Как да разкараш господин Неподходящ 11

21

  Часът бе 11.50, а Ана крачеше нервно из стаята. Нел трябваше да дойде в 12.00 часа, носейки сватбената ѝ рокля. Оставаха 10 минути до тогава, но Ана все пак беше притеснена. Сестра ѝ имаше лошия навик да закъснява. Днес обаче трябваше да бъде точна, защото щеше да си навлече нейния гняв. Сватбената церемония бе насочена за 13.30 ч. Времето беше повече от достатъчно, но на Ана ѝ се струваше, че няма да успее. Баща ѝ, който отдавна бе готов, седеше спокойно на дивана и решаваше някаква кръстословица. Тя го погледна недоволно.

  - Не разбирам как може да си толкова спокоен в такъв важен за мен ден? Нали знаеш, че днес се омъжвам? – по-пита го Ана иронично.

  Павел Игнатов не отлепи поглед от кръстословицата си, но отвърна, също иронично:

  - Както виждаш, дъще, аз съм мъж. Притеснен съм, но предпочитам да решавам кръстословица, вместо да обикалям като маймуна в клетка, чудеща се кого да замери с изпражнението си!

  Ана ококори втрещено очи.

  - На маймуна ли ти приличам?! – възкликна тя ядосано и го изгледа накриво.

  - По-скоро на озверял орангутан! – каза Нел шеговито, влизайки в стаята. – Мисля, че това ще те превърне отново в човек. – тя подаде с усмивка роклята на Ана.

  Тя взе роклята, усмихвайки се доволно.

  - Кога дойде, че не успях да те чуя? – попита я Ана учудено, докато разглеждаше роклята.

  - Сега. Ти беше заета да се заяждаш с татко и вероятно затова не си чула, че влизам. – отвърна Нел развеселено и се усмихна.

  - Ти си виновна! Защо закъсняваш? – Ана погледна укорително сестра си.

  - Не съм закъсняла, даже подраних. – отвърна Нел гордо и седна на един стол. – Къде са леля Мира и леля Иванка? – попита тя учудено и се огледа. Лелите помагаха на Ана в подготовката за сватбата и сега трябваше да са тук.

  - Сестра ти ги изгони! – обяви Павел спокойно.

  - Не съм ги гонила! Отидоха да вземат букета ми! – оправда се Ана, гледайки баща си недоволно.

  - Трябваше само Мира да отиде, но Иванка се присламчи към нея, само и само да си почине за малко от теб! – баща ѝ я погледна укорително.

  Ана не успя да отвърне нищо, защото знаеше, че е прав. Лелите ѝ изглеждаха доста облекчени, когато тръгнаха за букета.

  Нел се засмя. Тя отказа ролята на помощница и компаньон точно поради тази причина. Сестра ѝ не успя да я разубеди по никакъв начин и се наложи да тормози лелите си.

  Павел остави кръстословицата настрани и се изправи.

  - Оставям Ви да се оправяте. Аз отивам в кухнята. – каза той отегчено и тръгна.

  - Недей да пиеш алкохол! – предупреди го Ана зад гърба му.

  Той само изсумтя недоволно и излезе.

  - Струва ми се, че вече се е почерпил. – каза Нел усмихнато и погледна към Ана.

  - Беше малко нервен и му позволих да изпие чаша ракия. – отвърна тя, леко разтревожена.

  - Заради сватбата ли? – учуди се Нел. Тя знаеше, че Ана няма да позволи на баща им да пие, преди да свърши сватбената церемония, освен ако няма основателна причина.

  - Нали знаеш, че чичо Драго ще закара Дани на сватбата. – започна Ана да обяснява. – Преди окол0 40 минути се обади на татко да му съобщи, че Дани щял да се жени с „някакъв гейски костюм” и се хилеше, докато описваше дрехите му. Татко се ядоса много и искаше да се откажа от сватбата, защото нямал да се излага пред гостите заради Дани. Едно питие и обещание за голямо парче от сватбената торта го успокоиха. Надявам се само като види костюма на Дани, да не избухне отново. – завърши тя притеснено.

  - Въпреки че не ми допада клюкарското поведение на чичо Драго, мисля, че е по-добре така. Сега поне татко е подготвен психически. Ако беше видял Данаил и интересния му костюм преди сватбената церемония, сигурно щеше да направи нещо необмислено. Не се притесня-вай, татко ще се държи мъжки! – успокои я Нел уверено.

  - Дано си права. – отвърна Ана обнадеждено.

  - Права съм, разбира се! – Нел се усмихна самоуверено и се приближи до сестра си. – Хайде да променим маймунския ти облик! – подкани я шеговито, сочейки сватбената рокля.

  Ана погледна Нел престорено сърдито.

  - До кога смяташ да се бъзикаш с тези маймунски работи?

  - Докато ми омръзне, което няма да е скоро! – отвърна Нел весело и се изхили.

  - А казват, че по-големите сестри били лоши! – Ана въздъхна недоволно и се зае да се преоблича.

  Нелиа реши да изчака търпеливо, докато Ана я повика. Скоро сестра ѝ беше готова.

  - Перфектна си! – обяви Нел с искрено възхищение и се усмихна, след като свърши с огледа.

  Ана също се усмихна доволно и огледа сестра си.

  - И ти не си за изхвърляне.

  Нел беше облякла мръсно бяла рокля на червени цветя, без рамене, дълга до под колената. Роклята беше набрана над деколтето, а малко по-наляво бе закичено червено цвете от плат.

  - Радвам се, че ти харесва. Чудих се какво да избера, за да не изпъквам прекалено много. – каза Нел леко притеснено.

  - О, повярвай ми, изпъкваш повече от достатъчно! Но не се сърдя. Радвам се, че и двете сме толкова хубави днес. Надявам се и твоя кавалер да те оцени. – отвърна Ана благородно и се усмихна.

  Нелиа се усмихна широко.

  - Няма да имам нищо напротив, ако ченето му увисне когато ме види! – отвърна тя шеговито и се погледна доволно в огледалото.

  - Къде е той? Да не би да те чака долу? – попита я Ана любопитно.

  - Не. Вчера се разбрахме да дойде директно в ресторанта, където ще се проведе церемонията. Надявам се само, че когато види Данаил, няма да избяга, мислейки, че е объркал сватбата! – пошегува се Нел и седна.

  - Защо да бяга? – попита я Ана с леко недоумение.

  - Нали чичо Драго е казал на татко, че твоят годеник е с „гейски” костюм? – обясни Нел весело.

  - А, това ли! – Ана разбра за какво говори Нел и се усмихна. – Видях костюма на Дани. Не е гейски, просто е малко цветен и екстравагантен. – допълни тя, но не изглеждаше много уверена в думите си.

  - Предполагам, че някой друг му е помогнал с избора на костюм? – попита Нел любопитно.

  - Да, неговият шеф. Дани толкова много уважава този мъж, че дори го е помолил да му избере сватбения костюм. Той е и кум на сватбата. – обясни Ана спокойно, докато привършваше с банана си.

  - Кум ли? – попита Нел изненадано.

  - Да. Когато идем в църквата ще се запознаеш с него. Голяма е душица. – отвърна Ана развеселено и се изправи.

  - Дори и ти познаваш шефа му. Трябва да е много харизматичен мъж, щом така ви е влязъл под кожата и дори сте го поканили да ви бъде кум. – каза Нел замислено.

  - Да, такъв е. Хайде да тръгваме! – каза Ана нетърпеливо и се огледа за последно в огледалото.

  Нел реши да не я разпитва повече. Скоро щеше да се запознае с тайнствения кум. Сега я вълнуваше повече това, че Никола ще я чака в ресторанта. Тя се зачуди с какви дрехи ще бъде облечен, дали ще е притеснен, как ще се държи с нея... Усмихна се нетърпеливо и тръгна след сестра си. Нямаше за какво да се тревожи. Днес щеше да се случи нещо хубаво не само на Ана, но и на нея.

22

  Наближаваше 13.25 часа и Нелиа реши да седне за малко, преди да започне брачната церемония. През последния половин час Ана и гостите се снимаха в градината на ресторанта, където щеше да се проведе сватбата. Свещеникът и служителят от общината вече бяха тук. Липсваше само кумът, който закъсняваше по неясни причини. Ана и Данаил не изглеждаха особено обезпокоени от този факт, вероятно защото бяха заети да се снимат с всичките 50 приятели, колеги, съученици и роднини, които бяха поканили. Нел се огледа. Обстановката не ѝ изглеждаше чак толкова скромна, колкото Ана твърдеше, че ще бъде. Ресторантът не бе много голям, но много приятен и скъпо обзаведен. Церемонията щеше да се проведе в градината, където бяха разположени осем правоъгълни маси, предназначени за всички присъстващи. Всяка маса бе отрупана с огромен букет бели цветя. Ана искаше след края на брачната церемония партито да бъде на открито, а само в краен случай да се преместят вътре в ресторанта. Въпреки че Нел се влюби в изкуственото езеро, цветните лехи и красивия фонтан, тази идея не ѝ допадна особено. Небето почваше да потъмнява от нарастващите черни облаци, което предвещаваше много силен дъжд или буря. Нямаше никакво желание да се накисне под дъжда.

