Как да разкараш господин Неподходящ 1

„Как да разкараш господин Неподходящ”

1

  - Неееееее!

  С този вик Нелиа скочи от леглото. Тъкмо бе сънувала някакъв ужасен кошмар и още не можеше да се отърси от него. Чувствата на яд и страх, които изпитваше в съня си, още не можеха да я напуснат. Тя мразеше да е безпомощна, дори това да беше на сън.

  - Проклет заек! Ще видиш ти! Само почакай! – закани се тя и се изправи в леглото.

  Погледна към часовника. Беше 6.00 часа сутринта. Имаше още половин час до алармата, но Нелиа не искаше нито да спи, нито да лежи. Тя понечи да стане от леглото, но така се беше омотала в завивките си, че единственото, което успя да направи, бе да се строполи на земята. Усети силна болка в коляното.

  - По-дяволите! Тъп заек! – изруга тя.

  Нелиа посегна към нощната лампа. Стаята се освети от слаба жълтеникава светлина, лампата премигна няколко пъти и светлината угасна. Явно крушката изгоря.

  - А, стига вече! Това вече е прекалено. – провикна се тя с отчаян глас.

  - Така няма да стане. Успокой се и мисли. Не е чак толкова трудно. – Нел се опита да се вземе в ръце.

  „Кое? Да се успокоиш или да мислиш?” – отвърна ѝ нейния вътрешен глас.

  Стана ѝ смешно.

  - Май и двете. – отговори си сама на глас.

  „Ама как само ми започна денят. Първо се събуждам от ужасен кошмар, после се пребивам, крушката изгоря, а за капак почнах да разговарям със себе си. Какво следва?” – помисли си тя с насмешка.

  С бавни, но сигурни движения, Нелиа се зае да се освобождава от завивките си. След минута беше готова. Тя се изправи и с много внимателни стъпки се добра до ключа на лампата. Натисна го, молейки се да светне. Светна. Нел въздъхна от облекчение.

  „Е, поне едно нещо да е както трябва.” - помисли си тя доволно.

  Разгледа спалнята си, за да види какви щети е причинила. Завивките ѝ бяха на купчина на земята, няколко предмета бяха съборени, но като цяло всичко беше наред.

  - Добре. Май късмета ми се възвърна. – каза тя доволно.

  - А сега е ред на завесите.

  Нелиа се запъти към прозореца, но усети пареща болка в коляното и спря.

  „Да. Май забравих за теб.”

  Тя се наведе, вдигна крачола на розовата си памучна пижама и погледна. Нямаше кръв, но беше много зачервено.

„Ще посинее.’’ – помисли си недоволно и въздъхна. „Явно днес ще пропусна късата пола.” (Не че носеше такава на работа).

  Нелиа направи няколко крачки към прозореца и дръпна завесите. Навън беше много облачно и мъгливо.

  „Това пък съвсем не ми харесва. Ама никак!” – тя направи притеснена физиономия.

  Когато Нелиа имаше странни предчувствия, те почти винаги се сбъдваха. Тя мразеше тези предчувствия, особено когато не бяха ясни. Като сегашното. Какъв беше този сън? Искрено се надяваше този път да греши. Реши да си направи една топла ароматна вана, която да я успокои. Трябваше обаче да се посъветва със сестра си дали има повод да се притеснява. Само Ана знаеше как да я успокои.

  „Първо ваната. По-късно ще мъча сестра си.” - реши Нел и с леко куцане се запъти към банята.

