Как да разкараш господин неподходящ 10

19

  Щастлив и Нелиа се срещнаха по едно и също време. Беше точно 17.10 часа. Като по чудо и двамата успяха да избегнат задръстванията. Набързо се поздравиха и влязоха в МОЛ-а. Нел обиколи с поглед наоколо, чудейки се от кой магазин да започне. Знаеше вкуса на леля си, но все пак трябваше да бъде внимателна в избора си. Избереше ли неподходяща дреха, щеше да си навлече гнева не само на леля си, но и на Ана. Тя усети нервни тръпки по гърба си. Ситуацията никак не беше приятна, но все пак имаше надежда, защото Щастлив бе на нейно разположение. Нел се обърна и го погледна облекчено. Тя го поведе към втория етаж на МОЛ-а, където бяха разположени доста магазини за елегантни дрехи, обувки и конфекция.

  - Ще почнем от тук! – каза Нел на Щастлив, сочейки един магазин за елегантни дамски и мъжки дрехи и аксесоари.

  Той се притесни, но се опита да не нервничи прекалено много. Нел имаше проблем и той беше длъжен да ѝ помогне, дори ако трябваше да прави още по-засрамващи неща от меренето на женски дрехи.

  Двамата влязоха в магазина. Една елегантно облечена жена на средна възраст ги посрещна.

  - Добър ден! С какво мога да Ви бъда полезна?

  Нелиа реши да не увърта и посочи към Щастлив с думите:

  - Търся рокля или костюм, подходящи за сватба. Размерът им трябва да е същият като неговия.

  Продавачката я погледна с недоумение.

  - Искате да взема мерките на господина и по тях да Ви предложа някоя женска дреха?

  - Да. Но искам и той да примери дрехите, които ще ми предложите. – Нел се държеше хладнокръвно, за разлика от Щастлив, който започна да пристъпва нервно напред-назад, забил поглед в земята.

  Продавачката изглеждаше втрещена, но бързо се овладя и се зае да взима мерки на Щастлив. След няколко минути тя вече беше донесла няколко дрехи. Нел и Щастлив ги взеха и се насочиха към съблекалните. Той влезе в първата свободна съблекалня, а Нел и продавачката останаха отвън. След 2 минути Щастлив се бе съблякъл и Нел му подаде една рокля. Той я взе и се зае да я облича. Щастлив нещо се забави и след известно време се чу притеснения му глас:

  - Не мога да я закопчея на гърба. Ще ми помогнете ли, г-це Нелиа?

  Тя се усмихна. Беше почнало да става забавно. Влезе при него и вдигна ципа на роклята, след което излезе. Той я последва. Продавачката сложи ръка на устата си, за да прикрие своето смущение. Беше се нагледала на всякакви индивиди, но не беше попадала на травестит.

  Нел огледа преценяващо Щастлив, докато той се гледаше в огледало отсреща. Гледката беше най-малкото нелепа. Под бежовата рокля ясно се очертаваше неговото бельо. Той беше забравил да си свали обувките, които с три-четвъртите жълточервени чорапи, го правеха да изглежда още по-комично. Щастлив изглеждаше доста засрамен, но не мърдаше от мястото си. Нел изчака още малко, решила да го поизмъчи. Преструваше се, че оглежда роклята. След минута каза спокойно:

  - Не, няма да е тази.

  Щастлив въздъхна облекчено и набързо влезе в съблекалнята. Нел влезе да разкопчае роклята му и пак излезе, подавайки му един зелен костюм. Тези дрехи също го затрудниха, но все пак успя да се справи сам. След няколко минути той излезе, видимо по-спокоен. Нел го огледа, но и този път не хареса дрехите.

  Беше минал около половин час, когато двамата излязоха от магазина. Нелиа не беше харесала нито една дреха. Дрехите, които Щастлив бе мерил, бяха хубави и елегантни, но им липсваше сексапил. Тя искаше леля ѝ да се почувства по-млада и привлекателна. Влязоха в следващия магазин. Всичко, което стана в предишния магазин, се повтори и тук – изненаданата продавачка, проблемите с обличането, неподходящите дрехи. Двамата смениха още два магазина, но не успяха да намерят нищо за леля Мира. Бяха се уморили, но трябваше да продължат. Сега беше момента Нел да действа.

  Тъкмо се канеха да влязат в друг магазин, когато тя се спря и каза със спокоен глас на Щастлив.

  - Така няма да стане! Трябва да се организираме както трябва, ако искаме да свършим това, за което сме дошли.

  - Какво трябва да направя? – той я погледна с готовност.

  Нелиа сведе глава, престорено притеснена.

  - Всъщност... ще ми е по-лесно да избера рокля за леля ми, ако малко заприличате на нея.

  - Какво имате предвид? – Щастлив я изпадна в недоумение.

  - Необходимо е да направим някои корекции по Вас. Леля Мира не е космата, ходи винаги гримирана, с перфектен маникюр и прическа. И мирише на хубав женски парфюм. – Нел беше свила притеснено устни, гледайки го умолително.

  Щастлив беше изненадан от тази молба и не знаеше какво да отговори. Тя го беше поставила в доста неудобно положение, но той даде дума, че ще ѝ помогне. По-рано си беше казал, че ще стигне и до по-големи крайности, само и само да я направи Щастлива. Нел разчиташе именно на склонността му да бъде кавалер и желанието му да ѝ се хареса.

  - Добре! Щом по този начин ще Ви помогна, така да бъде! Къде трябва да отида, за да заприличам на леля Ви? – попита я той с готовност и се огледа.

  Нелиа го погледна изненадано, защото не очакваше Щастлив да се съгласи толкова бързо и лесно. За пореден път той доказваше, че от него може да се очаква всичко.

  - Сега ще ви заведа! – отвърна тя зарадвано, усмихвайки му се благодарно.

 Нел го поведе към третия етаж на МОЛ-а, където имаше огромен козметичен салон. Въпреки умората си, те стигнаха доста бързо до салон за красота „Валентина”. Тя погледна към Щастлив, преди да влязат вътре. Той изглеждаше леко притеснен и нервен. Почувства се виновна и за момент се разколеба. Щастлив преживя достатъчно унижение, мерейки женски дрехи. Женските процедури за разкрасяване щяха да му дойдат в повече. Нел знаеше, че той прави всичко това за нея, а не за удоволствие. За пръв път почувства възхищение към него. Никой нормален мъж не би позволил да му отнемат мъжкото достойнство по този начин. Щастлив се даде в жертва доброволно, само и само тя да е доволна. Нел знаеше, че трябваше да го накара да се отдръпне от нея, но в момента не искаше да бъде егоист.

  - Какво има? Няма ли да влизаме? – Щастлив я погледна объркано.

  От този негов поглед ѝ стана още по-неудобно.

  - Не съм сигурна. – призна тя, навеждайки виновно глава.

  - Хайде! – той се усмихна, хвана я за ръката и сам я поведе вътре.

  - Благодаря! – Нел го погледна признателно.

  - Няма защо. И без друго Ви дължа три услуги. Тази ще бъде първата. – каза Щастлив приповдигнато, оглеждайки любопитно наоколо.

  - Услугата, която ми правите, е огромна. Затова считайте, че ми правите три услуги и сме се издължили напълно. – предложи Нел сериозно.

  - Не съм съгласен. Нямам намерение да се измъкна толкова лесно. В момента Ви правя една единствена услуга. Запазвате си правото да ме помолите за още две. – Щастлив я погледна с нетърпяща възражения физиономия.

  - Добре. – съгласи се тя и се усмихна.

  - С какво да започнем първо? – той отново огледа салона.

  Нелиа също се огледа. Щастлив имаше нужда от маникюр, прическа, грим и обезкосмяване. Салонът беше огромен, но разделен на различни сектори. Тя искаше да свършат бързо, затова трябваше да почнат от мястото, където има най-малко клиенти. Това беше секторът за обезкос-мяване.

  - Ще трябва да започнем от най-трудното. – Нел погледна съжалително Щастлив, сочейки му сектор „Обезкосмяване”.

  - Да вървим тогава! – каза той уверено и тръгна.

  Тя го последва, чудейки се каква процедура да му препоръча. Депилацията с крем беше безболезнена, но не от най-ефективните, особено за по-силно окосмяване като мъжкото. Но поне не болеше, затова бе подходящ избор.

  Когато стигнаха до там, ги посрещна едно младо момиче на възраст около 20-22 години.

  - Здравейте!

  - Здравейте! – отвърнаха в един глас Щастлив и Нел, след което се спогледаха развеселено.

  - Какво мога да направя за Вас? – момичето погледна към Нел.

  - Искам да обезкосмите ръцете, краката и гърдите на моят придру-жител. – отговори Тя спокойно и посочи към Щастлив.

  Момичето явно беше свикнало да обезкосмява мъже, защото не се притесни по никакъв начин.

  - Каква процедура точно ще желаете?

