, който видях в „Престън” онзи ден!” – помисли си тя шокирано.

  Г-н Георгиев стана от мястото си и отиде да поздрави странния мъж. Никола също гледаше втрещено и не помръдваше. Явно беше силно изненадан от външния вид на клиента. Господинът и този път беше заложил на ексцентричния външен вид. Костюмът му беше в приличен тъмнозелен цвят, но под него се виждаше лилава риза. Обувките и вратовръзката му също бяха сребристи.

  „Прилича на Джим Кери в „Маската”. Поне вече знам какво работи този чудак.” – помисли си развеселено Нел, която беше почнала да се възстановява от първоначалния шок.

  - Нека Ви представя на моите служители – каза г-н Георгиев на клиента и се обърна към тях.

  - Това е г-н Никола Велиславов, вашия архитект, а това е г-ца Нелиа Игнатова – вашия интериорен дизайнер.

  - Приятно ми е! – каза господинът и се здрависа енергично с Никола, след което се обърна към Нел.

  - Още по-приятно ми е! – той ѝ се усмихна притеснено и целуна галантно нейната ръка.

  - Благодаря! На мен ми е най-приятно. – пошегува се тя и отвърна на усмивката му.

  - От сега нататък това е вашият приоритет. – каза г-н Георгиев, сочейки с глава клиента. – Г-н Щастлив Зайков! – допълни той със сериозно изражение.

  Двамата служители кимнаха и те със сериозен вид, но  името на господина определено не ги остави безразлични. Нелиа стисна устни силно, опитвайки се да скрие усмивката си. При Никола положението беше същото. Лицето му бавно започна да се зачервява, докато той се опитваше да овладее надигащия се у него смях. Сега на Нел ѝ стана ясно защо господина иска „щастлива” къща. Явно не се срамуваше от това, как се казва, съдейки по гордото му изражение, докато г-н Георгиев съобщаваше името му.

  „Що за родители са способни да кръстят така детето си? Сигурно е бил скъсван от подигравки в училище.” – помисли си Нел съчувствено, докато г-н Георгиев си уговаряше среща за тенис със своя клиент.

  Тя погледна към господин Зайков. Той не приличаше на властен и претенциозен мъж. Това беше добре. Може би нейните притеснения относно характера му са били напразни. Въпреки „шарения” си външен вид, Щастлив Зайков изглеждаше и звучеше като нормален мъж с добър и весел характер. Вероятно името му напълно подхождаше на неговата личност.

  Докато Нелиа оглеждаше преценяващо г-н Зайков, Никола безшумно се беше приближил до нея. Тя обаче го усети, обърна глава към него и го погледна въпросително.

  - Май мислим за едно и също. – подшушна ѝ той тихо, с весело изражение.

  - И за какво по-точно? – попита го Нел престорено невинно.

  - За щастието, което ни споходи. – отвърна Никола шеговито и се засмя.

  Тя го погледна престорено гневно.

  - Не са ли те учили, че не е възпитано да се подиграваш на хората?

  - Аз не се подигравам, просто гледам от „щастливата” страна на нещата. – оправда се той шеговито.

  Нел не му отговори, само го сръчка, защото г-н Георгиев погледна към тях.

  - Сега ще ви оставя с г-н Зайков, за да обсъдите проектите за къщата и работилницата. Ще се върна след час. – каза той студено, след което взе ключовете за колата си от своето бюро.

  - Беше ми приятно да се видим. – г-н Георгиев се обърна към своя клиент.

  - На мен също. Успех при тъщата. – отвърна г-н Зайков и се засмя.

  - Благодаря, но нямам нужда от него. Тъщата ми е светица. – похвали се той и също се засмя. – А и не отивам при нея, а при съпругата ми.

  - Поздрави я от мен.

  - Непременно! Довиждане! – Симеон Георгиев се сбогува със своя приятел и тръгна.