2

Часът беше вече 7.50. Нелиа тъкмо бе паркирала на служебния паркинг. Тя се прозя уморено. Беше свикнала да става рано, но тази нощ не можа да се наспи добре заради онзи неприятен кошмар. Нел разтърка схванатия си врат. Както винаги имаше голям трафик и ѝ отне около 40 минути да стигне до фирмата, в която работеше. Все пак предпочиташе да става рано и да се бори със задръстванията. Ако използваше в обществения транспорт щеше да ѝ излиза по евтино и щеше да се наспива, но в замяна можеше да получи куп главоболия. Пък и вече не бе пестеливата Нел. След като се уреди с добре платена работа, тя се изнесе от дома на баща си, нае си хубава квартира и заживя както ѝ се искаше. Не ле лишаваше от нищо, макар че не можеше да спести почти нищо. Баща ѝ не беше доволен от новия ѝ начин на живот и я критикуваше за всяко нейно решение, което свършваше със скандал между двамата. Затова Нел не го посещаваше често. Обичаше баща си, но обичаше и себе си. Майка ѝ почина, когато беше малка и на Павел Игнатов му се стовариха грижите върху две невръстни дъщери. Той им осигури добро възпитание, но упражняваше твърде голям контрол върху тях. Контрол, от който Нелиа побърза да се отърве.

  Изведнъж Нел се сепна. Часът беше 7.56.

  „Май сега не му е времето да мисля върху живота си.”

  Тя се погледна в огледалото набързо, излезе от колата, заключи и се запъти към входа на фирмата.

  - Я, чакай! Накъде така? Тук само с пропуск се влиза! – провикна се охранителят на фирмата.

  Нелиа се обърна и го погледна развеселено.

  - Остаряваш, Мите. За три години не можа да ме запомниш – отвърна тя развеселено и отиде при усмихнатия охранител.

  - Че как да те запомня, като всеки ден си различна. То не бяха прически, гримчета, дрешки. – той я огледа престорено недоволно и изцъка с език.

  Нел си наведе главата и се огледа. Изглеждаше елегантно както винаги, само че този път беше с вдигната коса и малко по-силен грим.

  - Не ти ли харесва външният ми вид? – попита го тя развеселено.

  - Напротив, харесва ми. Дори повече от необходимото. Знам, че го правиш заради мен. Опитваш се да ме изкушиш и те разбирам напълно. Такъв красив, мъжествен и богат мъж като мен никъде няма да намериш! - отвърна гордо охранителят.

  Нелиа се засмя звучно. Митко беше всичко друго, само не и това. Петдесет и осем годишният охранител беше нисък, с оредяла про-шарена коса и бирено коремче, а заплатата му не бе особено голяма. То разбира се осъзнаваше това, но обичаше да се шегува със себе си.

  - Прав си, но всичките ми опити, за съжаление, са безуспешни. Такъв железен мъж като теб, който може да ми устои, не бях срещала досега. Направо ми разбиваш сърцето! Твоята Невена е голяма късметлийка. Как ѝ завиждам само! – Нел направи пресилена гримаса, имитираща любовна мъка.

  Митко се засмя гръмогласно и я потупа съчувствено по рамото.

  - Приеми го от добрата страна. Все пак ме виждаш всеки делничен ден. И това е нещо. – каза той успокоително.

  - Нещо? Та така е още по-зле. Да те виждам всеки ден и да знам, че не мога да те имам. Болката е непоносима. На-право умирам от вътре.

  Нел до толкова се беше вживяла в ролята си, че Митко я погледна със смутен поглед, незнаещ какво да мисли. Тя това и чакаше.

  - Много се хващаш, старче. Наистина остаряваш. Преди нямаше да ми се вържеш толкова лесно. – скара му се тя весело.

  - Че остарявам, така е. Ама и ти такава лисичка си станала, че и млад да бях, пак щях да се хвана. Горко му на този, който те вземе за жена! Луд ще го направиш!

 Митко започна да цъка недоволно с език, а физиономията му издаваше съжаление към все още несъществуващия ѝ мъж.

  Нелиа се изкиска глупаво и тръгна да влиза. Все пак се позамисли. Досегашните ѝ гаджета или се плашеха от нейният темперамент и бързо си хващаха пътя, измисляйки глупави оправдания, или не искаха сериозна връзка, или бяха твърде властни. Не ѝ вървеше с мъжете, но все пак не спираше да се надява, че ще намери подходящия за себе си.