  Щастлив погледна към Нел. Той не разбираше от тези неща, затова се оставяше в нейните ръце.

  - Искам процедура, която е бърза, безболезнена и ефективна. – обясни тя накратко.

  - С готови ленти за кола маска става най-бързо и космите се отстраняват по-ефективно, но не е безболезнено, особено ако е за пръв път. Мога да Ви предложа депилация с крем или спрей – става малко по-бавно, но поне не е болезнено. – обясни им момичето.

  - Вие решете! – Нел предостави избора на Щастлив.

  - Нека да е кола маска. – каза той след кратък размисъл. – Ще стане по-бързо, а аз мога да издържа на малко болка. – допълни с уверена усмивка.

  - Космите Ви са дебели и дълги и досега не сте си правили кола маска. Болката няма да бъде толкова малка, колкото си мислите! – предупреди го Нел.

  - Не се притеснявайте! Ще се справя. – успокои я той още по-уверено.

  „Ще видим!” – помисли си Нел с иронична усмивка.

  - Както желаете. – каза тя примирено.

  Козметичката заведе Щастлив в една стая. Нел остана да чака вън, седнала на един стол. Тя тъкмо бе в началото на едно списание, когато се чу един силен вик от стаята, където беше Щастлив. Нел подскочи стреснато. Последва друг вик, трети, четвърти. После остана тихо. Тя гледаше раздвоено към стаята. Не знаеше дали да провери как е Щастлив или да остане на мястото си. Но не се чуди дълго. Вратата на стаичката, където той се намираше, се отвори. От там излезе козметичката, която отиде при Нел и обясни леко развеселено:

  - Господинът вътре пожела да Ви уведомя, че ще се забавим малко повече, защото ще му права депилация с крем. Извинява се искрено за причиненото Ви неудобство.

  Нелиа започна да се смее тихо, за да не я чуе Щастлив.

  „Мога да издържа на малко болка!” – повтори тя подигравателно думите му наум.

  - Добре. Предайте му, че няма проблем. – отвърна Нел през смях и продължи да разглежда списанието.

  Момичето влезе обратно в стаичката. След около 15 минути Щастлив излезе от там с леко измъчена физиономия и търкаше едната си ръка. Нел остави списанието настрани и се изправи, гледайки го загрижено.

  - Добре ли сте?

  - Да. Жив съм! – пошегува се той измъчено.

  Тя се усмихна, потупа го успокоително по гърба и извади портмонето си, за да плати процедурата. Щастлив я спря.

  - Аз вече платих. Не се безпокойте!

  - Тогава ще дам парите на Вас. Колко Ви дължа? – Нел го погледна настоятелно.

  - Нищо не ми дължите. – той беше непреклонен.

  - Не може така. Трябва аз да платя! – тя продължи да упорства, гледайки го недоволно.

  - Хайде да вървим! Все още не изглеждам достатъчно женствено. – каза Щастлив развеселено, хвана я за ръката и я поведе към отсрещния сектор за маникюр и педикюр.

  - Ама какъв инат сте само! – скара му се тя сърдито, но го последва.

  Той само сви рамене виновно и се усмихна. Нел пусна ръката му и го погледна в лицето. Личеше си, че го боли, но се опитва да изгледа весел.

  - Къде ви направиха кола маска? – попита го тя загрижено и погледна интуитивно ръцете му.

  - На лявата ръка. – отвърна Щастлив, пипайки нежно зачервената си ръка.

  - Недейте да я пипате! Може да се възпали! – скара му се Нел майчински.

  - Козметичката ме намаза с нещо противовъзпалително. – обясни той спокойно, гледайки ръката си. – Просто кожата ми е толкова мека, че ми прави удоволствие да я пипам. – допълни впечатлено.

  „Откачалка!” – помисли си Нел развеселено, въпреки че и тя често правеше това след обезкосмяване.

  - Виждам, че е голямо изкушение за Вас, но все пак се въздържайте! Вашата кожа не е свикнала на такава агресия и може да Ви заболи, особено ако се пипате с потни ръце. – предупреди го тя поучително.

  - Добре! – съгласи се Щастлив примирено. – Поне си извадих поука от тази ситуация! – допълни замислено.

  Нел се спря и го погледна любопитно.

  - Че няма да имам нищо напротив жена ми да е по-космата! Не искам да си причинява такова страдание! – той направи болезнена физиономия, спомняйки си какво изживя преди малко.

  Нел се подсмихна развеселено и поведе Щастлив при една от маникюристките. Маникюристката също го бе помислила за гей, но се държа професионално, за което Нел ѝ бе благодарна.

  Скоро Щастлив беше готов. На лицето му грееше широка усмивка, докато той оглеждаше суетно ноктите си. Той лично си бе избрал маникюра по каталог. Нел се възползва от невниманието му и плати на маникюристката, след което го поведе към фризьорския салон.

  - Какво ще правим с косата ми? – попита я той, леко притеснен.

  Тя извади телефона си и му показа снимката на леля си.

  - Косата ѝ е малко по-къса от Вашата, боядисана е в червено и е оформена с пяна и лак. Вие изберете какво да правим с косата Ви. – обясни Нел, гледайки го с очакване.

  Щастлив пипна замислено косата си.

  - Така и така съм почнал, поне да довърша както трябва! Искам пълна процедура! – каза той решително и се усмихна.

  - Съгласна съм за всички процедури, освен за боядисването. Червеният цвят ще Ви дойде в повече. – Нел го погледна смутено.

  Щастлив се усмихна широко.

  - Мислих си, че аз ще има нужда от окуражаване, а не Вие! – каза той шеговито.

  - Не искам да прекалявам с Вашата услужливост. – призна си тя.

  - Знам един начин, по който можете да ми се реванширате! – Щастлив я погледна загадъчно.

  - Какъв? – попита Нел притеснено.

  - Ще Ви кажа, след като изберем рокля за леля Ви! – отвърна той весело и се усмихна.

  Нел го погледна подозрително. Чудеше се какво пак е намислил. Искаше да го разпита, но се въздържа. По-добре да не знае, засега. По-късно щеше да си изтърпи реванша или наказанието, което Щастлив беше намислил.

  Двамата влязоха във фризьорския салон и се огледаха за свободна фризьорка. Изглежда обаче всички бяха заети. Тъкмо се чудеха какво да правят, когато един от фризьорите се освободи. Нел веднага задърпа Щастлив натам.

  - Свободно ли е при Вас? – попита тя фризьора, надявайки се да няма никой със запазен час.

  Той ги погледна весело и се усмихна.

  - Да, свободно е. Но имам време само за един от двамата. Кой иска да получи невероятна промяна от моя милост? – каза шеговито фризьора, гледайки палаво Щастлив.

  - Той! – Отвърна Нел, гледайки развеселено към изчервения Щастлив.

  „Явно си намери обожател.” – помисли си тя, опитвайки се да не се изхили.

  Фризьорът беше около 30 годишен, изрусен, с обица на езика, която той „дискретно” показа. Веждите му бяха тънки и изрисувани с молив, една черна очна линия подчертаваше светлосините му очи, а устните му блестяха от гланц с розов оттенък. Определено беше от онзи тип мъже, които лудваха по Щастлив.

  - Заповядай, хубавецо! – фризьорът се усмихна доволно и предложи на Щастлив да седне, оглеждайки го лукаво.

  Той се настани, не смеейки да погледне към Нелиа. Явно се притесняваше, че тя стана свидетел на този флирт. Нел реши да се престори на равнодушна и седна на отсрещния диван.

  - Кажи желанието си на своя роб и то ще бъде изпълнено! – пошегува се с раболепен глас фризьорът, гледайки към притеснения Щастлив.

  - Г-це Нелиа, бихте ли показала на господина снимката на леля Ви? – помоли я Щастлив учтиво.

  - „Господина”? – повтори фризьорът някак обидено. – Не съм чак толкова стар. Наричай ме Сладкиш! – допълни той с нежен глас.

  Тя се усмихна и се зарови в дамската си чанта.

  - Извинете ме, г-н Сладкиш. Не исках да Ви обидя. – отвърна Щастлив с извинителен тон в гласа.

  - Защо се извиняваш, след като пак ме нарече „господин”? – скара му се шеговито Пепи (това пишеше на табелката на фризьора) и го дръпна леко за ухото.

  Нел захапа долната си устна, опитвайки се спре надигащия се в нея смях. Флиртът, на който беше свидетел, доста я развеселяваше. Тя се зачуди защо фризьорът започна да сваля Щастлив. Дрехите му бяха необичайни, но не чак толкова крещящи колкото обикновено. Излъчва-нето му също беше на мъж. Погледът ѝ попадна на неговите ръце.

  „Сигурно е забелязал обезкосмените му ръце и женският маникюр.” – помисли си тя развеселено, докато показваше снимката на фризьора.