  Нелиа за пръв път виждаше сериозния си шеф в такава светлина – усмихнат и приятелски настроен. Явно отношенията им с г-н Зайков не бяха само делови.

  - Паднахте ли ми сега! – каза им Щастлив Зайков с престорено ужасяващ глас и потри доволно ръце.

  Никола и Нел се засмяха.

  - Няма да ви тормозя... много! – продължи той. – Вие говорете, а аз ще слушам и ще си отбелязвам в тефтерчето въпросите, които ще обсъдим, след като приключите с малката презентация. Кой ще започне пръв? – г-н Зайков ги погледна нетърпеливо.

  - Аз. – каза Никола смело и се усмихна.

  Нелиа и клиента се настаниха на дивана, а Никола предпочете да остане прав. След около 30 минути той и Нел бяха изложили основните си идеи. Г-н Зайков не ги беше прекъснал нито веднъж.

  - Е, - каза Нел накрая и се усмихна, - сега е времето да ни поизмъчите.

  Г-н Зайков стана и погледна към Никола доволно.

  - Нямам никакви въпроси и възражения. Имате моето одобрение. Оставям всичко във Вашите ръце, но искам да видя скиците на работилницата, когато ги направите. За всеки случай. – той се усмихна и погледна към Нел.

  - За къщата ми обаче мисля да съм по-стриктен. Искам заедно да взимаме решенията относно вътрешния вид на дома ми. Това ще бъде ли проблем за Вас? – г-н Зайков я погледна леко притеснено.

  - Не, разбира се! – побърза да отговори Нелиа. – Ще се радвам на Вашата компания.

  - Добре тогава. – каза той облекчено и се приготви да тръгва.

 - А, и още нещо. – сети се изведнъж г-н Зайков. – Относно работилницата – нека първо г-н Велиславов да я построи, после ще решим как ще изглежда тя отвътре. Нека интериорният дизайн на къщата да е Ваш основен приоритет. Ще Ви се обадя да се разберем допълнително. Сега трябва да тръгвам.

  Щастлив Зайков се ръкува с Никола, след което пое ръката на Нел и я целуна.

  - До скоро! – каза той усмихвайки се и излезе от кабинета.

  Нелиа и Никола останаха сами в кабинета.

  - Май излязох късметлия. – обади се Никола и я погледна съжали-телно.

  Тя реши да не показва истинските си емоции, въпреки че наистина се чувстваше прецакана, най-вече защото нямаше да работи с него по работилницата. Но нещо в странния Щастлив я притесняваше, а и тя обичаше сама да взема основните решения за интериора и обзавежда-нето.

  - Не е точно така. – опроверга го Нел. – Вярно е, че ще имаш повече свобода на действие, но пък аз няма да се тревожа накрая дали проекта ще ми се хареса на клиента. – тя се усмихна уверено, пропускайки да спомене, че е прецакана и с работилницата.

  - Това не ме притеснява. - Всеки остава доволен от мен, дори мъжете. – каза шеговито Никола и я погледна многозначително.

  Нелиа естествено се досети, че той прави намек за сексуалните си способности, но реши да го игнорира.

  - Радвам се, че не ти липсва увереност, но все пак ще ти пожелая успех. – тя го потупа окуражително по рамото. – А сега трябва да ме извиниш, но имам работа.

  Нел се запъти към вратата и докато излизаше чу как Никола се изхили развеселено.

  „Забавно ли ти е, а? Само почакай и ще видим кой ще се смее после-ден!” – закани се тя наум, въпреки че не бе сигурна на какво се смее той.