  „Дано церемонията свърши бързо и Ана да се вразуми, преди времето да го направи вместо мен.” – помисли си Нел притеснено и потърси с поглед сестра си.

  Ана тъкмо беше привършила със снимките и говореше нещо със свещеника. Съдейки по езика на тялото им, Нел се досети, че свещеника е готов да започне с церемонията. Ана погледна часовника си, след което каза нещо на Данаил, който също погледна часовника си. Нелиа се усмихна. Тайнственият кум закъсняваше. Но не беше само той. Никола също липсваше. Когато тя пристигна с Ана и баща си, всички гости бяха дошли, с изключение на Никола и кума. Нел предположи, че кавалера ѝ ще дойде по-късно. Обаче него все още го нямаше.

  „Вероятно има основателна причина да закъснее, но ще дойде със сигурност!” – помисли си тя убедено, след което стана от пейката в градината и се запъти към Ана, която крачеше нервно.

  - Ще дойде! – каза ѝ Нел успокоително и се усмихна.

  - Дано. Надявам се, че не му се е случило нещо лошо. – отвърна Ана притеснено и се огледа наоколо.

  - Моят кавалер също закъснява. Може би има задръстване някъде. – каза Нел замислено.

  - Предполагам. – Ана звучеше разсеяно.

  - Не си ли любопитна кой е моя кавалер? – попита я Нел с игрив тон в гласа.

  - Не. Знам, че е прословутият Никола, който е страшно секси и супер забавен. – Ана погледна сестра си развеселено.

  - Наскоро ме обвини, че не споделям почти нищо за личния си живот, а сега знаеш кой съм поканила, без дори да съм ти казвала. – Нел я погледна подозрително.

  - Да, наистина си потайна, но моя чувствителен радар улови бляскавия ти поглед, когато говориш за него. Пък и Никола е единственият мъж, който си ми споменавала наскоро. Още ли си играете на „котка и мишка”? – Ана я погледна любопитно.

  - Май съм споделила повече от необходимото! – отвърна Нел престорено недоволно, след което се обърна и тръгна усмихната към езерцето.

  Ана се изсмя и се запъти към Дани, който гледаше притеснено към близкия паркинг.

  Нелиа беше вече при изкуственото езерце. Тя клекна и потопи пръстите на едната си ръка във водата. Водата беше малко хладна, но въпреки това не махна ръката си. Беше заета да събира цветчетата, паднали от близкия розов храст във водата. Прекара няколко минути в това занимание, припомняйки си детските години, когато правеше същото край реката на село. На лицето ѝ грееше щастлива усмивка и не разбра, че има някой зад нея. Гласът на Ана, която говореше наблизо с лелите им, я върна в реалността.

  - Нел, кумът ни тъкмо пристигна. Отивам при него, ела и ти. Тъкмо ще се запознаете.

  Тя надигна глава и видя сестра си, която се усмихваше облекчено.

  „Дошъл е най-накрая!” – помисли си Нел и се изправи.

  - Къде е той? – попита тя любопитно и се огледа наоколо.

  - Ето там. – Ана ѝ посочи с глава. – Мъжът, който говори с Дани.

  Нелиа погледна към мястото, което ѝ посочи Ана. Видя Данаил, който прегръщаше някакъв много странно изглеждащ мъж.

  - Изглежда ми познат, но не мога да видя лицето му. – каза тя замислено.

  - Ела. Ще ви запозная. – подкани я Ана весело и тръгна.

  Нел понечи да я последва и направи крачка напред, но изведнъж се спря вцепенено. Наистина познаваше мъжа отсреща.

  „Не може да бъде! Та това е... Щастлив!” – ужаси се тя и инстинктивно се скри зад един храст, след което внимателно се промъкна в ресторанта и се затича към тоалетните. Влезе в една от дамските тоалетни и се заключи, след което седна върху капака на тоалетната чиния.

  - Това е някакъв кошмар! – каза тя невярващо и си удари един силен шамар, за да се събуди. Усети болка върху удареното място.

  - Не сънувам! Истина е! – Нел покри с ръце лицето си, опитвайки се да се съвземе.

  „Това някаква ужасна случайност ли е или всичко е внимателно планирано от него?” – запита се тя. „Как така Щастлив се оказа шеф на Данаил и негов кум?”

  Нелиа се замисли върху думите на Калина. Тя беше казала, че Щастлив е много хитър и манипулативен. Дали не беше права? Може би той я беше проучил добре и знаеше всичко за нея. Вероятно беше предложил работа на Данаил, след което се е постарал да се сближи с него дотолкова, че чак да бъде поканен за кум на сватбата. Вероятно искаше да използва близките ѝ, за да се добере до нея. Досега Нел беше убедена, че познава Щастлив, но вече не бе толкова сигурна. В момента той ѝ приличаше на някой преследвач, който беше готов на всичко, за да я има. Тя пое дълбоко въздух. Трябваше да реши какво да прави. Умираше да се махне от това място, но нямаше как да избяга от сватбата на сестра си. Единственият вариант бе да се срещне лице в лице с Щастлив. Трябваше да му покаже, че не е слаба. Никола щеше да дойде скоро и да ѝ даде още повече увереност.

  „Дано само да не му се е случило лошо по вина на Щастлив!” – помисли си Нел притеснено и извади телефона си от дамската чанта.

  Тя набра номера на Никола и зачака. Телефонът му обаче беше изключен. Нел захапа нервно устните си. Изведнъж се сети нещо и набра друг номер.

  - Ало? – чу се един мъжки глас отсреща.

  - Здравей, Петко! – каза тя, опитвайки се да звучи спокойно. – Искам да те помоля за нещо.

  - Кажи, Нел! – подкани я колегата ѝ, усетил, че нещо я тревожи.

  - Сега съм на сватбата на сестра ми. Никола ми е кавалер, но все още го няма, а телефона му е изключен. Знам, че живееш близо до дома му. Би ли проверил дали е там и дали е добре? – попита го Нел притеснено.

  - Няма проблем! Ще мина да проверя след малко. Ще можеш ли да изчакаш? – гласът отсреща звучеше загрижен.

  - Да. Благодаря ти! – отвърна тя признателно.

  - Добре. След малко ще ти се обадя.

  - Всъщност, по-добре е да ми изпратиш СМС. Не знам колко време ще продължи брачната церемония и сигурно няма да мога да ти вдигна. – обясни Нел извинително.

  - ОК. Няма проблем. Чао.

  - Чао. – Нел затвори, въздъхвайки тежко.

  Точно в този момент някой влезе в тоалетната и почука на нейната врата.

  - Излизам! – каза Нел стреснато, след което отключи вратата и излезе.

  Отвън бе застанала Ана, гледайки я притеснено.

  - Лошо ли ти е? Да не те боли нещо? – попита тя загрижено сестра си.

  - Вече съм по-добре. Не се притеснявай! – излъга Нел и се усмихна.

  - Няма ли да ми кажеш какво стана? Както си вървях и изчезна без никакво обяснение. Трябваше да питам почти всички къде си заминала. – Ана я погледна леко укорително.

  - Заболя ме коремът, но явно е било фалшива тревога. – излъга Нел отново.

  - Сигурна ли си? – Ана я погледна изпитателно.

  - Напълно! – каза Нел убедено и тръгна да излиза от тоалетната. - Хайде, чака те сватба! – подкани тя сестра си. Ана я последва.

  „Не мога да тревожа Ана със своите проблеми, особено днес!” – помисли си Нел загрижено.

  Двете излязоха от ресторанта и се запътиха към свещеника, който спокойно ги чакаше. Данаил и Щастлив също бяха там.

  - Вече може да започваме! – обяви Ана развълнувано и се усмихна на Дани.

  - Да започваме тогава! – отвърна свещеникът ентусиазирано и се усмихна.

  Всички гости заеха местата си. Нел хвърли кратък поглед на Щастлив, който ѝ се усмихна притеснено, но не показа признаци на изненада.

  „Както си и мислех! Знаел е, че ще съм тук, затова не е изненадан! – помисли си тя недоволно и обърна главата си на другата страна, за да не го гледа.

  Церемонията започна. През цялото време Нел бе вторачена в сестра си, но мислено беше другаде. Ядосваше се, че се е оставила да попадне в такава нелепа ситуация и се чудеше как да се измъкне. Тя погледна гневно към Щастлив. Той се усмихваше широко и гледаше замечтано към младоженците.