  - Абсолютно същата прическа ли трябва да направя? – попита фризьорът, свил недоволно устни.

  - Не е задължително. Подстрижката може да изглежда по-мъжествено, а червеното може и да е с по-тъмен нюанс. – обясни Нел спокойно и остави телефона си пред Щастлив.

  - Не знам защо си харесал тази прическа, но ще те направя да изглеждаш много по-секси от тази лелка! – закани се Пепи уверено и сложи пелерина на Щастлив, който само се усмихна смутено.

  Нел взе едно списание, но скоро го остави. Поведението на фризьора бе далеч по интересно. Първата му работа бе да подстриже Щастлив. Пръстите му обаче доста често погалваха косата или лицето на Щастлив, който се опитваше да запази самообладание и да не хукне нанякъде. Пепи го разпитваше за личния му живот и неговите интереси. Личеше си, че доста се интересува от него. Не успя обаче да измъкне много информация, защото Щастлив пестеше думите си и отговаряше кратко.

  След около десетина минути подстрижката бе готова. Нелиа с изненада установи, че Щастлив изглежда доста добре. Предишната му прическа му стоеше като калпак и прикриваше неговото лице и очи. Сега той изглеждаше хубав. Тя не можеше да спре да го гледа. Все едно пред нея стоеше съвсем различен човек.

  Фризьорът се зае да го боядисва. Нел се насили да отмести погледа си от Щастлив. Не биваше той да я вижда как захласнато се е вторачила в него. Щеше да си извади грешни изводи. Тя все още не го харесваше, но се възхити на невероятната промяна. Пепи беше скъсил и филирал косата на Щастлив. Прическата бе модерна и определено му отиваше, а и стоеше добре без стилизиращи продукти. Нел се зачете в списанието, което държеше. Беше обаче нетърпелива да види крайния резултат и затова не можеше да се съсредоточи в списанието. Поглеждаше доста често към Щастлив.

  Пепи вършеше бързо работата си. Явно бе избрал боя за коса с бърз ефект, защото след около 30 минути той почти беше изсушил косата на Щастлив. „Сладкишът” и неговият клиент изглеждаха доволни. Косата на Щастлив бе станала махагоново червено.

  „Този цвят му отива, макар и да не е същият като на леля Мира.”– помисли си Нел доволно.

  Фризьорът беше свършил със сушенето и се зае с оформянето на прическата. Той разроши косата на Щастлив с пяна, след което завърши с лак за коса.

  - Готов си, красавецо! – възкликна доволно Пепи и се усмихна.

  Щастлив се гледаше в огледалото, радвайки се на новата си прическа. И той, като Нел, беше хем изненадан, хем доволен от вида си.

  - Благодаря Ви много, господин Сладкиш! Косата ми никога не е изглеждала толкова добре. – Щастлив стана и стисна радостно ръката на фризьора.

  - Не се прави така! – скара му се шеговито Пепи и го прегърна силно, вдишвайки с наслада парфюма на врата му.

  Щастлив постоя за няколко секунди така, след което се отдръпна внимателно от него.

  Нел ги наблюдаваше с интерес, усмихнала се широко. Чакаше да види до къде ще стигне флирта на фризьора. Отговорът не закъсня. Пепи извади една визитна картичка и я подаде на Щастлив с думите:

  Ако имаш нужда от моите услуги или искаш да ме поканиш на среща, обади ми се! – каза той с похотлив глас и му смигна.

  - Нел инстинктивно захапа долната си устна, опитвайки се да не избухне в смях. Беше ѝ доста трудно, особено когато видя смутената физиономия на Щастлив, който взе визитката и благодари. Знаеше от него самия, че той доста често е ставал обект на сваляне от някой гей, но за пръв път виждаше това на живо.

  „Може би това е една от причините той да ме преследва така настоятелно. Ако си има приятелка под ръка, мъжете ще го подминават.” – помисли си Нел развеселено.

  Щастлив тъкмо се канеше да плати на фризьора, когато тя го забеляза и се опита да го спре, но без успех. Той настоя да плати, дори я смъмри, че е платила на маникюристката. След като плати на Пепи, Щастлив дори поиска да ѝ върне парите. Този път Нел беше инатът.

  - Не е сега моментът да спорим за такива дреболии. Чака ни още работа. Хайде да вървим! – каза тя с нетърпящ възражения тон и излезе от фризьорския салон.

  Щастлив я последва примирено. Двамата се запътиха към сектор „Грижа за кожата и гримиране”. Нел погледна към придружителя си и каза със спокоен и искрен глас:

  - Прическата Ви стои страхотно!

  Щастлив се усмихна и се пипна за главата.

  - Не приличам на себе си, а и не съм свикнал с такива мазила по косата си. Въпреки това се харесвам. – призна той скромно.

  - Промяната в много случаи е хубаво нещо. Аз също се чувствам странно, когато си сменям прическата. Но едновременно с това се чувствам и въодушевено. Все едно съм се превърнала в друг човек. – каза тя весело.

  - Да, наистина е така. Хем съм аз, хем не съм. Трябва по често да променям външния си вид. – Щастлив се усмихна доволно.

  Двамата вече бяха стигнали пред сектора за гримиране, когато Нел се спря и погледна Щастлив разколебано. За пореден път. Беше се подиграла достатъчно с мъжкото му достойнство. Нямаха място тук!

  - Това ще бъде последната, но най-трудната част. Сега не сте обект на внимание, но ако се гримирате, ще станете. Направихте достатъчно промени. Можем да се върнем вече към пазаруването. – тя се обърна, готова да си тръгне.

  Щастлив я хвана за ръката.

  - Искам Вие и Вашата леля да бъдете щастливи. Колкото повече приличам на нея, толкова по-лесно ще изберете идеалната дреха. – той я погледна смело в очите. – Не е проблем за мен да ме гримират като жена. Като малък често си играех с гримовете на майка ми, но никога не успявах да се гримирам като нея. Сега имам шанс да блесна. – допълни шеговито, правейки замечтана физиономия.

  Нел се усмихна признателно.

  - Да побързаме тогава. Скоро им свършва работното време. Не искам да изпуснете своя шанс! – отвърна тя и влезе.

  Щастлив също се усмихна и я последва. Двамата огледаха обстановката. Тук също имаше доста клиентки, но все пак се виждаха две свободни служителки, които си бъбреха.

  - Коя си избираш? – попита го Нел информативно.

  - Предпочитам брюнетките пред блондинките, затова избирам жената вляво. – отвърна Щастлив весело.

  „Ще го имам предвид.” – помисли си Нел, пипайки кестенявата си коса.

  - Да вървим. – каза тя припряно и го побутна леко по гърба.

  Двете жени се бяха вживели в разговора и първоначално не ги забелязаха. Нелиа издаде гърлен звук, за да съобщи за присъствието си. Козметичките се сепнах и погледнаха любопитно към тях.

  - Добър ден! С какво можем да ви помогнем? – каза любезно брюнетката.

  - Господинът има нужда от грим. – обясни спокойно Нел, сочейки Щастлив.

  - Аз се занимавам с грижа за кожата. Колежката ми е гримьорът. – обясни тя с усмивка, гледайки блондинката.

  „Нямаш късмет!” – помисли си тя развеселено, гледайки към Щастлив, който се усмихна примирено.

  Блондинката посочи един стол, на който той седна.

  - Предполагам, че желаете стандартния грим за мъже – фон дьо тен, коректор, пудра, туш за мигли и вежди и подчертаващ балсам за устни? – гримьорката погледна въпросително Щастлив.

  - Г-це Нелиа, как обича да се гримира леля Ви?

  - Не си пада по силния грим. Все пак е на 56 години. – отвърна тя неясно, без да отлепя поглед от списанието.

   Щастлив се замисли за кратко, след което каза уверено:

  - Искам да изглеждам като секси 56 годишна жена!

  Нел се обърна настрани, за да не може Щастлив да я види как се хили. Тя щеше да се задави от смях, когато чу това. Положи усилия да не се смее на глас. Желанието му да звучеше малко налудничаво пред гримьорката. Само Нел знаеше какво точно има предвид той. Оказа се права. Гримьорката го гледаше шокирано за малко, но си замълча. Бързо се съвзе и извади една диадема и прибра леко назад косата на Щастлив, така че лицето му да остане открито.

  - Първо ще почистя лицето Ви, след което ще нанеса грима. Мисля да заложа на розовата гама. Когато гримирам по-възрасни жени, слагам лек грим около очите, за да не се виждат бръчките им. Вие имате много леки бръчици. Искате ли все пак лек грим около очите? – попита го тя учтиво.

  - Няма значение как изглеждам. Мислете си за мен като за 56 годишна жена. – отвърна Щастлив самоуверено.

  - Добре. – съгласи се със странен глас гримьорката.

  „Току що се убеди, че освен гей, той е и луд!” – помисли си Нел иронично и се усмихна.