  Забеляза г-н Георгиев, който беше подранил, и побърза да влезе в офиса си. Нелиа знаеше, че той ще иска да я разпита за срещата с клиента, но сега не ѝ бе до това. Тя не обичаше да бъде подценявана, но явно г-н Зайков точно това правеше, щом не ѝ даде пълна свобода и искаше да работят заедно. Понякога беше срещала придирчиви клиенти от мъжки пол, които смятаха, че интериорния дизайн не е работа за жени. Нел винаги успяваше да ги убеди в своите способности. Нел мразеше да доказва, че е професионалист и знае какво прави. Това бе изнервящо и уморително. Ако беше мъж нямаше да се налага да се доказва и щеше да си спести доста главоболия. За нейно щастие не всичките ѝ клиенти бяха такива, щом вече три години работеше това. В момента обаче доста завиждаше на Никола.

  „Нищо! Ще намеря начин да убедя г-н Зайков, че няма за какво да се тревожи и намесата му е ненужна.” – каза си тя обнадеждено наум.

  Нелиа вдиша дълбоко, изчака няколко секунди и издиша. После седна зад бюрото си и се зае с работа. Трябваше да се подготви добре, за да разкара Щастлив Зайков от работното си поле.

8

  Съботният ден бе мрачен и дъждовен. Нелиа и Калина тъкмо бяха приключили с пазаруването в един МОЛ и хванаха едно такси до любимата пицария на Нел. От толкова обикаляне по магазините бяха огладнели доста. Добре, че пицария „Нера” бе наблизо – на 6 минути път с такси. Все още валеше, а двете бяха без чадъри, затова излизайки от таксито, двете се втурнаха да тичат. – цели 3 метра на токчета. Те влязоха в заведението засмени, но усмивките им застинаха, когато видяха, че няма свободни маси. Явно дъждът беше принудил доста хора да се скрият в пицарията. Бяха готови да си тръгнат, когато Калина забеляза една маса в ъгъла, която тъкмо се освободи. Тръгнаха към нея, но се оказа, че масата вече е запазена.

  - Май няма да се яде скоро! – каза с почти отчаян глас Нелиа и се накани да си ходи.

  - Аз мога да помогна. – каза изведнъж Щастлив Зайков, който стоеше точно зад нея.

  Нел се обърна изненадано и го погледна с невярващо очи. Същата коса, същото лице, същото телосложение и глас. Само дрехите бяха в друга цветова гама. Светлосин панталон, зелена риза, кафяво сако и зелени обувки.

  „Пак той! От такъв огромен и силно населен град, попаднах точно на него.” – зачуди се тя наум.

  - Тази маса е запазена за мен, но не обичам да ям сам. Ще ми правите ли компания с Вашата прекрасна приятелка? – покани ги той любезно, гледайки ги въпросително.

  - Благодаря Ви много, но не искам да досаждам. – отвърна Нел смутено. Калина я сръчка.

  - За каква досада говорите? Та Вие сте най-приятната компания, която някога съм имал. – каза Щастлив искрено. – Няма от какво да се притеснявате.

  - Добре. Ще ми бъде приятно да обядвам с Вас. – прие тя поканата и се усмихна.

  - Заповядайте! – каза той, след като дръпна един стол, за да седне Нел, после дръпна друг за Калина.

  Те му благодариха. Щастлив им се усмихна широко и се настани на един стол.

  - Какъв джентълмен сте само! – каза Кал очаровано. – Мислех, че такива вече не съществуват.

  Щастлив ѝ се усмихна поласкано.

  - Все още има джентълмени, макар и да сме рядкост. Сигурен съм, че ще срещнете и други като мен. – каза той уверено.

  Калина му се усмихна широко и понечи да каже нещо, но сервитьора тъкмо дойде, носейки им менюта. Тримата се ги разлистиха и след няколко минути бяха готови с поръчката.

  - Една салата „Вероника”, но без кашкавал. – поръча си Кал на сер-витьора.

  Нелиа и Щастлив си поръчаха по една голяма пица с топено сирене, кашкавал, гъби и яйце. Калина погледна недоволно към приятелката си, но си замълча. Нел обичаше да се тъпче, макар че после тренираше във фитнеса до изнемощяване.

  Сервитьорът повтори поръчката на глас и след като нямаше никакви възражения се отдалечи. Последва кратко мълчание, което Калина реши да наруши първа.