  „Ще ти се ти и аз да сме на тяхно място!” – помисли си Нел ядосано и сви юмрук. „Това никога няма да стане!” – зарече се тя, след което се загледа обратно в сестра си.

  Церемонията щеше да свърши скоро. Нелиа трябваше да се успокои, въпреки че не беше лесно. Само при мисълта за Щастлив, тялото ѝ почваше нервно да се тресе. Тя започна да вдиша и издиша дълбоко. След няколко минути се беше поуспокоила.

  Свещеникът беше свършил и неговото място бе заето от общинския служител. Ана и Данаил се подписаха, след което дойде ред на свидетелите – Щастлив и Нелиа. Точно в този момент Щастлив погледна към нея, но тя се престори, че не го забелязва. Подписа се набързо и се отдалечи. Той също се подписа. Последва обичайната реч от общинския служител с пожелания за дълъг и щастлив семеен живот. С това церемонията приключи и всички заръкопляскаха. Ана и Дани се целунаха отново. Последваха поздрави от гостите. Щастлив също поздрави младоженците, след което се обърна и потърси с поглед Нел. Тя пак бе изчезнала.

  Докато всички се суетяха около младоженците, Нел беше влязла в ресторанта и си поръча чаша с уиски от бармана. Нямаше намерение да се напива, но все пак имаше нужда малко да се отпусне, за да може да издържи сватбеното празненство. И по-специално – присъствието на Щастлив. Тя взе чашата, която бармана ѝ подаде, след което я изпи на екс. Уискито бе доста силно и Нел се закашля леко, а на гърлото ѝ запари. Не че беше слаб пияч, просто бе свикнала на по-слаб алкохол. Тя остави чашата, пое дълбоко въздух, изпусна го, след което излезе от ресторанта и се запъти към младоженците.

  - Поздравления! – каза Нелиа усмихната и прегърна Ана.

  - Благодаря! – отвърна Ана с щастливо изражение.

  Нел се обърна към Данаил и също го прегърна. Той се усмихна притеснено.

  - Сега сестра ми е в твоите ръце. Грижи се добре за нея! – заръча му тя развълнувано и го пусна от прегръдките си.

  - Ще го направя! – обеща уверено той.

  - А, ето го и кумът! – възкликна Ана весело.

  Нел се обърна и се озова точно на метър срещу Щастлив.

  - Здравейте, г-н Зайков. – поздрави го тя с равен глас.

  - Здравейте, г-це Нелиа! – отвърна той смутено.

  - Кога успяхте да се запознаете? – Ана ги погледна изненадано.

  - Преди повече от месец. – обясни ѝ Нел спокойно.

  - Наистина? Вече се познавате? Какво съвпадение! – възкликна тя впечатлено.

  - Г-ца Нелиа е моя интериорен дизайнер. – каза Щастлив, гледайки към нея с усмивка.

  - Значи и двамата работим за теб! – каза Дани развеселено и се засмя.

  Щастлив изведнъж ококори очи и направи странна физиономия.

  - Помните ли, г-це Ана, когато Ви казах, че ми изглеждате позната? – попита я той със загадъчна усмивка. – Сега си спомних къде съм Ви виждал преди да се запознаем!

  - Къде? – Ана се приведе любопитно към него.

  Данаил и Нелиа също го погледнаха с интерес.

  - Не съм споменавал това пред г-ца Нелиа, но първия път, когато я видях, беше в ресторант „Инфинити”. Вие също бяхте с нея. Аз бях този, който изръкопляска! – Щастлив ги гледаше развълнувано, докато обясняваше.

  Ана и Нел се спогледаха смутено. И двете се опитваха да си спомнят кога беше това. Ана първа си спомни.

  - Спомням си! Нел излезе да нахрани едно бездомно куче, а когато влезе, някой изръкопляска. Били сте Вие! – тя му се усмихна, приятно изненадана.

  - Да. Постъпката на г-ца Нелиа страшно много ме очарова. Точно затова я наех да работи за мен, въпреки че таланта ѝ също оказа голямо влияние. – Щастлив погледна към Нел с възхищение.

  - Вие не ме познавахте тогава. Как разбрахте какво и къде работя? – попита го тя подозрително, а очите ѝ го следяха внимателно.

  Щастлив се смути и наведе виновно глава, а лицето му се изчерви.

  - Срам ме е да си призная, но Ви последвах, след като излязохте от ресторанта. Исках да се запозная с Вас, но Вие много бързахте и не исках да Ви притеснявам. Истински късмет обаче бе, че работите във фирма, с която имам делови отношения. Поразпитах малко и разбрах коя сте и с какво се занимавате. Първоначално имах намерение само да се запозная с Вас и да Ви благодаря, че сте толкова добра с животните. После обаче реших, че ще е по-добре да Ви възложа проекта за къщата, която бях купил преди два месеца. Исках да Ви опозная и да се превърна във Ваш добър приятел. Не съм сигурен обаче дали успях в това свое начинание. – Щастлив я погледна с надежда в очите.

  Нелиа беше твърде изненадана и объркана, за да му отговори. Все се чудеше защо Щастлив толкова усърдно я преследваше. Сега ѝ стана ясно. Той се беше впечатлил от благородния ѝ жест и я възприемаше като светица. Тя се сдържа, за да не се усмихне победоносно. Току що разбра, че все пак няма да е толкова трудно да се отърве от него. Трябваше просто да разруши идеализирания си образ. Щастлив щеше да види нейната тъмна страна. Мърлата миришеше на лошо и държеше разхвърляно в жилището си, но беше добра по характер. Нел се почувства някак доволна. Тя погледна Щастлив право в очите.

  - Изненадахте ме, честно казано. Не знаех, че съм Ви впечатлила толкова много. Но не беше нужно да ме наемате да работя за Вас. Трябваше само да се запознаете с мен. Може би тогава щяхме да станем добри приятели. Сега Ви възприемам предимно като приятен клиент. – отвърна Нел любезно, гледайки го равнодушно.

  - Да, може би сте права. Трябва да се науча как да създавам приятелства. – отвърна Щастлив самообвинително, а по лицето му мина тъжна сянка.

  - Вината не е във Вас. – каза му Ана успокоително и по-гледна намръщено към Нел. – Сестра ми е доста претенциозна в избора си на приятели, но съм сигурна, че скоро ще се сприятелите достатъчно, че да Ви нарече „приятел”.

  Нел продължаваше да се държи безразлично, без да обръща внимание на укорителните думи на сестра си. Предстоеше битка, но не между нея и Ана. Щастлив бе врагът.

  - Г-ца Нелиа просто е откровена, както винаги. Ценя това нейно качество и не ѝ се сърдя. – Щастлив се усмихна и погледна Нел с разбиране.

  - Хайде да се снимаме заедно! – намеси се Дани, опитвайки се да разведри обстановката.

  Ана погледна към съпруга си, който ѝ се усмихна умолително. Тя се смили и повика фотографа с жест.

  На Нел ѝ стана смешно. Сестра ѝ се канеше да раздаде справедливост, но беше спряна тъкмо навреме.

  „Въпреки всичко бях мила, защото го нарекох „приятен клиент”, вместо нетърпим досадник, от който нямам търпение да се отърва!” – помисли си Нел иронично и се усмихна за снимката.

  Тя беше застанала до Ана, а Щастлив до Данаил. Фотографът ги щракна няколко пъти. Нел забеляза баща си, който беше застанал до една маса и гледаше съсредоточено сватбената торта. Една весела усмивка цъфна на лицето ѝ. Бързо побутна сестра си.

  - Накарай фотографът да снима татко, докато съзерцава тортата.

  Ана погледна към сватбената торта и баща си, след което се засмя. Веднага бе направена снимка, за да се запечата този момент.

  - Май е време да разрежем сватбената торта? – Ана по-гледна весело към съпруга си.

  - Нямам нищо против да избързаме. Нека направим татко щастлив! – съгласи се той, усмихвайки се шеговито.

  Ана и Дани се запътиха към мястото, където беше сложена тортата. Нел и Щастлив ги последваха мълчаливо. Другите гости също се събраха. Последва рязане на тортата и опитването ѝ от младоженците, след което дойде време за тостовете. Пръв започна баща им Павел. Той взе чаша шампанско, прочисти гърлото си и каза с дрезгав глас:

  - Желая ви щастлив и дълъг съвместен живот. Обичайте се и се ценете един друг. Не приемайте другия за даденост и винаги си казвайте колко много се обичате. – очите на Павел се насълзиха. – Дарете ме скоро със здрави внуци и... - той направи пауза и погледна към Дани - ...и позволи на жена си да ти избира дрехите!