  Русата жена почисти лицето му. Нел пожела да му оскубят малко веждите и Щастлив се съгласи, макар и с лек страх. Малко го боля, но той изтърпя всичко. Все пак не беше като кола маската. Скоро беше и гримиран.

  - Готова съм! Може да се погледнете в огледалото! – каза гримьор-ката с тържествен глас.

  Щастлив стоеше със затворени очи, защото искаше да се види в готов вид. Той отвори бавно очи и се погледна. Нел, която се беше загледала в една рокля от списанието, надигна глава и погледна любопитно към него. Гримът не беше фрапиращ, но все пак достатъчен, че да бие на очи. Щастлив определено приличаше на гей. Тя се усмихна.

  - Това аз ли съм? – каза той изненадано и започна да се смее неудържимо.

  Гримьорката го погледна леко объркано. Очакваше клиентът ѝ да е възхитен, не да се смее на външния си вид.

  Нелиа извади телефона си и започна да го снима видео. Искаше да има спомен от това преживяване с него.

  „Хубавите неща по-лесно се забравят от лошите!” – помисли си тя философки.

  Щастлив, смеейки се още, макар и не така силно, я погледна престорено възмутено.

  - Знам, че съм готин, но не бива да има доказателства за днешното ми превъплъщение. Ще стана твърде популярен сред мъжете. – скара ѝ се той весело, след което изпърха два пъти с миглите си по доста артистичен начин.

  Нел започна да се смее на глас и спря да снима. Не знаеше, че Щастлив може да бъде такъв шегаджия.

  - Спокойно. Ще пазя този видеозапис само за мен. Честта Ви няма да пострада. – отвърна тя шеговито, смигайки му.

  - Тя вече пострада. Вижте ме само как изглеждам. Надявам се да не срещна някой познат, когато изляза от тук в този вид. – каза той весело, но в гласа му имаше и известно притеснено.

  - Винаги можете да хвърлите вината върху мен, макар че трудно ще Ви повярват. – Нел направи слаб опит да го успокои.

  Тя също можеше да пострада, ако някой неин колега я видеше с наконтения Щастлив. Това щеше да стигне до ушите на г-н Георгиев, който със сигурност щеше да поиска обяснения от нея. Но сега не ѝ пукаше особено. Старата Нел обичаше да прави каквото си иска, без да се съобразява с това какво ще си помислят или кажат другите, се бе върнала.

  - Не бих го направил. – каза Щастлив благородно и стана от мястото си.

  Нел също се изправи и извади портмонето си. Щастлив я погледна леко обидено и също извади своя портфейл. Тя попита гримьорката каква сума дължи. Щастлив извади дължимата сума и се разплати, преди Нел да успее да реагира. Сега беше неин ред да го погледне сърдито.

  - Защо винаги настоявате Вие да плащате? – попита го тя възмутено.

  - Защото така трябва! – отговори спокойно Щастлив и тръгна към изхода.

  Нел го последва. Разговорът не беше приключил.

  - Разбирам, ако сме били на вечеря или кино и Вие искате да се проявите като джентълмен. Но ситуацията е друга. Аз Ви помолих да се подложите на тези процедури, следователно аз трябва да платя. – обясни тя леко ядосано.

  - Права сте от Ваша гледна точка, но от моя – не сте. Мъжът винаги трябва да се грижи за жената. Когато искате Вие да платите, ме карате да се чувствам недостатъчно мъжествен! – отвърна той, гледайки я леко обидено.

  Нел го погледна с насмешка. Щастлив се беше подложил на обезкосмяване, гримиране, направи си женски маникюр и си боядиса косата червена, но факта, че Нел искаше да плати, го караше да се чувства „недостатъчно мъжествен”. Изведнъж я напуши на смях и тя почна да се смее силно. Щастлив я погледна с недоумение. Нел извъртя виновно главата си настрани, опитвайки се да се овладее.

  - Какво казах? – попита я той объркано и се спря.

  - Нищо. Радвам се на външния Ви вид. Ако бяхте жена, всеки мъж щеше да пада във Вашите крака. – отвърна тя шеговито, смеейки се още и също се спря.

  - Така ли? Карате ме да съжалявам, че съм се родил мъж! – Щастлив направи престорено разочарована физиономия.

  - Недейте съжалява изобщо! Трудно е да си жена. – каза Нел замислено и въздъхна тежко и тръгна.

  - Да, не е лесно. Днес изпитах това чувство на свой гръб. – призна той съжалително и потърка лявата си ръка, по-следвайки я.

  Двамата вече бяха на ескалатора, слизайки на втория етаж. Щастлив явно не бе свикнал да стои на ескалатор, защото стискаше здраво парапета и гледаше наплашено. Нел му хвърли развеселен поглед. Зачуди се откъде Щастлив пазарува дрехите, обувките и аксесоарите си. Явно не бе от някой МОЛ. Тя познаваше повечето магазини подобни магазини в града, но не беше виждала никъде да продават такива странни дрехи и обувки.

  Те слязоха на втория етаж. Нел усети, че нещо не е наред и се обърна към Щастлив, който бе видимо притеснен и гледаше в краката си. Съвсем беше забравила, че той е гримиран. Тя се огледа набързо. Хората определено се забавляваха от външния му вид. Зачуди се как да постъпи.

  „Да бъда кучка или да не бъда – това е въпросът!” – помисли си Нел раздвоено.

  От една страна искаше да му даде увереност, от друга пък знаеше, че трябва да е безкомпромисна с него. Тя бързо взе решение. Хвана ръката на Щастлив и тръгна уверено напред. Той стисна ръката ѝ и я последва, гледайки я благодарно. Ако имаше някакви съмнения дали е постъпил добре като реши да промени външния си вид, то те се изпариха в мига, в който Нел хвана ръката му. Щастлив се усмихна и почна да крачи все по-уверено. Тя също се усмихна. Беше решила да се смили над него само този път, защото той ѝ правеше голяма услуга и му бе длъжница.

  След няколко минути стигнаха до най-големия магазин на етажа. Вътре се продаваха всякакви дрехи, обувки, бельо, чорапи, аксесоари, чанти и т.н. Имаше неща за всеки човек и за всеки повод.

  - Не влизам често в този магазин, защото не обичам навалицата тук. Но пък има доста голяма вероятност да намерим нещо подходящо за леля Мира. Съблекалните почти винаги са пълни, затова доста хора ще Ви видят как мерите женски дрехи. Ще се справите ли? – Нел звучеше загрижено, но в очите ѝ се четеше доверие.

  - Да! – отвърна Щастлив уверено и се усмихна.

  Лицето ѝ се отпусна облекчено.

  - Да влизаме тогава! – подкани го приповдигнато тя.

  Двамата влязоха вътре и се огледаха. Магазинът бе разделен на различни сектори. Нелиа знаеше къде се намират официалните дрехи и поведе Щастлив натам. Все още бяха хванати за ръце.

  След около двайсетина метра тя изведнъж се спря при сектора за бельо, гледайки Щастлив притеснено.

  - Знам, че е прекалено от моя страна, но би било хубаво да обуете чорапогащник и си сложите един от тези. – Нел посочи един бял дантелен сутиен.

  - Защо пък не! – той се усмихна развеселено и се загледа любопитно в сутиените.

Тя му избра розов сутиен и дантелен чорапогащник, а Щастлив през това време ровеше из чорапите. Хареса си едни за двойки и ги взе.

  - Сутиенът, чорапогащникът и роклята ще бъдат за леля Мира. Искам да ѝ направя подарък, затова аз ще платя. – настоя Нел спокойно, въпреки че щеше да плати на касата преди да си тръгне. Трябваше да се застрахова предварително. Нямаше да подари на леля си използван чорапогащник, но не можеше да му позволи отново да плати.

  - Добре. – съгласи се той примирено и се усмихна.

Те отидоха при продавачката, а Нел ѝ обясни спокойно каква дреха търси.

  Жената се обърна към него и го огледа обстойно. Лицето ѝ бе преце-няващо и нямаше следа от насмешка.

  „Всеки ден минават стотици хора през този магазин. Сигурно се е нагледала на всякакви индивиди и вече нищо не ѝ прави впечатление.” – помисли си Нел облекчено. В началото ѝ бе забавно как хората реагират на Щастлив, но вече и тя се чувстваше неудобно като него. Радваше се, че е попаднала на нея.

  Продавачката извади няколко рокли и един дамски костюм, след което направи знак на Щастлив да я последва. Той тръгна послушно, Нел също. Продавачката ги заведе в една импровизирана пробна наблизо, след което го остави да мери на спокойствие. Наложи се Нел да ми помогне донякъде с чорапогащника и сутиена, а с останалото Щастлив се справи сам. Първата рокля беше с твърде голямо деколте,  костюма беше хубав, но не достатъчно секси, още три рокли, на които все нещо им липсваше. Оставаше само една рокля за мерене. Нел не беше много обнадеждена, но все пак стискаше палци. Краката я боляха, беше гладна и уморена. Трудно щеше да издържи още обикаляне по магазините.