  Нел вече бе стигнала до офиса си. Тя остави дамската си чанта и реше да се отбие до машината за кафе. Беше изпила вече едно кафе, когато стана сутринта, но офиса на сладкия архитект се намираше точно до машината. Никола беше назначен преди два месеца като архитект. Когато той и Нелиа се видяха за пръв път, и двамата усетиха химия между тях. Тя се занимаваше с интериорен дизайн и двамата понякога работеха заедно, съгласувайки проектите си. Така постепенно почнаха да общуват и за друго, освен за работа, шегуваха се, а напоследък дори флиртуваха. Той често си намираше повод да я посещава в офиса ѝ. Въпрос на време бе да излязат на среща. Никола беше на 30 години, висок около 1,80 см, със сини очи и къса черна коса. Тялото му беше добре оформено и стегнато и глезено с маркови дрехи и парфюми. Приличаше на красив модел. Повечето от жените в офиса бяха луди по него, но той изглежда проявяваше интерес единствено към Нелиа. Или поне тя така се надяваше. Все пак от жените само нея беше канил на обяд. Харесваше ѝ това, че Никола не беше твърде настоятелен. Напоследък обаче тя бе почнала да се дразни от това. Явно той очакваше Нел да направи първата крачка. Не че не го беше правела преди, но от горчив опит знаеше, че ако почне да настъпва, мъжа ще се отдръпне. Такава бе мъжката природа. Хем искат да им е лесно, хем не искат. Тя беше лапнала доста по него и не искаше нещата да се прецакат. Или поне не твърде бързо. Трябваше да обмисли добре тактиката си.

  Нелиа вече чакаше машината да ѝ направи кафе и реше да погледне тайно към отсрещния офис, но от Никола нямаше и следа.

  „Поне ще си взема чай” – успокои тя наум своето недоволство.

  Тя взе чая си и тъкмо се обръщаше, когато чу добре познат глас зад себе си.

  - Пак закъсняваш, госпожице Игнатова!

  Нейният шеф, Симеон Георгиев, беше застанал на метър от нея и я гледаше изпод вежди. Високата му фигура го правеше да изглежда още по заплашителен. Той беше доста стриктен относно точността. Нел бе влязла навреме във фирмата, но нейния шеф не даваше да се ходи до кафе-машината през работно време, защото служителите имаха лошия навик да завързват разговор помежду си и забравяха за работата си.

  - Съжалявам, г-н Георгиев. Имаше пак задръстване.

- оправда се тя с извинителен тон в гласа.

 - И другите ми служители попадат в задръствания, но винаги идват навреме. Организирай правилно времето си, ако не искаш следващия път да те глобя. – предупреди я шефът ѝ. – Хайде, върви да работиш. – той махна милостиво с ръка.

  - Добре. – отвърна тя виновно и се запъти с бързи стъпки към офиса си.

Чак когато влезе вътре Нелиа въздъхна с облекчение.

  „Какъв тиранин само!” – помисли си тя недоволно.

  Изражението и изведнъж стана съчувствено.

  „Горката му жена как ли го търпи. Хич не ѝ завиждам!”

  Нел седна на стола си и отпи малко от горещия чай. Този неин шеф имаше невероятната способност да я плаши и изнервя. И не само заради властният си характер, нетърпящ възражения, но и заради самото му излъчване. Винаги сериозен, със стисната челюст, гъсти вежди и стоманено сиви очи, които пронизваха като нож. Странното в ситуацията беше, че той я „помилва”, което рядко правеше.

  „Жалко, че не видях Никола. Сигурно има работа извън офиса” – помисли си тя разочаровано.

  По-късно щеше да намери повод да го посети. Надяваше се този път да го види.

  Нел отвори една папка и се загледа в нея. Тя работеше по вътрешното обзавеждане на една детска градина. Скоро щеше да приключи с този проект и да се заеме с нов. Надяваше се да се захване с нещо по-предизвикателно, което да изпита нейните възможности. Но засега щеше да се примири с градината.