  Всички се засмяха. Дани се изчерви леко, но също се засмя.

  „Не можа да се стърпиш, нали?” – помисли си Нел развеселено, докато гледаше баща си.

  Когато тя докара Ана и Павел в ресторанта, Дани ги посрещна с усмивка. Баща им го изгледа накриво и издаде неодобрителен звук, но си замълча. Нел беше по-скоро изненадана. Данаил беше облечен в наситено лилав костюм, бяла риза и зелена папийонка. Обувките му също бяха лилави. Тогава тя се сети за Щастлив и необичайния му вкус на обличане, без да подозира, че самия той е избрал тези дрехи.

  Дойде ред на Нел да държи реч. Тя направи една доста забавна импровизация, която се хареса на всички. После родителите на Данаил вдигнаха тост, след което дойде ред на Щастлив. Нелиа продължи да се налива с шампанско, подразнена от близостта на Щастлив със сестра ѝ.

  Скоро тостовете приключиха и гостите започнаха да сядат по масите. Нел се огледа. Не беше сигурна къде трябва да седне. На всяка маса имаше табелка с имената на гостите. Реши да изчака всички гости да се настанят, преди да потърси своето място. Забеляза с недоволство обаче, че Ана, Данаил и Щастлив сядат заедно на една маса, предназначена за осем души. Две места оставаха празни.

  „Сигурно трябва да седна там” – помисли си Нел недоволно, гледайки към Щастлив.

  Тя се запъти натам с уверена крачка и седна до баща си. Столът до нея остана празен. Зачуди се кой от гостите липсва и изведнъж се сети. Никола! Съвсем беше забравила за него. Бързо се разрови из дамската си чанта и извади телефона си. Беше получила СМС от Петко. Зачете се притеснено в него.

  „Никола е препил снощи с приятели. Успал се е и има тежък махмурлук. Помоли ме да ти се извиня от негово име. Няма да може да дойде на сватбата.”

  Нелиа прочете съобщението няколко пъти. Не искаше да повярва в написаното от Петко. Знаеше, че Никола е малко несериозен, но никога не си беше представяла, че може да ѝ погоди такъв гаден номер. Тя потърси номера на Никола в указателя на телефона си и го набра. Телефонът му все още беше изключен. Нел стисна гневно юмрук, готова всеки момент да го забие в масата. Усети обаче притеснения поглед на Ана върху себе си и подтисна гнева си.

  - Какво има? Проблеми с твоят кавалер ли? – попита Ана внимателно сестра си, разгадала нейното изражение.

  Нел се зачуди какво да отговори. Не можеше да признае истината, защото щеше да се почувства унизително. Трябваше бързо да измисли нещо правдоподобно.

  - Да. Няма да може да дойде. Претърпял е лек инцидент с колата. Той е добре, но трябва да си почива днес по препоръка на лекаря. – обясни Нел, стараейки се да звучи убедително.

  - Сигурна ли си? Ако трябва, върви при него. – Ана изглеждаше притеснена за Никола.

  - Няма нужда. Написал ми е СМС, че ще си изключи телефона, за да може да си почине на спокойствие. Нека поспи. – отвърна Нел престорено загрижено, въпреки че вътрешно кипеше от гняв.

  - Предполагам, че по-късно ще го посетиш? – попита Ана, леко поуспокоена.

  „Страшно много се изкушавам да го посетя и да му причиня истинско сътресение на мозъка!” – помисли си Нел злобно.

  - Вероятно. – отвърна тя уклончиво. – Ще реша по-късно какво да правя. Сега, нека празнуваме. – допълни с лека усмивка.

  Сервитьорите вече бяха сервирали храна на масата им. Ана почти не беше яла през деня. Гладът я накара да прекрати разговора, въпреки че я глождеше някакво съмнение.

  Нел знаеше, че Ана не ѝ повярва напълно, но беше облекчена, че се измъкна невредима от ситуацията. Фактът, че Никола я беше направил на глупачка, обаче оставаше.

  „Той е знаел, че следващия ден е на сватба, но въпреки това е гулял с приятели!” – помисли си тя, разочарована от него.

  Никола се беше проявил като безотговорен човек. Досега Нел гледаше на него като чаровен, забавен, умен и секси мъж. Току що тя си беше свалила розовите очила и гледката въобще не ѝ харесваше. Никола не беше перфектната половинка за нея, както наивно се бе заблуждавала. Първоначално Нел си мислеше, че нещата между тях не се получават, защото работят в един офис и са вечно заети. Сега обаче осъзна истината. За една връзка бяха нужни двама. Никола беше несериозен и не знаеше какво иска.

  „Може би е добре, че стана така. Поне сега знам какво да очаквам от него.” – помисли си Нел огорчено и доизпи шампанското си.

  - Кога ще сервират проклетата торта? – попита Павел недоволно Ана, чоплейки чинията си с някакво френско ястие.

  Ана и Нелиа се спогледаха развеселено. Бяха забравили защо разряза-ха толкова рано тортата.

  - По-късно. – отвърна Ана спокойно, дразнейки нарочно баща си.

  - Кога по-късно? – настоя той за точен отговор.

  - Специално за теб, след около минута! Ща можеш ли да изчакаш до тогава? – попита го Ана шеговито и се усмихна.

  - Действай! – каза Павел припряно и зачака.

  Ана извика сервитьора до нея и му каза:

  - Донесете на господина отсреща по най-бързия начин голямо парче торта.

  Сервитьорът изчезна набързо.

  Нелиа беше благодарна на баща си, че без да знае, я развесели. Имаше нужда да се разсее. Реши да поговори с него.

  - Как мислиш, добре ли е вече нашата маймуна? – попита го тя шеговито и посочи с глава Ана, която се беше заприказвала с Щастлив.

  - Щом не ме замеря с изпражнения, значи е добре! – отвърна баща ѝ весело и се усмихна леко.

  - Сигурно доста те е измъчила сутринта? – предположи Нел съчувствено.

  - И по зле можеше да бъде. – отвърна той безразлично и опита малко от храната.

  - Вкусно ли е ястието? – попита Нел любопитно, усетила приятния аромат на храната пред нея.

  - Бива.

  „Изобщо не ме улесняваш да проведа нормален разговор с теб!” – помисли си тя развеселено и доизпи чашата си с шампанско.

  Сервитьорът наблизо веднага напълни чашата. Баща ѝ обаче веднага забеляза това.

  - Коя чаша ти е тази? – попита той недоволно и се намръщи.

  - Не знам. Втората или третата. – отговори Нел спокойно, пропускайки съзнателно да спомене, че беше изпила чаша със силно уиски по-рано.

  - Ако продължаваш да пиеш с тази скорост, до края на сватбеното тържество ще си изпила целия алкохол от масата! – смъмри я баща ѝ.

  Нел се засмя весело, без да се обижда.

  - Спокойно, не съм чак такава пияница. Пък и няма да остана до края на тържеството.

  - Защо? Къде ще ходиш? – Павел я погледна учудено.

  - Имам да свърша нещо. – отвърна Нел загадъчно. Беше ѝ се насъбрало твърде много заради Никола и Щастлив. Искаше да се прибере по-рано, да вземе топла вана и да си почине. Щеше да остане известно време заради Ана, след което си тръгваше.

  - Кое е по-важно от сватбата на сестра ти? – попита я баща ѝ със сърдит вид.

  Нел се зачуди дали да се оправдае, че трябва да види как е Никола, но не се наложи. Сервитьорът донесе парчето торта на Павел и той забрави за всичко. Тя въздъхна облекчено. Не искаше да се кара с баща си. Той се зае да унищожава парчето сметанова торта. Нел отпи малко шампанско. Все още не можеше да се отпусне достатъчно, въпреки че не беше пила малко. Реши все пак да хапне нещо, за да не се напие прекалено бързо. Тя опита от ястието пред нея. Беше риба със зеленчуци и някакъв сос. Не беше лошо на вкус, но не можа да хапне много. Апетитът ѝ се беше загубил, а присъствието на Щастлив допълнително я стресираше. Тя не го погледна нито веднъж, но понякога усещаше неговия поглед върху себе си. Беше решила да го игнорира.

  Нел усети, че ѝ става хладно, стана и се запъти към паркинга. Бяха се явили облаци и слаб хладен вятър. Стигна бързо до колата си, отвори я и извади от нея едно модерно късо сако в червен цвят, което предвидливо бе купила заедно с роклята. Сакото не беше много дебело и едва ли щеше да я стопли много, но беше по-добре от нищо. Тя се облече набързо, заключи вратата и се върна на мястото си.

  - Тъкмо навреме идваш! – каза Ана весело и се усмихна.

  - За какво? – Нел я погледна учудено.

  - За да се насладиш на първия ни танц с Дани! – отвърна тя въодушевено, изправи се и тръгна с мъжа си към импровизирания дансинг.