  - Готов съм! Може да влезете. – съобщи Щастлив с приповдигнат тон.

  Нелиа вдиша и издиша, след което бавно влезе. Той беше облякъл една тъмносиня рокля с къси свободни ръкави, срязани от горната страна, така че рамената да се показват. Роклята беше дълга точно под колената, както леля ѝ обичаше. В областта на корема беше зашит колан, с черен, по-дебел и стегнат плат, така че коремната област почти не се забелязваше. Роклята стоеше чудесно върху Щастлив, който гледаше очакващо Нел.

  - Това е роклята за леля Мира! – възкликна тя радостно и се усмихна облекчено.

  - Наистина? Това беше! – той също се зарадва.

  - Да. Вашето мъчение свърши. – каза Нел шеговито и се усмихна пак.

  - Не беше мъчение, а по-скоро леко неудобство. Все пак трудно се обличат женски дрехи. Радвам се, че съм мъж. – отвърна Щастлив доволно, оглеждайки се в огледалото.

   - Вече може да облечете Вашите дрехи. – каза тя уморено и тръгна да излиза.

  - Почакайте! – той я спря леко притеснено.

  - Какво има? – Нел се обърна, гледайки го учудено.

  - Нали помните, че ми обещахте реванш за това, че Ви помагам? – попита я Щастлив загадъчно.

  Нелиа го погледна изненадано. Беше забравила за това, но се налагаше да си удържи на думата. Той ѝ беше помогнал много. Сега бе неин ред да се реваншира. Проблемът обаче беше, че не знаеше какво ще поиска от нея.

  - Да, помня. Кажете как да Ви върна услугата? – тя го погледна в очакване.

  - Ще извикате ли първо продавачката? – помоли я Щаст-лив, усмихвайки се весело.

  - Добре. – съгласи се Нелиа леко притеснено и излезе. Трябваше обаче да изчака малко, защото жената бе заета.

  „Какво ли е намислил?” – помисли си тя разтревожено. „От него всичко може да се очаква!”

  След две минути продавачката и Нел бяха при Щастлив в пробната. Мястото бе малко и тримата стояха доста близо един до друг. Той погледна продавачката и каза със сериозен вид:

  - Искам да намерите мъжки костюм, който да стане на госпожицата. – поиска той, сочейки към Нел.

  Тя го погледна изненадано. Започна да схваща какви са намеренията му. Продавачката огледа набързо нейната фигура и излезе.

  - Накарах Ви да облечете женски дрехи, затова искате от мен да облека мъжки? – попита Нел усмихнато Щастлив.

  - Да. Но не го правя за отмъщение. Мисля, че ще бъде забавно, а Вие няма да се чувствате виновна, че изглеждам така. – обясни той развеселено.

  - Идеята е добра. Дори трябва да се снимаме. – одобри Нел идеята ентусиазирано.

  - Съгласен съм! Но ще се снимаме и с моят, и с Вашият телефон. Така и двамата ще имаме спомен от днешния ден.

  - Пък и всеки от нас ще си помисли, преди да качи снимката на другия в интернет! – допълни тя шеговито.

  Щастлив се усмихна, но не можа да отговори, защото продавачката влезе в този момент и остави един елегантен черен костюм с изчистена бяла риза на стола.

  - Само този костюм е подходящ. – обясни тя и излезе забързано.

  Нелиа взе костюма и го погледна.

  - Аз ще изчакам отвън. – каза Щастлив и излезе пред пробната, без да се преоблича.

  Нел се съблече набързо и облече костюма. Нямаше как да не остане доволна, когато се погледна в огледалото.

  „Дори мъжките дрехи ми стоят добре!” – помисли си тя гордо и се усмихна.

  - Влезте, г-н Зайков! – покани го Нел с по-висок глас.

  Той влезе бавно и я погледна. Изражението на лицето му говореше, че е приятно впечатлен. Гледката му харесваше.

  - Е? Доволен ли сте? – тя го погледна въпросително, въпреки че знаеше какъв ще е отговора му.

  - Костюмът Ви стои чудесно! – възкликна Щастлив възхитено. И много отива на красивото Ви бяло лице.

- Бялото ми лице ли? – Нел го погледна учудено.

- Да, харесвам светли лица. – отвърна той леко смутено.

  Нелиа му се усмихна и извади телефона си. Искаше да се снимат набързо и да си ходят. Мечтаеше да се прибере, да вземе вана, да хапне и да се излегне пред телевизора. Денят беше доста уморителен за нея. Щастлив също изглеждаше уморен, въпреки че се опитваше да го прикрие. Не искаше Нел да се почувства виновна заради неговата умора. Двамата се снимаха с телефоните си няколко пъти, правейки забавни физиономии.

  - Сега ще Ви оставя да се преоблечете първи, после и аз ще се преоблека. – каза Нел след като свършиха и излезе набързо.

  Скоро и двамата се бяха преоблекли, макар че Щастлив бе все още с грим. Нел взе опакованата рокля и тръгна. Той обаче се спря и помоли продавачката да му опакова мъжкия костюм.

  Нел се обърна и го погледна учудено, чудейки се какво е намислил.

  - Защо купувате този костюм? – попита го тя, вдигайки вежди въпросително.

   - За Вас. Костюмът Ви стоеше чудесно и ще е грехота да не го носите. – обясни той, гледайки я настойчиво.

  - Да, така е, но костюмът не е в мой стил. Приличам на консервативна мъжкарана в него и едва ли някога ще го облека. – отвърна Нел недоволно.

  - Не съм на това мнение. Мисля, че изглеждате доста секси в него. – Щастлив я погледна уверено, но бузите му се изчервиха.

  Тя се изненада от тези думи. Стеснителният Щастлив се правеше на доста смел. Не беше сигурна дали това ѝ харесва или не.

  - Хайде да вървим! – каза той спокойно, взе костюма от продавачката и чантите от ръцете на Нел, след което тръгна. Тя го последва, гледайки го втренчено.

  - Падате си по жени в костюми или просто искахте да ме впечатлите, купувайки ми костюм? – попита го Нел директно.

  Щастлив се усмихна смутено, гледайки напред.

  - Може би по малко и от двете. Но най-вече искам да сте щастлива. – призна той.

  Тя го погледна ядосано.

  - Не знаех, че сте от онези мъже, които си мислят, че могат да купят щастие на някоя жена и съответно самата жена, като плащат нейните сметки и ѝ купуват дрехи! – гласът ѝ трепна нервно.

  - Не, не е така. Не ме разбрахте правилно. – Щастлив се опита да се защити.

  - Така ли? Обяснете ми тогава какво не разбрах правилно? – Нел го погледна още по-ядосано.

  Знаеше, че трябва да внимава как се държи с безценния за шефа ѝ Щастлив, но нейният гняв взе надмощие. Беше ѝ омръзнало от мъже, които си мислеха, че могат да я купят. От всички свои качества, тя най-много се гордееше със своята независимост. Думите на Щастлив я накараха да се почувства евтина. Това я вбеси до такава степен, че от хладнокръвието ѝ не остана и следа.

  Той разбра, че е ядосал Нел и от притеснение не можа да каже нищо. Само гледаше безпомощно. Тя го погледна по начин, казващ „Така си и знаех!”, взе чантите си от него и тръгна. Щастлив не знаеше какво да направи. Хората наоколо го гледаха с насмешка, защото все още бе гримиран. Той обаче не им обърна внимание и изведнъж се затича да догони Нел, която вече се бе разплатила на касата и се отдалечаваше. Щастлив благодари на Бога, че няма хора на касата, плати нещата си набързо и се затича. Скоро я настигна и я хвана силно за ръката. Тя се спря и го погледна сърдито.

  - Какво? Да не би да измислихте как да ме излъжете? – попита го Нел иронично и освободи ръката си от неговата.

  - Знаете, че не мога да лъжа. А и не обичам. – той я погледна настой-чиво в очите.

  „Какъв актьор само!” – помисли си тя недоволно.

  - Не знам това. Не Ви познавам добре, за да кажа какъв човек сте. Казахте преди, че не обичате да лъжете, но това не означава, че сте казал истината. – отвърна тя недоверчиво.

  - Това, което казвате, звучи смислено. Щом аз вярвам на себе си и се познавам, не значи, че и другите хора трябва да ми имат доверие. Но все пак ми позволете да кажа това, което искам. Сама ще прецените дали да ми повярвате или не. – Щастлив я погледна умолително.

  - Добре. – съгласи се Нел привидно спокойно. Все още не ѝ бе минал гнева. Погледна го изпитателно и зачака.

  - Винаги съм се държал като джентълмен и никога не съм си и помислял, че поведението ми ще бъде изтълкувано неправилно. Обичам да плащам сметките на дамите, защото смятам, че така е правилно. Също така обичам да правя подаръци на моите близки и приятели, а Вас Ви считам за приятел. – обясни той, гледайки я искрено в очите.