  - Приятелката ми е малко разсеяна и забрави да ни запознае. – каза тя на Щастлив и погледна с лек укор към Нел. – Казвам се Калина.

  - Щастлив. Приятно ми е! – той си подаде ръката с леко притеснен вид.

  Кал направи кратка пауза, опивайки се да възприеме получената информация.

  - Щастлив ли казахте, че се казвате? – попита го тя учудено.

  Г-н Зайков кимна утвърдително.

  - Какво необикновено име! – Калина се опита да направи комплимент, вместо да се изсмее, но нещо не ѝ се получи както трябва.

  Нелиа я срита под масата.

  - Благодаря Ви, Калина! – отвърна Щастлив и също се усмихна, без да показва никакво притеснение или обида. Явно беше свикнал с реакциите на хората, когато чуеха името му.

  „Поне не каза фамилията си.” – помисли си Нел облекчено, защото Калина нямаше да успее да сдържи смеха си.

  - Какво Ви свързва с Нелиа? – полюбопитства Кал.

  - Г-ца Нелиа се занимава с вътрешния дизайн на новия ми дом. – осведоми я той, докато гледаше весело към Нел.

  - А, работа значи. Помислих си, че приятелката ми има ново завоевание, което старателно е крила. – каза Калина престорено разочаровано и се усмихна още по-широко, когато видя гневната физиономия на Нелиа.

  Щастлив се изчерви от смущение.

  - Извинете я, Щастлив. Приятелката ми има навика да говори, без да мисли. Много е несъобразителна. – Нел го погледна успокоително.

  - Не се притеснявайте. – отвърна той. – Харесвам директните хора.

  - Аз също Ви харесвам. Вие сте много приятен човек, с който лесно се говори. Не като някой друг! – поласка го Калина, след което погледна недоволно към Нел.

  - Благодаря Ви! – отвърна Щастлив поласкано и се усмихна. – Но грешите за г-ца Нелиа. За краткото време, през което се познаваме, останах с впечатлението, че тя е добър слушател, с чудесно чувство за хумор. – допълни той искрено.

  - Прав сте. Само се пошегувах. Приятелката ми наистина е голяма душица, особено когато е край мен. Явно взима добър пример от моя милост. – каза Калина с престорена гордост и погледна подигравателно към Нел.

  - Да, добре, че имам приятелка като теб, която да ме вкарва в правия път. Не знам какво щях да правя без теб. – отвърна Нел престорено признателно, а погледа ѝ също беше подигравателен.

  - Явно добре се разбирате. Завиждам ви. Ще ми се и аз да имам такива приятелски отношения като вашите. – похвали ги Щастлив искрено, защото не беше схванал иронията им.

  Нелиа и Калина се спогледаха развеселено и се усмихнаха, мислейки си за едно и също: „Постой още малко с нас и ще видим дали си на същото мнение все още.”

  - Сигурна съм, че ще намерите такъв човек. – успокои го Нел.

  - Може би вече го намерих. Познаваме се от скоро, но много добре се разбираме и съм сигурен, че ще станем добри приятели, макар да съм му шеф. – отвърна той замислено и се усмихна.

  - Радвам се за Вас. Хубаво е да имаш добри приятели. – каза Нелиа искрено и също се усмихна.

  - Да, все на някой трябва да изкарваш лошото си настроение. – намеси се Кал шеговито.

  - Пък и не всеки ще стане през 2 часа през нощта, за да слуша как пияната му приятелка пее „Обичам те” по телефона. – допълни Нел весело и погледна към Калина.

  - Това беше само веднъж, а и се разбрахме, че няма да споменаваме повече този случай! – тя погледна недоволно приятелката си, но устните ѝ се разтегнаха в усмивка.