  Диджеят пусна любимата песен на младоженците. Те почнаха да танцуват, прилепени един до друг. Всички гости се загледаха в тях. Танцът продължи около три минути, след което последваха бурни аплодисменти. Диджеят пусна друго бавно парче. Ана покани баща си за танц, а Дани - майка си. Други двойки също се присъединиха към тях. Щастлив стана и покани Нел, но тя любезно отклони поканата под предлог, че не е в настроение. Той прояви разбиране и я остави на мира, въпреки че видимо бе разочарован.

  Нел се почувства още по-добре. Току що си отмъсти, макар и доста слабо, за това, че я преследваше. Тя отпи от шампанското си и почна да тропа с крак и да си тананика.

  Последваха още няколко бавни танца, след което музиката се смени с по-ритмична. Ана и Дани седнаха на масата.

  - Излагате се! Как може толкова бързо да се изморите. Дори възрастните останаха да танцуват! – смъмри ги Нел шеговито.

  - После пак ще танцуваме. Не искаме да се изтощим още в началото на сватбеното тържество. – отвърна Ана весело.

  - Пък и тук можем перфектно да се насладим на танца на родителите ни. – допълни Дани шеговито.

  Всички погледнаха към дансинга, където Павел, родителите на Дани и други по-възрастни хора се бяха развихрили на едно ретро парче. Павел Игнатов беше най-активен. Подскачаше и се въртеше като младеж.

  - За пръв път от доста време го виждам да танцува така! – възкликна Ана впечатлено.

  - А аз за пръв път го виждам да танцува. Не знаех, че татко е толкова пластичен. – Нел се усмихна развеселено.

  Двете се засмяха.

  - Вие двамата няма ли да танцувате? Баща ми има нужда от достойни съперници. – Ана погледна подканващо към Щастлив и Нелиа.

  - Не съм достатъчно пияна за танци! – отвърна Нел шеговито и се усмихна.

  - Това кога те е спирало? – попита я Ана с недоумение, защото знаеше за страстта на сестра си към танците.

  - Сега. – каза Нел кратко и погледна дансинга с престорено безразличие.

  Щастлив нищо не отговори, въпреки че въпроса бе насочен и към него.

 Ана я погледна недоволно сестра си и тъкмо щеше да я смъмри когато изведнъж започна да вали. Всички гости се преместиха бързо в ресто-ранта, а сервитьорите внесоха тортата и алкохола вътре. Ана им нареди да оставят чиниите с първото ястие и да сервират следващото. Някои от гостите помогнаха на диджея да пренесе апаратурата си. Скоро празненството се възобнови. Получи се обаче леко разместване на местата. Павел предпочете да седне при родителите на Дани. Нел реши да седне при тях, но Драго и Мира се присъединиха към възрастните и нямаше място за нея. Тя се огледа. Гостите доста бързо си бяха намерили места и трябваше да избира да седне или при досадните приятели на Дани, или до Щастлив. Не ѝ се наложи дълго да се чуди. Ана ѝ помята, сочейки мястото до Щастлив. Нел реши, че може да го изтърпи още малко. Преди това обаче тя реши да отиде до бара и си поръча още едно уиски. Шампанското не беше достатъчно силно, за да ѝ помогне да изтърпи Щастлив. Знаеше от лош опит, че не трябва да смесва различни видове алкохол. Вероятно щеше да се изложи, но това ѝ се струваше добре. Нали искаше да накара Щастлив да се разочарова от нея. Имаше вероятност Ана да ѝ се разсърди, но бързо щеше да ѝ мине. Пък и проблемът „Щастлив” бе на първо място.

  Нелиа отпи голяма глътка уиски, след което тръгна уверено и се настани на мястото си. Сложи чашата с уискито пред нея и почна да яде от току-що сервираното ястие. Този път апетитът ѝ се беше отворил и тя изяде почти всичко в чинията си, след което изпи огромно коли-чество вода. Почувствала се добре, Нел се облегна доволно на стола си и въздъхна.

  През следващия половин час Нел беше обиколила доста от масите, говорейки с роднините си. Рядко ги виждаше и затова сега си наваксваше. След като свърши с последния разговор, тя се запъти навън. Беше спряло да вали, а Нел имаше нужда от свеж въздух. Вътре беше станало доста задушно и тя се замая малко. Идеята беше добра, защото веднага се почувства по-добре. Липсваше слънце, я вятъра се беше усилил. Стана ѝ малко студено. Вътре беше топло и Нел си беше съблякла сакото, оставяйки го на стола си. Тя се сви и мушна ръце под мишниците си, опитвайки се да се стопли. Точно тогава някой покри раменете и гърба ѝ със сако. Нел се обърна озадачено и видя Щастлив, който стоеше по шарена риза и я гледаше особено.

  - Добре ли сте, г-це Нелиа? – попита я той притеснено.

  - Напълно. Имах нужда от малко свеж въздух. – отговори тя сухо, гледайки към фонтана. Лицето на Щастлив я дразнеше.

  - Вътре стана доста задушно и аз също имах нужда да подишам малко чист въздух, пък и не обичам цигарения дим. – каза той с разбиране и вдиша дълбоко от свежия въздух.

  „Добре е да знам това!” – помисли си Нел, чудейки се как да използва тази информация срещу него.

  - Преди малко видях една жена, която беше облечена в същата рокля като моята. Това да не би да е прословутата Мира? – попита я Щастлив любопитно.

  „Рокля като моята!” – Нел се опита да не се засмее. Начинът, по който той се изрази, беше забавен.

  - Да. – отвърна тя разсеяно, все още загледана във фонтана.

  - Леля Ви е хубава жена и роклята ѝ стои чудесно. Но все пак си мисля, че аз изглеждах доста по-добре, когато бях облечен с нея! – каза Щастлив шеговито и се засмя, поглеждайки към Нел.

  - Днес не съм в настроение за шеги. – обясни тя спокойно, а лицето ѝ беше непроницаемо.

  - Притеснявате се за кавалера Ви, който не успя да дойде на сватбата? –  той я погледна съчувствено, приближавайки се леко към нея.

  Нел го усети и отстъпи крачка настрани.

  - Не! Знам, че той е добре! – отвърна му тя леко грубо и го погледна. – Просто днес видях някой, който ми е страшно неприятен и не мога да понасям – допълни тя, гледайки го втренчено.

  - Когато пристигнах и Ви видях да стоите край езерото, ми изглеждахте толкова спокойна и щастлива. Изобщо не можах да предположа, че някой Ви е разстроил. След това ли се случи? Някой гост на сватбата? – Щастлив я погледна загрижено.

  Физиономията на Нел от агресивна се смени в изненадана.

  - Нима сте ме забелязали още тогава? – попита го тя с недоумение.

  - Вие бяхте първото нещо, което забелязах, когато влязох в градината. Почувствах се толкова изненадан, колкото и развълнуван. – очите на Щастлив заблестяха. – Точно в този момент Дани ме забеляза и ме заговори. Изгубих Ви от поглед за малко, а когато се обърнах, Вас Ви нямаше. Помислих, че съм имал халюцинация. После обаче Вие отново се явихте, заедно с прекрасната Ана и разбрах, че сте съвсем реална. Дани ми обясни, че Вие сте сестрата на г-ца Ана и сте и кума. Тогава си спомних, че търсехме рокля за Вашата леля, която щеше да ходи на сватба. А аз дори не подозирах, че ще видя жената, която ще носи моята рокля. – той я погледна развеселено и се усмихна.

  Изпитият алкохол беше забавил мисълта на Нел и ѝ трябваше малко време, за да асимилира информацията, с която Щастлив току що я затрупа.

  „Не изглеждаше изненадан, когато ме видя, защото ме е забелязал по-рано до езерцето.” – помисли си тя облекчено. „ Не е саботирал и пристигането на Никола, защото глупака е препил предната вечер.”

  Нел се почувства малко по-спокойна. Все пак днес не беше участвала в някакъв сложен план, измислен от маниакалния ум на Щастлив, за да я хване в мрежите си. И все пак беше странно, че той се бе сприятелил именно с Дани.

  - Кога наехте Данаил да работи за Вас? – попита го тя припряно, гледайки го в очите.

  Щастлив я погледна учудено.

  - Не знам. Някъде преди около три месеца. Защо ме питате?

  Нелиа се замисли. Щастлив е наел Данаил доста преди случката в „Инфинити”, когато я е видял за пръв път.

  „Явно не е планирал да се внедри в семейството ми, но все пак всичко ми се струва толкова невероятно.” – помисли си тя объркано.

  - А, знам защо ме питате! – досети се Щастлив и се усмихна весело.

  Нел го погледна леко уплашено за момент.

  „Разбрал е, че го помислих за психопат?”