  „Приятел? Колко изтъркано!” – помисли си Нел с насмешка, продължавайки да го гледа изпитателно.

  - Когато облякохте мъжкия костюм, - продължи Щастлив, изглеждахте истински щастлива. Помислих си, че ако имате костюма, всеки път, когато го погледнете, ще се усмихвате. Затова и реших да Ви го купя, без да имам никакви користни цели.

  - Само заради това ли? – Нел го погледна недоверчиво.

  - Да. Точно защото исках да имате нещо за спомен от днес, Ви купих тези чорапи, но когато Ви видях с костюма, реших да взема и него. – той извади едни памучни шарени чорапи и ѝ ги показа. – Аз също си купих такива за мен, само че мъжки.

  Тя ги взе и ги погледна, чудейки се кога Щастлив бе успял да ги купи, после отмести поглед към него. Беше се разколебала. Чудеше се дали да му повярва или не. Той наистина не приличаше на изпипан лъжец. Оставаше обаче едно малко съмнение, което трябваше да разсее.

  - Защо тогава, когато Ви обвиних, че се опитвате да ме купите, Вие не се защитихте и изглеждахте някак виновен? – Нел се втренчи в него, следейки внимателно реакциите му.

  - Когато ме обвинят в нещо и ме погледнат по начина, по който Вие ме гледахте, започвам да се чувствам виновен и не мога да кажа нито дума. – отвърна Щастлив, свеждайки глава леко обидено.

  Нелиа се замисли. Наистина го беше погледнала така, все едно е някакъв престъпник.

  - Как точно ви погледнах? – попита го тя невинно, решила да се пошегува с него. Беше му повярвала.

  - Така! – той сви вежди и направи злобна физиономия, гледайки я обвинително.

  - Наистина ли така гледах? – Нел го погледна виновно, опитвайки се да не се изхили. – Уплашихте ли се?

  - Не можех нито да мръдна, нито да кажа нещо. – призна Щастлив с измъчена усмивка.

  - Тогава вече знаете с кой си имате работа! – тя го по-гледна предупредително.

  - Да. С терминатор! – отвърна Щастлив шеговито.

  Нел се усмихна развеселено.

  - Терминатор? Харесва ми! – каза тя замислено. – Но се чудя откъде знаете какво е терминатор, след като не гледате телевизия?

  - Моите съученици бяха доста впечатлени от филма и са ми раз-казвали, а и съм виждал снимки на актьора, гледайки по онзи зловещ начин. – обясни той, гледайки я престорено наплашено.

  Нел не се стърпя и започна да се хили като луда. Щастлив също почна да се смее.

  - Простено ли ми е вече? – попита я той предпазливо, след като спряха да се смеят.

  - Да. – отвърна Нел весело. – Дори ще приема готините чорапки. – тя ги взе от ръцете му и ги прибра в една от чантите си.

  - А костюмът? – Щастлив ѝ го подаде, гледайки я въпросително.

  - Добре. Ще го взема. – съгласи се тя и взе чантата с костюма.

  Той ѝ се усмихна признателно.

 Двамата се бяха спрели пред един магазин за младежка мода. Изведнъж Нел чу някакво кикотене и се обърна. Две момичета гледаха развеселено Щастлив. Тя насочи погледа си към него. Той все още носеше женски грим.

  - Елате с мен! – нареди му Нел усмихнато и го поведе към тоалетните.

  Нел отвори вратата на женската тоалетна, а Щастлив я последва притеснено. За негова радост нямаше никой вътре. Тя извади едно мокри кърпички за почистване на грим и се зае с лицето му. След около 4 минути и няколко кърпички, той бе готов.

  - Не можах да го изчистя хубаво, но все пак вече приличате на мъж. – каза Нел весело и му посочи огледалото.

  Щастлив се огледа набързо и се усмихна доволно.

  - Чудесно е! Хайде да излизаме! – отвърна той нервно и излезе по най-бързия начин от тоалетната.

  Тя го последва с широка усмивка. Срамът на Щастлив винаги я забавляваше. Беше свикнала на компанията на уверени мъже и затова поведението му я караше да се усмихва.

  Молът не бе много голям и след около 5 минути двамата излязоха отвън, канейки се да си ходят.

  - Благодаря Ви много за помощта! Не знам какво щях да правя без Вас! – каза му Нел искрено.

  - Радвам се, че бях полезен и успях да Ви помогна. Ако пак Ви потрябвам за нещо, потърсете ме! – отвърна той със сериозен вид.

  - Добре. – прие тя с усмивка.

 Щастлив пожела да я изпрати до колата ѝ. През това време двамата вървяха мълчаливо. Нел бе уморена, гладна, но и някак весела. Обикновено след срещите с него тя бе ядосана или раздразнена, но сега се чувстваше добре. Двамата си изкараха добре и сега нямаше желание да го гледа накриво и да крои планове за отмъщение. Засега.

  Те се сбогуваха и всеки пое по пътя си.

20

  Беше петък и както обикновено трите приятелки се бяха разбрали да се срещнат в кафене „Престън” в 20.00ч. Нелиа и Стела вече бяха седнали, дори си поръчаха – фреш за Нел и водка с кола за Стела. Калина все още я нямаше, но за нея бе обичайно да закъснява.

  - Няма ли да пиеш алкохол тази вечер? Не е нормално за теб? – попита я Стела любопитно.

  - Кое не е нормално? Да не пия ли? Пияница ли ме наричаш? – Нел зае шеговито-нападателна позиция.

  - Нямах това предвид! – отвърна Стела отбранително, но се усмихна. – Петък вечер е, събрали сме се както винаги в любимото си кафене, а ти за пръв път не си поръчваш алкохол за повдигане на настроението. Необичайно е. – обясни тя учудено.

  - Да, имам навика да загрявам с питиета, преди да излезем на клуб. – Нел се усмихна. – Тази вечер обаче ще пропусна, защото утре трябва да стана по-рано и да съм във форма.

  - Къде ще ходиш? На работа? – учуди се Стела.

  - Не. На сватбата на Ана и Данаил. Забрави ли? – Нел я погледна леко укорително. Напоследък приятелката ѝ беше станала разсеяна и забравяше разни неща.

  - Знам, че ще ходиш на сватба, но не знаех кой ден точно, защото не си ми казала. Все още съм с акъла си, въпреки че остарявам. – Стела я погледна престорено обидено.

  - Права си. Нямам навика да давам подробности, пък и аз остарявам и почвам да забравям какво съм казала. – призна Нел развеселено. – Или по-скоро се правя, че забравям! – допълни шеговито.

  - Скоро имаш рожден ден, нали? – Стела я погледна весело. – Винаги, когато заговориш, че остаряваш, знам, че рождения ти ден наближава и няма нужда да поглеждам календара.

  - Така ли правя? – Нел се усмихна развеселено. – Преди ме забавляваха младите жени, които постоянно говореха за старостта и се суетяха, че ги застига, въпреки че изглеждаха чудесно. Сега и аз се превръщам в една от тях! – тя поклати недоволно глава.

  - Ние жените сме суетни същества и е нормално старостта да ни плаши, защото губим бавно своята красота. Ти няма за какво да се притесняваш. Все още изглеждаш страхотно. Аз обаче вече трябва да полагам повече грижи за себе си, особено за кожата на лицето ми. – отвърна Стела с разбиране, пипайки се примирено по лицето.

  - От кога си станала толкова суетна? Никога не си била такава. – Нелиа я погледна изненадано.

  - Не знам. Напоследък имам нужда да се чувствам по-женствена и красива. – Стела наведе смутено главата си.

  Нел се загледа в нея. Тя наистина изглеждаше променена. Беше сложила повече грим, а по принцип само си слагаше спирала от време на време. Косата ѝ не бе на обичайната плитка, а се развяваше свободно, а нейните дрехи бяха по прилепнали и женствени. Имаше само едно обяснение за тази промяна. Мъж!

  - Влюбена ли си? Какъв е той? Познавам ли го? – Нел така се развълнува, че отрупа с въпроси приятелката си.

  - Когато дойде времето, ще те запозная с него. – отвърна Стела сдържано и отпи от питието си.

  - Знаеш колко съм любопитна, а ме мъчиш така? Защо го криеш? – Нел я погледна сърдито.

  - Кой? – попита Калина любопитно.

  Нелиа и Стела се обърнаха изненадано към приятелката си, която тъкмо бе пристигнала.

  - Какво? На призрак ли ви приличам? – Калина ги погледна иронично, докато си сваляше горната дреха.

  - По-скоро на демон! – отвърна Нел шеговито и се засмя.

  Калина ѝ хвърли изпепеляващ поглед.

  - Бяхме се заговорили, а ти ни стресна, защото не те видяхме, че си дошла. – оправда се Стела извинително.