  - Добре, добре. Сега нямам полза да говоря за това. Когато имам нужда от услуга или нещо друго, тогава ще ти напомня тази случка. – предупреди я Нелиа с весел глас и отпи от водата, която сервитьорът и донесе преди секунди.

  - Виждате ли как ме изнудва моята скъпа приятелка? – каза Кал възмутено на Щастлив, сочейки Нел. Той само се усмихна развеселено.

  - Каква приятелка ще бъда, ако не се възползвам от теб понякога? – попита я Нелиа с учуден вид.

  - Истинска, добра и безкористна. – отговори ѝ Калина иронично.

  - О, аз мога да бъда такава. – оправда се Нел. – Само че не искам. – допълни тя и се изкиска глупаво.

  - Сигурен ли сте, че искате тази особа да работи за Вас? Ще трябва да я търпите доста време. – Калина погледна съжалително Щастлив.

  Той се усмихна и погледна замислено към Нелиа, която се беше вторачила заканително в приятелката си.

  - Въпреки че г-ца Нелиа не желае да Ви бъде „истинска, добра и безкористна” приятелка, тя е добър професионалист и има чудесно чувство за хумор. Това ми стига. – каза Щастлив искрено.

  - Ваша воля. Все пак Ви предупредих! – каза Калина примирено и въздъхна.

  - Благодаря за проявеното доверие. – Нел се усмихна признателно на г-н Зайков.

  - И аз благодаря, че се съгласихте да работим заедно. Хората, които искаха да наема преди Вас, ми отказаха, защото имаха нужда от творческа свобода и не искаха да се съобразят с моето мнение. Радвам се, че нямате този проблем. – отвърна той облекчено.

  Усмивката на Нел се скри. Тя също имаше нужда от свобода на действие, но трябваше да приеме проекта „Щастлива къща”, без недоволство и претенции. Все пак не беше независим интериорен дизайнер и имаше шеф. Обаче все още не се беше отказала от желанието да работи сама по този проект.

  „Не бързай да се радваш. Ще те накарам да промениш решението си!” – закани се Нел, гледайки го привидно спокойно.

  Калина забеляза, че приятелката ѝ стана напрегната и реши да поразведри атмосферата.

  - Знаете ли, че ми изглеждате страшно познат. Срещали ли сме и преди? – попита тя Щастлив престорено замислено, защото много добре си спомняше къде го е виждала.

  - Преди около седмица видях г-ца Нелиа с Вас и още една млада дама в кафене „Престън”. Тогава не се познавахме още. Сигурно от там ме помните. – обясни той леко смутено.

  Калина го погледна изненадано и направи замислена физиономия. 

  - А, да, спомних си! – тя се усмихна весело. – Какво съвпадение само!

 Щастлив се усмихна, а на Нел стомаха изкъркори силно.

  - Трябваше да закусиш добре преди да тръгнеш. Знаеш колко уморително може да бъде обикалянето по магазините. – Калина я погледна укорително.

  - Знам, и щях да се натъпча преди излизане, ако хладилника не ми беше празен. И да, знам, че трябва често да го зареждам, вместо да го чакам да се изпразни целия. В момента понасям вината заради моята безотговорност. – Нел направи измъчена физиономия и потърка корема си.

  Г-н Зайков я погледна съчувствено.

  - Потърпете още малко. – посъветва я той. - Поръчката ни трябва да пристигне скоро.

  - Е, не съм тръгнала да умирам. – отвърна Нелиа весело и му се усмихна. – Ще изтърпя докато ни донесат поръчката. – допълни тя примирено.

  - Щастлив, не и съчувствайте! Нел е безотговорна и неорганизирана и сега си пати за това. – каза Кал бездушно и погледна към него. – От друга страна Вие ми изглеждате като пълна нейна противоположност. Така ли е? – тя го погледна любопитно.

  - Съвсем не е така. Аз също не съм добре организиран и често закъснявам. – отрече той развеселено. – Вчера например... - Щастлив започна да разказва някаква случка, а Калина го слушаше с интерес.