  - Защо? – попита го тя престорено любопитно, опитвайки се да изглежда спокойна.

  - Чудите се кога съдбата се е намесила в нашите отношения!

  Нелиа не вярваше в съдбата и винаги, когато чуеше думата „съдба”, ѝ ставаше смешно. Сега обаче се замисли. Беше ли съдба тяхното запоз-нанство или просто низ от случайности? Тя не можеше да си отговори на този въпрос. А може би и не искаше. Ако наистина имаше съдба и Щастлив бе пратен от нея като някоя нелепа шега?

  „Глупости!” – скара се Нел на себе си.

  - Явно съм прав в предположението си? – той отново се усмихна, изглеждайки някак доволен.

  - Не. Аз не вярвам в съдбата. Просто в живота се случват невероятни случайности. Чисто съвпадение е, че преди да се запознаете с мен, сте се запознали с Ана и Данаил. – отвърна тя, стараейки се да звучи като непукист.

  - Всеки има право на мнение. Аз лично обаче вярвам, че съдбата е замесена в нашето запознанство. – каза Щастлив убедено и продължи. – Преди време реших да променя живота си из основи, защото осъзнах, че не съм бил истински щастлив. Направих доста промени и живота започна да ме радва. Въпреки това усещах, че нещо ми липсва. Всичко се промени, когато се запознах с Дани. В този ден аз се почувствах спокоен, защото усетих, че ще ми се случи нещо хубаво и празнината скоро ще бъде запълнена. – той погледна към нея с блестящ поглед.

  Нел разбра, че той говори за нея и се притесни.

  - Влюбихте се в Дани ли? – попита тя шеговито, опитвайки се да смени темата. Той вече е женен мъж, нали знаете? – допълни престорено съчувствено, опитвайки се да не избяга с писъци от него. Имаше някакво лошо предчувствие.

  Щастлив обаче не се засмя.

  - Не. Влюбих се във Вас! – призна той искрено, гледайки я в очите.

  Нел ококори изненадано очи и не знаеше какво да му отговори. Не беше очаквала, че Щастлив ще бъде толкова прям и смел. Тя го гледаше втренчено, без да продума. Имаше нужда от малко време, за да по-мисли какво да му отговори. Сега доста съжаляваше, че изпи толкова алкохол. Не беше много пияна, но достатъчно, че да не може да реагира адекватно. Отговорът обаче не идваше, а Щастлив продължаваше да я гледа очакващо. Накрая Нел не издържа и каза първото нещо, дошло ѝ наум.

  - Аз съм... влюбена в друг! – гласът ѝ трепна и не беше много убедителен.

  Щастлив сведе поглед и въздъхна.

  - Предположих по-рано, но не исках да повярвам. – каза той натъжено. – Видях колко се разстроихте, когато разбрахте, че кавалера Ви е пострадал и няма да дойде.

  - Да. – потвърди тя плахо. Щастлив изглеждаше съкрушен. Това трябваше да я зарадва, но вместо това се почувства гадно.

  - Тогава не ми остава нищо друго, освен да Ви бъда верен и добър приятел. Ще можете ли да ме приемете като такъв? – изрече той, опитвайки се да изглежда ведър.

  - Няма ли да е трудно за Вас? – попита го тя предпазливо.

  - Вероятно. Но ако трябва да се отдалеча завинаги от Вас, ще ми бъде сто пъти по-трудно и болезнено. Затова Ви умолявам да ми позволите да бъда до Вас, макар и само като приятел! – Щастлив я погледна умолително.

  - Добре. – съгласи се Нел, макар добре да знаеше, че не постъпва правилно.

  Изведнъж той я прегърна силно и каза развълнувано:

  - Благодаря Ви много, г-це Нелиа!

  Тя стоеше неподвижно. Вече не се чувстваше неприятно в прегръдки-те му, вероятно защото се бяха изяснили. Щастлив вече не беше враг. Засега.

  - След като сме вече приятели, може да ме наричате само Нел, а аз ще Ви наричам Щастлив. Какво ще кажете? – предложи му тя с дружелюбен глас.

  Той бавно се отдръпна от нея.

  - Свикнах да Ви наричам г-ца Нелиа, но няма да е трудно да Ви наричам Нел. – отвърна Щастлив с лека усмивка.

  - И не е нужно да говорим в учтива форма. – допълни тя весело и се усмихна.

  - Това вече не мога да го направя. Говоря уважително с почти всички край мен. Така съм свикнал и ми харесва. – отказа той любезно, но настойчиво.

  - Добре. Тогава и аз ще Ви говоря в уважителна форма, но ще Ви наричам просто Щастлив. – примири се Нел.

  - Имаме сделка! – каза Щастлив шеговито и си подаде ръката. Тя я стисна, за да затвърди сделката.

  - Хайде да влизаме тогава. Другите сигурно се чудят къде изчезнахме. – подкани го тя с любезен тон и се обърна към вратата.

  Двамата влязоха в ресторанта.

  - Къде се загубихте? – попита ги Ана престорено притеснено, докато те се настаняваха по местата си.

  - Излязохме да подишаме чист въздух. Вероятно знаеш, че и двамата сме непушачи. – отвърна Нел леко саркастично, усетила какво се върти в главата на сестра ѝ.

  - Да, знам че не трябва да се пуши вътре, но не мога да съм лоша. – извини им се тя виновно.

  - Простено ти е. – Нел помята великодушно с ръка.

  Ана също се засмя, след което се заприказва нещо с Щастлив. Нел не ги слушаше. Тя посегна към чашата с уиски пред нея, но бързо я остави и си сипа вода. Алкохолът ѝ стигаше за днес. Вече можеше да се отпусне, защото нямаше нужда да е нащрек. Опасността бе преминала. Първоначално Нел искаше да успокои напрежението в нея с алкохол, после пък целеше да разочарова Щастлив с пиянското си поведение. Сега просто искаше да се повесели и да не мисли повече за проблемите си. Облегна се доволно на стола си и се заслужа в музиката. Чувството беше приятно, но кратко. Гласът на Ана я отърси от това удоволствие.

  - Да не мислиш да спиш?

  Нелиа надигна глава и погледна към сестра си, която я гледаше не много доволно.

  - Почивам си. – отвърна тя спокойно.

  - Твърде бързо се умори. Дори не си танцувала. Да не би да си се напила? – Ана продължаваше да се държи като досадна майка.

  - Може би. – отвърна Нел весело и се усмихна.

  - Трябваше ли да пие толкова много? – измърмори Ана.

  - Чакай да помисля. – Нел направи замислена физиономия. – Това е сватба, пред всички гости има чаши и шишета с алкохол, които очевидно се употребяват. Права си, не трябваше да пия. Какво по-дяволите си мислех? – Нел говореше иронично, с престорено виновно изражение.

  - Знаеш какво имам предвид! – оправда се Ана леко гневно. – Никой не те спира да пиеш, но е очевидно, че си прекалила.

  - Не се притеснявай. Скоро си тръгвам. Няма да те излагам повече. – каза Нел спокойно и погледна часовника си, опитвайки да скрие раздразнението си.

  - Не ме е срам от теб! Загрижена съм! Никой не те гони. – Ана смекчи тона си.

  - Не ми е лошо, нищо не ме боли. Чувствах се спокойно и блажено, преди да ме нападнеш с упреци. – Нел я погледна обвинително.

  - Извинявай! Понякога съм прекалено загрижена за теб. Стори ми се, че не се чувстваш добре. – каза Ана виновно, усетила, че е прекалила.

  - Знам, че го правиш от обич и не ти се сърдя. – отвърна Нел с разби-ране. – Но трябва да разбереш, че вече не съм малко момиче. – допълни недоволно.

  - За мен винаги ще бъдеш малката ми сестричка, за която ще продължавам да се грижа. – погледът на Ана блесна развълнувано, а в гласа ѝ се усещаше обич.

  - До кога? Скоро ще навърша 27 години. Не можеш винаги да ме закриляш. – Нел я погледна престорено нацупено, но вече ѝ беше минало.

  - О, ще го правя! Дори се надявам, че ще си намеря помощник. – отвърна Ана тайнствено и се усмихна.

  - Какъв помощник? – зачуди се Нел, гледайки я съмнително.

  - Твоят бъдещ съпруг! – отговори Ана весело.

  - Успех с намирането му! – пожела ѝ Нел иронично и отпи от водата си.

  - Сигурна съм, че ще имам повече късмет от теб! – каза Ана предизвикателно.

  - Не става въпрос за късмет, а за съзнателен избор. Ще се омъжа, за който поискам и когато поискам. Това може да е след месец, но може и да е след десет години. Може да бъде човек, който ще обожаваш или ще ненавиждаш от дъното на душата си. – Нел се усмихна така, сякаш казваше, че прави каквото си иска, а другите да си гледат работата.