  Калина нищо не каза, само седна. Сервитьорката тъкмо дойде.

  - Голямо уиски. Чисто. – поръча Кал и въздъхна.

  Сервитьорката се отдалечи.

  - Изглеждаш нервна и уморена. Да не би другите демони да са те изгонили от Ада, защото си нетърпима? – продължи Нел със заяждането, правейки престорено съчувствена физиономия.

  - Не, всъщност беше точно обратното. Аз ги изгоних всичките, защото адът ми бе тесен! – отвърна Кал иронично.

  Нел се усмихна на това остроумие. Личеше си обаче, че приятелката ѝ не в добро настроение. Стела също забеляза това.

  - Неприятности ли имаш? – попита я Стела загрижено.

  Калина въздъхна тежко.

  - Един глупак ме видя на близкия паркинг и тръгна по петите ми и трябваше да го разкарам. Сигурно съм минала половин километър на тези токчета, опитвайки се да го заблудя. – обясни тя, гледайки ядоса-но към леко ожулените си зелени сандали.

  - За този глупак ли говориш? – попита я Нел притеснено, гледайки към един видимо разгневен мъж, който приближаваше към тяхната маса.

  Калина го видя и разшири очите си от ужас.

  - Как?! Мислех, че съм се изплъзнала! – възкликна тя, неприятно изненадана.

  Мъжът стигна при тях след няколко секунди. Калина бързо се овладя и го погледна спокойно. Това обаче го вбеси още повече.

  - До сега не бях срещал такава кучка като теб! – провикна ѝ се той гневно.

  Стела ахна и покри устата си с една ръка от изненада. Нел отвори ши-роко очи и погледна изненадано към мъжа, после отмести поглед към Кал, която стоеше съвсем спокойно.

  - Какво имаш предвид? – попита го тя с безпристрастна физиономия и го погледна право в очите.

  Мъжът се изчерви целият от гняв.

  - И питаш?! Колко си нагла само! – възкликна той, тропайки с ръка по масата. Стела подскочи уплашено.

  - Щом искаш, ще го кажа пред всички! – закани се мъжът, гледайки посетителите наоколо.

  - Казвай! – подкани го Калина отегчено.

  Стела и Нел погледнаха към приятелката си, чудейки се защо провоки-ра този мъж. Всички в заведението се бяха вторачили в тяхната маса.

  Мъжът се увери доволно, че всички погледи са насочени към него и почна да говори с висок глас, така че хората добре да чуят какво казва.

  - Миналата събота, когато отидохме на клуб, ти ме заряза сам, за да танцуваш с друг цяла вечер! Дори си казала, че аз ще ви платя смет-ката! Охраната ме заставиха да го направя, след което ме изхвърлиха от заведението като куче без причина. Трябваше да се прибера пеша, защото всичките ми пари заминаха за сметката в клуба. От шест дена ти звъня, за да ми обясниш защо постъпи така и да ми се извиниш. Ти обаче не си вдигаш телефона. Цял късмет бе, че те видях на улицата и въпреки че се опита да ми се измъкнеш, за те намерих! – мъжът въздъхна доволно. – Сега си длъжна да ми се извиниш пред всички тези хора! – той посочи посетителите в заведението.

  Калина само се усмихна и го попита спокойно:

  - Сигурен ли си за историята с дискотеката?

  Мъжът я погледна гневно и каза с най-уверения си глас:

  - Да, сигурен съм!

  - Помисли си пак. – Калина се втренчи изпитателно в него, чакайки той да си спомни.

  - Няма какво са си мисля! – сопна се мъжът натъртено, защото бе почувствал леко колебание. – Не помня с подробности, но съм напълно сигурен, че се подигра с мен!

  Калина го погледна с насмешка и се усмихна.

  - Нека тогава ти припомня какво всъщност стана онази вечер. – каза тя уверено. – Тогава наистина отидохме заедно на клуб. Ти обаче се напи от няколко бири и постоянно ме дърпаше да танцуваме. По средата на един блус ти отиде до огледалната стена и започна да говориш на отражението си, след което го блъсна и се развика:

  „К’во ми се правиш на интересен? Остави намира гаджето ми, ако не искаш да си събираш зъбите от пода!”

  После започна отново да блъскаш отражението си с ръце. Всички започнаха да се смеят, а охраната се опита да те спре. Щеше да счупиш огледалото. Ти стана много буен и се наложи да те изведат от заведението, като преди това те накараха да си платиш сметката. Не знам какви пари си имал в себе си, но явно не са били много, щом си дал всичките за сметката си. Моята сметка аз си я платих, след което се прибрах сама. А относно това, защо те отбягвам и не си вдигам теле-фона – исках да ти спестя унижението, а и не желая да се срещаме повече. Достатъчно ясна ли бях? – Калина го погледна с леден поглед.

  Мъжът изглеждаше изненадан и смутен. Явно си беше спомнил част от случилото се или всичко.

  - Искаш да кажеш, че... че съм те ревнувал от собственото си отражение? – попита той объркано Калина.

  - Да. – отвърна тя спокойно.

  Мъжът се хвана засрамено за главата. Всички в кафенето се смееха. Нел и Стела също почнаха да се смеят.

  - Би ли ме оставил сега да се видя с приятелките си? – Калина му каза да си върви по любезния начин.

  - Да. Извинявай! – отвърна той засрамено и излезе по най-бързия начин от кафенето.

  Хората продължиха да се смеят. Сервитьорката тъкмо остави питието на Калина, усмихвайки се. И тя беше чула „скандала”.

  - Не мога да повярвам! – каза Стела изненадано, бършейки сълзите си от смях.

  - Наистина ли така стана? Умът ми не може да го побере, че си излязла с подобен тип. Още повече пък, че си преживяла такова унижение! – Нел гледаше съчувствено към приятелката си.

  - Как да повярваш, след като изобщо не се е случвало. – отвърна Калина невъзмутимо и отпи голяма глътка от питието си.

  - Какво?! Нима си измисли цялата тази история? – възкликна Нел невярващо.

  Калина въздъхна тежко.

  - Не съм. За съжаление всичко е истина. Но аз вече изтрих тази неприятна случка от съзнанието си, което значи, че не се е случвала. Съветвам ви и вие да забравите за случилото се преди малко и никога да не го споменавате! – тя погледна предупредително приятелките си и най-вече Нел, която се усмихна дяволито.

  - Няма как да забравя какво се случи тази вечер, но ще се постарая да не го споменавам почти никога. – отвърна Нел весело.

  - Почти никога? – Кал я стрелна с гневен поглед.

  - Така де, никога! – преправи се Нел престорено уплашено.

  Стела се усмихна.

  - Нека да сменим темата. Събрали сме се, за да си изкараме хубаво. Наздраве! – каза тя весело и вдигна чашата си за тост.

  Калина и Нелиа се включиха в тоста, след което прекараха минута в мълчание. Трите все още се чувстваха неудобно заради случката по-рано. Кал първа наруши мълчанието.

  - Момичета, - тя направи пауза, - знам, че почти всеки петък посещаваме някой клуб, но сега не ме бройте. Известно време не искам да виждам нито дискотека, нито клуб, нито каквото и да е място, където има силна музика и се танцува. – обясни с отвратен вид.

  - И където има големи огледала. – допълни Нел шеговито.

  Калина я погледна предупредително и тя се обърна към Стела, която вместо недоволна, изглеждаше облекчена.

  - Аз също не мога да дойда, защото утре ще съм на сватбата на Ана. Ти знаеш това, но изглеждаш доволна. С тайнственото си гадже ли ще се срещнеш? – попита Нел любопитно Стела, която се изчерви и отмести поглед настрани.

  - Какво гадже? – Калина погледна изненадано първо Нел, после Стела. – Кой е той?

  Нелиа се усмихна. Калина беше много любопитна по природа и обичаше да бъде в течение на нещата, повече и от нея. Точно затова Нел подхвана темата за приятеля на Стела. Калина умееше да разпитва по-добре от нея.

  - Не искам да говоря за него, докато нещата не станат сериозни. – отговори Стела тайнствено и погледна леко ядосано към Нел, която се престори, че не забелязва този поглед.

  - От кога си станала толкова суеверна? – попита я Кал раздразнено.

  - Не е суеверие, а по-скоро страх. Все пак двете с теб сме вещици, току виж сме развалили връзката ѝ. – каза Нел шеговито.

  - Говори от свое име. Аз не съм вещица! – отвърна Калина престорено обидено. – Аз съм демон! – допълни шеговито.

  Двете се засмяха, след което погледнаха въпросително към Стела.

  - Не искам да говоря за мъжа, който харесвам, защото ще почнете да ме разубеждавате. Аз много го харесвам и не искам да ми мътите мозъка с вашите предразсъдъци. – обясни Стела, гледайки ги недоволно.

  Приятелките ѝ я погледнаха с недоумение.