  Нел се загледа към кухнята на пицарията. Беше гладна, а забележките на Калина я раздразниха. Вече си имаше баща, който да ѝ напомня нейните недостатъци. Тя реши да не се дразни за глупости и зачака търпеливо. Калина и Щастлив продължиха да си бъбрят весело.

  Скоро поръчката им бе донесена. Нелиа потри нетърпеливо ръце и едва дочака да ѝ бъде сервирана пицата. Днешната ѝ закуска се състоеше от кафе и филийка с масло. Освен, че нейният хладилник бе почти празен, тя сутрин не обичаше да закусва по много, но днес съжали за този си навик, защото корема ѝ свиреше цяла симфония.

  Поръчката на всички беше сервирана и сервитьора се отдалечи. Нел почна да реже пицата си на парчета, но нямаше нерви да я нареже цялата. Остави ножа, взе вилицата и пъхна едно парче пица в устата си. Пареше, но тя не обърна внимание. Вкусовите ѝ рецептори ликуваха. Топеното сирене в комбинация с кашкавала правеха вкуса на пицата страхотен. Нел започна да издава звуци на удоволствие. Калина я погледна с неприкрита завист. Щастлив тъкмо опитваше първото си парче. Скоро на тяхната маса се чуваха двама души, които се радват доста шумно на храната си. Някои хора дори се обърнаха към тях да се уверят, че звуците са резултат от наслада от храненето, а не от любов-ни ласки. Калина чоплеше недоволно безвкусната си салата, но по едно време не издържа и помоли Нел за парче пица. Тя веднага ѝ услужи. Калина също почна да се храни с наслада, но се ограничи от към озвучаването.

  - Винаги ми разваляш диетите! – упрекна Кал приятелката си, докато дъвчеше последния залък от пицата.

  Нел преглътна залъкът си и погледна към приятелката си.

  - Поглеждала ли си се в огледалото? Нямаш нужда от никакви диети! – каза ѝ тя укорително, след което отпи малко вода.

  - Аз съм на същото мнение. – допълни Щастлив искрено.

  Калина реши да приеме комплиментите и си замълча.

  Скоро те приключиха с яденето си и Нел тъкмо оставяше пари на масата, когато Щастлив я спря.

  - Нека аз платя.

  - Няма нужда. Направихте достатъчно, като ни поканихте на Вашата маса. – отказа тя вежливо и се усмихна.

  - Аз съм ви по-задължен, защото имах две прекрасни и интересни дами за компания. Позволете ми да ви се отблагодаря. – той погледна настоятелно към тях двете.

  Те не искаха да го обидят, затова кимнаха в знак на съгласие. Щастлив им се усмихна благодарно и остави дължимата сума, плюс доста щедър бакшиш, след което ги изпрати до вратата на пицарията. Навън все още валеше и Нел извади телефона си, за да извика такси. Щастлив, предусетил намерението и, реши да предложи услугите си.

  - Днес имам доста свободно време и ако нямате нищо напротив, бих желал да Ви закарам. – той им се усмихна подканващо.

  Двете се спогледаха. Явно на Кал не и пречеше, но Нел възрази.

  - Не се притеснявайте. Ще извикам такси.

  - В това време повечето таксита са заети. Ще трябва доста да почакате, докато намерите свободно, а и не се знае дали ще дойде навреме. – каза Щастлив загрижено.

  - Нел, сега не е моментът да се инатиш. И двете сме достатъчно уморени. Щастлив е прав. В такова време трудно се намира такси. – Калина я гледаше укорително.

  Нелиа не искаше да си го признае, но не обичаше да бъде длъжна на някой. Така се чувстваше слаба и зависима. Ако беше сама, сигурно щеше да му откаже, но приятелката ѝ наистина изглеждаше скапана.

  „Проклета приятелска солидарност!” – помисли си тя недоволно.

  - Добре. – съгласи се Нел и въздъхна примирено.