  - Дори моето мнение да не е важно, ще се наложи да се съобразиш с това на татко. – каза Ана пресилено весело, опитвайки се да спечели спора.

  - Права си. Ще постъпя точно като теб. – отвърна Нел спокойно и пак се усмихна.

  Ана разбра иронията в думите на сестра си, но нямаше как да ѝ отвърне, без да засегне Дани, който мълчаливо слушаше спора им. Трябваше да се предаде. И без друго не беше много по споровете.

  - Горко му на мъжа, който те вземе за съпруга! – каза Ана престорено съчувствено.

  - Това и друг път съм го чувала! – Нел се усмихна развеселено, припомняйки си думите на Митко, след което стана от масата.

  - Къде отиваш? – попита я Ана любопитно.

  - До тоалетната. – отвърна Нел спокойно и тръгна.

  - Чакай! Ще дойда с теб. – Ана я спря, стана и тръгна с нея под ръка.

  - Сигурно ще водят разговор по женски. – предположи Дани и се усмихна, гледайки как двете се отдалечават.

  - Вероятно. – съгласи се Щастлив.

  - Само не разбирам защо жените винаги избират тоалетната за тази цел? Не е ли по-добре да се разположат удобно на бара с питие в ръка, както правят мъжете? – зачуди се Дани развеселено.

  - Сигурно си имат някаква причина, която ние едва ли някога ще разберем. Жените са прекрасни, но трудноразбираеми от мъжете същества. – отговори Щастлив философски и се усмихна.

  - Да, прав си. Радвам се, че днес успях да се оженя за най-прекрасното от всички същества. – Дани се усмихна щастливо. – Вдигам тост за моята незаменима Ана! Наздраве! – той вдигна чашата си във въздуха.

  - Наздраве! – присъедини се Щастлив към тоста и техните чаши издрънчаха.

  Ана и Нелиа вече бяха използвали тоалетната и освежаваха грима си. Мъжете бяха прави – Ана искаше да поговори насаме със сестра си. Беше забелязала, че нещо става с Нел, но не беше сигурна в причината.

  - Сега ще ми кажеш ли какво става? – попита Ана направо, със загрижен глас.

  - Какво имаш предвид? – Нел я погледна учудено, въпреки че се досети накъде бие.

  - Днес се държиш много странно. Пи доста алкохол, държа се грубо с Щастлив и мен, не те сдържаше на едно място и си се отнесла някъде. Какво те тревожи? – Ана се втренчи изпитателно в нея.

  „Всеки път, когато иска да измъкне някаква информация от мен, ме гледа така. Тя не разбра ли, че нито мислите ми са прозрачни, нито очите ѝ са рентгенови!” – помисли си Нел недоволно.

  - Единственият ми проблем са мъжете в моя живот. – отвърна тя лаконично и се зае да си оправя червилото.

  - За Никола ли говориш? – Ана се намръщи. – Забелязах, че когато прочете съобщението му, изглеждаше ядосана, а не притеснена. Тенекия ли ти върза?

  - Сега не ми се говори за това. – отвърна Нел изморено и затвори дамската си чанта.

  Ана също приключи с освежаването на грима си, но не беше свършила с разговора.

  - Няма нужда да казваш нищо. Всичко ми е ясно. Глупакът те е излъ-гал, че ще дойде на сватбата. И аз на твое място щях да съм ядосана. – тя хвана съчувствено ръката на Нел.

  - Не се притеснявай! Няма да му остана длъжна! – закани се Нел уверено и се усмихна леко.

  Ана се засмя и свали ръката си от нейната.

  - Да, няма да е в твой стил, ако не си върнеш. Горко му на колегата ти. Не знае какво го чака. – каза тя престорено съчувствено.

  - И аз все още не знам какво го чака, но със сигурност ще измисля нещо, което да ме накара да се почувствам отмъстена. – отвърна Нел замислено и се усмихна.

  - Тогава побързай с измислянето на злия си план, защото не съм търпелива и лично ще му го върна. Никой не може да се държи така с малката ми сестра! – закани се Ана и размята ръце във въздуха от възмущение.

  - Добре, како! – обеща Нел весело и прегърна сестра си. Вече се чувстваше по-добре. Ана я беше разведрила. По-късно щеше да мисли как да го върне на Никола.

  - Обсъдихме колегата ти, а сега е ред на Щастлив. – каза Ана нетърпеливо и освободи от прегръдките си Нел.

  - Какво за него? – попита тя изненадано.

  - Каква е вашата връзка? Не ми изглежда да имате само работни отношения. – Ана я погледна с втренчен поглед, целящ да изтръгне истината от устата ѝ.

  „Пак този поглед!” – помисли си Нел с досада.

  - Както казах по-рано, той само е приятен клиент. – обясни Нел с непроницаемо изражение.

  - Клиент, който е твърде загрижен за теб! – Ана не отстъпваше.

  - Защо си мислиш така?

  - Видях как те гледа. Определено е силно заинтересован от теб. Дори излезе да те заметне със сакото си. Прилича ми на грижовно гадже. – Ана я сръчка весело.

  - Внушаваш си. Той просто е добър джентълмен. Сигурна съм, че с всички жени се държи така. – излъга Нел съвсем спокойно и тръгна да излиза от тоалетната.

  - Изобщо не си внушавам. Щастлив се държи по този начин само с теб. Или си твърде разсеяна, за да забележиш това, или нарочно се престру-ваш, че нищо не знаеш! – каза Ана леко раздразнено и я последва.

  - Дори да си права, в което се съмнявам, чувствата на Щастлив не са взаимни. Аз не го харесвам. Затова не е важно дали ме харесва или не. – отвърна Нел с престорено безразличие.

  - Защо не го харесваш? Той е толкова мил и внимателен, добър, забавен и интересен. И изглежда луд по теб! – каза Ана уверено и спря сестра си с ръка, защото приближаваха тяхната маса, която беше близо до тоалетните.

  Нелиа се обърна и погледна някак особено Ана.

  - Перфектният мъж, а? Трябваше за него да се омъжиш. – отвърна тя подигравателно и се засмя.

  - Той е перфектният мъж, но не за мен, а за теб. Не е лъжеш, женкар или гадняр. Дори не хърка, когато спи! – Ана с последни сили се опита да вразуми сестра си.

  Нел погледна изненадано Ана.

  - От къде знаеш, че не хърка?

  - Не знам. Пошегувах се. Не бях сигурна дали ме слушаш. – призна си Ана, усмихвайки се.

  - Слушам те. – Нел въздъхна отегчено. – Права си, той е добър човек и притежава качествата, които изброи. Но също така е ужасно досаден, има ужасен вкус за дрехи и му липсват други качества, които търся в мъжете.

  - Да, знам, че си претенциозна спрямо мъжете. Сигурно затова все попадаш на задници! – Ана я погледна недоволно.

  - Не отричам. – съгласи се Нелиа равнодушно и продължи напред, без да се опита да се защити. Тя знаеше, че Ана е права. Каквото и да правеше, накрая все се влюбваше в най-неподходящия мъж. Нел беше умна, но ставаше ли въпрос за някой, който харесва, изглупяваше. Както се случи и с Никола. Беше забелязала, че той обича да се съревновава; винаги знаеше какво да каже, за да се измъкне невредим; показваше, че я харесва, но не предприемаше кой знае какво, за да я спечели. Никола беше хитър и несериозен. И въпреки че днес бе постъпил лошо, тя чувстваше, че все още изпитва тръпка към него.

  „И аз се държа като Щастлив – надявам се на нещо, което няма да стане.” – помисли си Нел с горчивина, докато сядаше на мястото си.

  - Липсваше ми! – каза Дани с тъжен глас и целуна Ана, която седна до него.

  - И ти на мен! – отвърна тя влюбено и се усмихна.

  - Хайде да танцуваме! – каза изведнъж Ана на сестра си и се изправи.

  Нел разбра, че този път няма да се измъкне. Пък и май вече бе в настроение за танци.

  - Добре. Нека да покажем на татко, че не му отстъпваме по нищо в танците. – съгласи се тя весело и също се изправи.

  Двете сестри тръгнаха към средата на дансинга и почнаха да танцуват. В момента звучеше някакво бързо ретро парче. Ана използваше добре научени движения, а Нел имитираше тези на баща им, който се присъедини към тях. Тримата бяха забавна и интересна гледка, на която всички се радваха. Павел Игнатов беше доста подвижен и енергичен за своите 53 години. Нел установи, че ѝ харесва да вижда баща си в такава светлина. Мърморещият, недоволният и сърдит човек се беше превърнал във весел, забавен и щастлив. Тя не знаеше на какво се дължи тази промяна, но се радваше. За пръв път, откакто се помнеше, чувстваше баща си така близък и приятен, затова се възползва максимално от ситуацията. През следващите 40 минути тя не се отдели от дансинга, за да танцува с него. Ана се беше уморила само след двайсетина минути и се върна на мястото си, за да си почине. Нел също беше уморена и жадна, но се забавляваше приятно с баща си и игнорираше сигналите на тялото си. Диджеят реши да се смили над гостите и пусна балада. Нелиа не се колеба дълго дали да седне или да остане, защото Павел я покани да танцуват блус и тя се съгласи.