  - Предразсъдъци? Какво имаш предвид? – попита я Нел учудено.

  - Как какво? Иска да каже, че сме надути кучки! – каза Калина някак обидено.

  - Не сте надути, нито лоши, просто имате завишени изисквания към мъжете. Мъжът, който аз харесвам, би ви се сторил обикновен и без-интересен, но за мен той е страхотен. – оправда се Стела с леко виновен вид.

  - Счетоводител? Чиновник? – предположи Калина.

  - Програмист? – обади се Нел.

  - Не. Не се опитвайте да налучквате. Няма да Ви кажа! – каза Стела твърдо. – А и казах, че е обикновен, не скучен! – допълни тя развеселено.

  - Ако обещаем да не те тормозим повече, ще ни запознаеш ли в най-скоро време с него? – започна да се пазари Нел, гледайки я умоли-телно.

  - Ща си помисля. – отвърна Стела уклончиво след кратък размисъл и се усмихна.

  - Това май значеше „не”! – констатира Калина недоволно и отпи от уискито си.

  - Не означава нито „не”, нито „да”. Не знам как ще се развият нещата между нас, но ако всичко е ОК, ще ви запозная с него. Надявам се, че когато това се случи, ще се държите прилично и няма да го изтормозите! – Стела звучеше шеговито, но в погледа ѝ се четеше известен страх.

  Тя много добре знаеше, че приятелките ѝ имат лошия навик да изпробват мъжкото търпение. Все пак рано или късно щеше да се на-ложи да го запознае с тях, защото нямаше да я оставят намира. Но докато можеше, тя щеше да отлага тази среща. Имаше още една при-чина за това. Стела не знаеше как ще реагира Нел, когато тя разбере с кого се среща.

  - Умело се измъкна! – каза Нел възхитено и се усмихна. – Но добре, ще проявя търпение за известно време. – допълни тя примирено.

  - И аз ще изчакам малко, но ако не изпълниш обещанието си, сама ще се погрижа да разбера с кой се срещаш. – предупреди я Калина с решителна усмивка.

  - Да, знам, че си способна на това. Все пак ти благодаря! И на двете ви! – каза Стела признателно.

  Калина отново се усмихна и погледна към Нел любопитно.

  - А с теб какво става? Скоро не си ми докладвала как върви нашия план?

  - Планът все още не е проработил, защото има нужда от известни корекции. – отвърна Нел спокойно.

  - Какво говориш? Планът е перфектен! – Калина я погледна недоволно. Все пак самата тя бе измислила този план.

  - Да, планът е перфектен и би проработил, ако ставаше въпрос за някой нормален мъж. Щастлив обаче е различен, затова трябва да пригодя плана към неговия характер. – обясни Нел замислено.

  - Продължавам да мисля, че той е съвсем нормален мъж, а единствената причина планът да няма успех е, че Щастлив е много хитър. Вероятно е имал доста връзки и е станал експерт по жените. За да го победиш, трябва да си по-умна и съобразителна от него. – Калина гледаше решително към въображаемия си противник. Изглежда бе взела присърце проблема на приятелката си.

  Нелиа се засмя звучно. Калина се държеше малко параноично.

  - Защо се смееш? Не вярваш, че има такива мъже ли? Повярвай, има! Те са хитри, манипулативни и доста добри актьори. – в гласа на Кал се усещаше доста горчивина.

  Нел почувства съжаление към нея. Калина беше попадала на доста лоши мъже. Мъжът, който направи скандал в кафенето, беше нищо в сравнение с предишните приятели на Кал. Въпреки това, тя продължа-ваше да опитва да намери мъжа за себе си, макар че нейния оптимизъм все повече намаляваше.

  - Знам, че има много лоши мъже, но не мисля, че Щастлив е един от тях. Ти не го познаваш добре, затова и не му вярваш. Аз обаче се доверявам на интуицията си. Той никога не ме е лъгал. – отвърна Нел, уверена в думите си.

  - Дано да си права. – Калина въздъхна примирено, но на лицето ѝ се четеше съмнение.

  - И аз споделям мнението на Нел за Щастлив. Познавам го отскоро, но мога да кажа, че той е добър и благороден човек, без капка лицемерие и злоба. Дори е доста наивен. – намеси се Стела, която изглеждаше силно впечатлена, дори възхитена от него.

  Приятелките ѝ я погледнаха изненадано.

  - Мислех, че имате работни отношения, но явно не е само това. Май сте се сприятелили? – Нел я погледна въпросително.

  - И не само това. Като гледам с какво възхищение говори за него, бих си помислила, че се е влюбила. – Калина се усмихна самодоволно.

  Стела се изчерви притеснено и каза с особен глас:

  - Не сме нито приятели, нито гаджета. Просто докато работех за него го опознах и ми хареса като личност. Нищо повече!

  „Дали мъжът, който Стела така ревностно крие, не е Щастлив?” – помисли си Нел притеснено.

  - Защо обаче не изглеждаш уверена в думите си? – Калина я погледна обвинително.

  Стела се изчерви, но този път от яд.

  - Когато ме третират като лъжец или престъпник, аз несъзнателно почвам да се държа като такава! – каза тя гневно.

  Нел изведнъж се сепна. Когато тя се разсърди на Щастлив в МОЛ – а, той бе казал същото, макар и с други думи. Съмнението ѝ още повече нарасна. Нел се загледа в Стела. Тя също беше добра и не обичаше да лъже като Щастлив, двамата бяха на една и съща възраст и мечтаеха за семейство. Доста си подхождаха.

  „Дали не са се влюбили неусетно?” – запита се Нел. „ Не, той продължава да ме търси и да се държи като влюбен. Може би само Стела е влюбена в него?”

  При тази мисъл тя се почувства гадно. Не искаше Стела да страда, защото мъжа, който обичаше, бе влюбен в друга, при това в една от най-добрите ѝ приятелки.

  - Защо се умълча? – попита я Калина, досетила се какво се върти в ума ѝ.

  - Замислих се за нещо. Не е важно. – Нел махна ръка с престорено безразличие.

  Стела я погледна притеснено. Тя също се усъмни, че става нещо нередно в главата на Нел.

  - Да не би да повярва на фантазиите на Кал? Тя има доста богато и извратено въображение. Не трябва да ѝ обръщаш внимание. – каза Стела развеселено и се усмихна.

  - Не. – побърза да излъже Нелиа. – Притеснена съм за утре. Като кума трябва да свърша някои важни неща.

  - Кой ще е кум на сватбата? – попита я Калина любопитно, забравяй-ки, че трябва да отговори подобаващо на последната забележка на Стела.

  - Всъщност, не знам! – Нел се усмихна отегчено. – Бях толкова заета тази седмица, че забравих да питам Ана. Сигурно е някой приятел на Данаил.

  - Как може да забравиш да питаш? Ами ако е някой готин? Трябва добре да се нагласиш, току виж ти излязъл късмета! – заръча ѝ Калина шеговито.

  Нел се засмя. Приятелите на Данаил бяха всичко друго, освен готини.

  - Не искам да отнемам от вниманието, предназначено за булката, затова ще гледам да не изпъквам много. Пък и вече си имам кавалер! – отвърна тя загадъчно и се усмихна.

  - Кой? Щастлив? – Калина я погледна с насмешка, макар че беше любопитна.

  - Не, разбира се! – Нел ѝ хвърли изпепеляващ поглед. – Ако отидем заедно на сватба, никога няма да мога да се отърва от него! Сигурно ще почне да си представя нашата сватба, съвместният ни семеен живот, децата ни... – тя направи ужасена гримаса.

  Калина се засмя развеселено.

  - Кой тогава е толкова луд, че да се съгласи да отиде с теб на сватба?

  - Моят любим колега Никола. – обяви Нел самодоволно.

  - Сладурът, който споменаваш от време на време? – Калина се усмихна одобрително. – Как го накара да се съгласи? Нали ми беше казала, че е доста свободолюбив?

  - Накарах го да си мисли, че идеята е негова! – отвърна Нел весело и се усмихна.

  - Познавам те добре и знам, че си способна на това. – каза Кал с лека ирония.

  Нелиа нищо не отговори, само отпи от фреша си и се усмихна загадъчно. Фактът, че Никола се съгласи да ѝ бъде кавалер на сватбата, беше първата сериозна стъпка, която да сложи началото на тяхната връзка. Това я радваше и поради друга причина – ако имаше приятел, Щастлив сам щеше да се отдръпне, както повелява да направи един кавалер. Тя погледна към Стела, която бъбреше нещо с Калина. Отритнатият Щастлив вероятно щеше да потърси утеха, при добра жена, която умее да изслушва, а в последствие можеше да се влюби в тази жена. Утрешният ден се очертаваше да бъде успешен. Нел се усмихна и се включи в разговора на приятелките си, без да подозира, че нещата могат да се развият по съвсем различен начин.