  Щастлив и Калина се усмихнаха доволно.

  - Изчакайте ме само да докарам колата си. Няма да се бавя много. – каза той и излезе, затичвайки се нанякъде.

  - Виж го само! Как само тича! – възкликна Кал развеселено.

  - Нормално. Все пак вали. – защити го Нел.

  - Не мисля, че това е причината. – отрече Кал тайнствено и погледна към приятелката си. – Яко е лапнал по теб и бърза да те впечатли. – обясни тя.

  - Какво пак си въобрази! Фантазьорка! – скара ѝ се Нел развеселено и се усмихна. – Просто е прекалено услужлив.

  - Много си заблудена. Мислех те за по-прозорлива, но явно съм сгрешила. – Кал я погледна разочаровано.

  - С този господин имаме единствено работни отношения. – настоя Нелиа, опитвайки се да не се поддава на появилото се в нея колебание.

  - От твоя страна може и да е така, но не и от негова. Не видя ли как те гледа захласнато?

  - Кога? – зачуди се Нел. Не беше забелязала нищо подозрително.

  - Постоянно! – Калина я гледаше с лека насмешка.

  Нел се умълча и се замисли. Щастлив наистина я беше гледал странно, особено когато тя се усмихваше. Искаше да му се хареса, но не по този начин.

  - Ужас! – възкликна Нел изведнъж и се хвана с две ръце за лицето.

  - Не виждам защо се притесняваш? Имаш талант в разкарването на мъже. – Калина я погледна развеселено и се засмя.

  - Да, но този мъж е различен. Той е много важен сътрудник на фирмата. Господин Георгиев ще ме линчува, ако нараня безценния му Щастлив! – отвърна тя притеснено.

  - Тогава трябва да накараш Щастлив сам да се откаже от теб. – каза Калина спокойно и я погледна насърчително.

  Нел свали ръце от лицето си и погледна приятелката си.

  - Гениално! При това от теб! – тя прегърна Кал благодарна, че ѝ е предложила приемливо решение на проблема.

  Калина се освободи набързо от нейната прегръдка.

  - Само ти умееш едновременно да правиш комплимент и да обиждаш. – тя я погледна престорено сърдито.

  - Извинявай! Понякога заприличвам на теб. – отвърна Нел виновно и се усмихна.

  - Ето, пак ме обиждаш! Невъзможна си! – Калина тръгна да излиза.

  - Почакай! Недей заради мен да си разваляш прическата. Няма да си го простя. – каза Нелиа шеговито и задърпа приятелката си обратно вътре.

  - Права си. Не си заслужава заради теб да разваля хубавите си къдрици. – отвърна Кал надменно и почна да си пипа суетно косата.

  Нел се усмихна. Когато ставаше въпрос за косата ѝ, Калина забравяше за всичко.

  Щастлив тъкмо се появи с колата си пред пицарията и свирна с клаксона.

  - А, ето, че пристигна твоя принц. Да вървим. – каза Калина с насмешка, след което се затича, прикрила главата си с дамската си чанта и се вмъкна набързо в колата.

  Нелиа погледна към Щастлив, който излезе под дъжда и отвори предната врата на колата, гледайки я подканващо. Тя се зачуди дали той наистина изпитва влечение към нея. Досега не беше изпитвала затруднение да разкара някой досадник, но при него не можеше да използва обичайната тактика. Добре, че беше запозната с повечето неща, които мъжете не понасят в жените. Все пак тя имаше и неколцина приятели мъже, с които се виждаше понякога. Но първо трябваше да се увери напълно, че Щастлив наистина я харесва като жена.

  Нел се запъти със спокойни и уверени крачки към колата, благодари му и влезе вътре. След около 20 минути те оставиха Калина пред дома ѝ и потеглиха отново.

  - Къде желаете да Ви закарам? – Щастлив погледна въпросително към Нел.

  Тя се замисли за кратко. Реши да даде адреса на Стела.

  - О, та Вие живеете доста близо до моя дом! – възкликна той развълнувано.

  - Всъщност, отивам при една приятелка, която живее там. – обясни тя спокойно.

  - Много жалко! Тъкмо реших, че ще си намирам извинение с липсата на захар или сол, за да Ви посещавам. – каза Щастлив шеговито, но в погледа му наистина се четеше разочарование.

  „Той ме харесва!” – осъзна Нелиа и се навъси, но бързо смени физиономията си, за да не се издаде.

  - Все пак знаете къде работя. Когато имате нужда да обсъдим проекта по Вашата къща, заповядайте! – отвърна тя с делови тон и се усмихна вежливо.

  - Да, права сте. – съгласи се той замислено.

  Последва кратко мълчание. Щастлив се пресегна и включи радиото.

  - Много обичам да слушам музика. Действа ми като мозъчен стимула-тор и ме зарежда с енергия. Каква музика обичате да слушате? – той се обърна весело към нея.

  - Не харесвам определен стил, изпълнител или група. Харесвам определена песни. – обясни Нел кратко.

  - Аз пък обичам всякаква музика. Важното е да се пее. – отвърна Щастлив развеселено и се засмя.

  - Явно не сте претенциозен. – каза тя разсеяно, чудейки се как може да има такива хора.

  - Така е. Родителите ми винаги ми казват да ценя всичко в този живот, дори и това, които повечето хора не харесват. – Щастлив се усмихна гордо и я погледна набързо. – Въпреки че едва преди няколко месеца разбрах, какво точно са имали предвид. – допълни той замислено.

  - Като какво например? – попита го Нелиа любопитно и също го погледна.

  - Моите животинки например! Ако някой път ми дойдете на гости, ще Ви покажа. Така не мога да Ви обясня както трябва. – каза Щастлив със загадъчна нотка в гласа.

  „Да бе, да! Да не съм вчерашна, че да се вържа на този изтъркан номер! Сигурно ще иска да ми покаже двата таралежа и кобрата, които държи в панталона си!” – помисли си тя раздразнено.

  - Предпочитам да си остана с любопитството. – каза му Нел незаинте-ресовано.

  - Да не би да се уплашихте? - той се засмя развеселено. – Няма страшно, моите животинки са възпитани. – допълни сериозно.

  - Е, аз не искам да рискувам. Но все пак благодаря за поканата. – отговори му тя любезно, без да го поглежда.

  - Както желаете. Но не знаете какво изпускате. – каза Щастлив примирено, поглеждайки я престорено съжалително.

  „Не искам и да знам! Кой знае какви гадинки отглежда.” – помисли си Нел с отвращение и потръпна, предполагайки, че той наистина отглежда неприятни животинки.

  - Точно защото не знам, не изпускам нищо! – отговори му тя остроумно, продължавайки да изглежда все така незаинтересована.

  - О, добър отговор! – възкликна Щастлив и я погледна впечатлено.

  Нелиа си замълча и се загледа през прозореца на колата. Дъждът беше почти спрял и улиците вече не бяха толкова пусти. В момента страшно много ѝ се искаше да е сред хората, разхождащи се по тротоара, отколкото да е в колата с този мъж. Трябваше бързо да реши как да го разкара. Стела може би щеше да ѝ даде някой добър съвет. Нел въздъхна несъзнателно. Винаги, колкото и сложна да бе ситуацията, тя успяваше да намери изход. И този път щеше да се справи, макар и по-трудно от обичайното.

  След десетина минути вече бяха стигнали до адреса, където живееше Стела. Щастлив беше запазил мълчание през цялото време, защото бе усетил, че нещо тормози Нел. Не знаеше обаче, че причината за това е той самия. Нелиа му благодари още веднъж и с бързи крачки се вмъкна в сградата, където живееше Стела. Щастлив я изпрати със замислен поглед, след което запали колата си и потегли.