  - Тази вечер баща ми се превърна в младеж. – похвали Нел шеговито баща си, а изражението ѝ изглеждаше доволно.

  Павел се засмя – нещо, което рядко правеше.

  - Почакай до полунощ. Тогава ще се превърна отново в неприятен старец. – отвърна той шеговито.

  - Че кога си бил такъв? – каза Нел престорено учудено.

  - И двамата знаем, че съм такъв. Понякога дори и аз не се понасям. Каквото ми е на акъла, това ми е и на устата. Затова и много хора не ме харесват и ме избягват. – Павел въздъхна примирено.

  - Доста често си рязък, но въпреки това с Ана те обичаме. Знам, че голяма част от нещата, които казваш или правиш, са породени от загриженост към нас. Оценявам това! – благодари му Нел напълно искрено.

  Очите на Павел се насълзиха.

  - След като ме обичате толкова много, вземете да ме посещавате по-често. Толкова рядко Ви виждам, особено теб! – той се престори на сърдит, но си личеше, че е развълнуван.

  - Ще те посещавам всеки път, когато направиш любимия ми сладкиш. – почна да се пазари тя шеговито.

  - Изнудваш ли ме, хитрушо? – Павел я погледна недоволно, но се усмихна.

  - Не. По-скоро се опитвам да сключа изгодна сделка. – оправда се Нел развеселено и се усмихна. – Съгласен ли си? – тя го погледна в очите.

  Баща ѝ се престори на замислен.

  - Съгласен съм! – отвърна той уверено. – Но не приемам рекламации. – допълни предупредително.

  - Няма да има такива. Твоят сладкиш е перфектен! – похвали го Нел искрено.

  Павел се усмихна гордо.

  - Не съм го правил от доста време, но за теб ще се постарая. Вече има кой да се грижи за Ана и аз не съм ѝ нужен вече. Сега ти си ми приоритет. – каза той някак натъжено.

  Нелиа го погледна с разбиране. Баща ѝ беше силно привързан към Ана и вероятно се страхуваше, че ще бъде игнориран от нея. Подозренията му бяха отчасти основателни. Ана щеше да обръща повече внимание на съпруга си, а след време и на децата си. Но пък за нищо на света не би изоставила баща им.

  - Омъжена или не, Ана е твоя дъщеря и винаги ще има нужда от теб. Същото важи и за мен. – побърза да го окуражи тя.

  - Ще видим. – отвърна Павел с леко съмнение.

  Нел само се усмихна. Баща ѝ имаше лошия навик да се прави на жертва, очаквайки по този начин да получи внимание. Въпреки че това дразнеше нея и сестра ѝ, никоя от тях не му се сърдеше. Той живееше сам и това донякъде му тежеше. Дори независимата Нел понякога имаше нужда от близък човек до себе си. От една страна ѝ харесваше да живее сама, без да се съобразява с други хора, но от друга си мечтаеше да не вечеря само в компанията на телевизора и да има до кого да се буди рано сутрин. Тя въздъхна, но баща ѝ не забеляза. Беше се загледал нанякъде.

  - От къде го познаваш? – попита той любопитно дъщеря си.

  - Кой? – зачуди се Нел и се огледа.

  - Кумът, дето танцува с леля ти Мира. Ана ми беше казала, че не се познавате, но изглеждахте доста близки. – Павел я погледна изпита-телно.

  Тя не видя този поглед, защото търсеше с очи леля си. Забеляза я в края на дансинга. Танцуваше с Щастлив, който се усмихваше доволно. Нел се усмихна неволно. Беше ѝ забавно да ги гледа двамата заедно, защото се сещаше за преживяванията си в МОЛ-а.

  - Я, как се усмихна само! Кажи ми, че не го харесваш. Успях някак да приема връзката на Данаил със сестра ти, но ако ходиш с този индивид, ще ми дойде в повече! – каза баща ѝ видимо притеснен.

  Нел го погледна развеселено.

  - Не се безпокой. Имаме единствено работни отношения, които скоро ще приключат. – опита се да го успокои тя и го потупа по рамото.

  - Наистина? – Павел звучеше едновременно радостен и облекчен. – Това е добре. Но все пак имай едно наум. Имам чувството, че ти е хвърлил око. – допълни той недоволно, гледайки Щастлив.

  „Само ако знаеше!” – помисли си Нел развеселено.

  - Добре. – каза тя спокойно и се усмихна.

  - Защо Данаил постоянно го нарича „щастлив’’? Така ли се казва? – попита баща ѝ любопитно.

  - Да. Щастлив Зайков. – отвърна Нел весело.

  Павел Игнатов се изхили звучно.

  - Щастлив розов заек! Отива му. – каза той с насмешка.

  Тя погледна отново към Щастлив, който се усмихваше. Горните му два зъба бяха по-големи от останалите и създаваха впечатление за заешки зъби. А с това име и тези розови дрехи – нищо чудно, че баща ѝ го оприличи на „щастлив розов заек”. Нел понечи да се засмее, но изведнъж се сепна.

  „Щастлив розов заек!” – повтори тя шокирано наум.

  Току що си беше спомнила съня отпреди месец и нещо. Или по-скоро кошмарът, в който един щастлив розов заек я преследваше.

  Песента свърши и почна нова балада. Нел се раздели с баща си и тръгна към нейната маса, ядосвайки се наум, че не беше успяла да разгадае навреме съня си. Щеше да си спести много нерви. Ана, която се беше върнала на дансинга с Дани, я спря с жест и погледна към съпруга си.

  - Може ли да танцувам с кумата? – попита той Нел притеснено, гледайки я плахо.

  - Защо не? – отвърна Нел весело и го дръпна да танцуват. Беше уморена, но не искаше да бъде груба.

  Ана покани Щастлив, който с радост откликна на поканата. Нел предпочете да танцува мълчаливо, мислейки си за щастливия розов заек, докато Ана се заприказва с Щастлив.

  „Дори да бях разгадала съня си навреме, едва ли това щеше да ми помогне по някакъв начин. Щастлив е труден противник, чиито реакции не са никак предвидими.” – успокои се Нел наум, след кратък размисъл. От опит знаеше, че да се ядосва за минали неща, е напразна загуба на време и нерви.

  След около 4 минути песента свърши, Нел се усмихна на Данаил и тръгна вече да сяда. Ана обаче застана пред нея, хвана ръката ѝ и я сложи в тази на Щастлив.

  - Вие сте нашите кумове. Редно е да танцувате поне веднъж заедно. – каза им Ана със заповеден тон, след което тръгна да танцува с мъжа си.

  Нелиа и Щастлив се спогледаха сконфузено. Двамата стояха хванати за ръце, без да помръднат. Той първи се съвзе и пусна ръката ѝ.

  - Съжалявам. Не сте длъжна да танцувате с мен. – каза Щастлив извинително и се обърна да тръгва.

  Тя изведнъж го хвана за ръката.

  - Наистина не съм длъжна, но песента е хубава и ще е жалко, ако пропуснем да танцуваме на нея. – Нел му се усмихна.

  Двамата почнаха да танцуват на прилична дистанция един от друг. Нел погледна скришом към Ана с гневен поглед. Тя се престори на разсеяна. Нелиа много лесно можеше да откаже да танцува с Щастлив и да си седне на мястото, но като го видя колко е притеснен, ѝ стана неудобно. Той не беше виновен, че сестра ѝ се правеше на сватовница. По-късно Ана щеше да си получи конското. Изведнъж Нел се усмихна. Вече можеше да си тръгне спокойно. Ана не можеше да я накара да остане, защото току що се бе провинила. Нелиа щеше да се възползва от тази ситуация.

  След минути песента свърши и той се отдръпна от Нел. Тя усети лек хлад и се огледа. Няколко прозореца бяха отворени леко за прове-трение. Не беше усетила, защото Щастлив я топлеше с тялото си. За миг ѝ се прииска пак да се притисне до него.

  „Още не съм изтрезняла, а и ми е студено.” – оправда Нел неволния си импулс и тръгна към мястото си. Щастлив я последва.

  Тя остана приятно изненадана. Вече бяха сервирали тортата. Можеше да хапне малко, преди да тръгне. Първо обаче имаше нужда от вода. Нелиа изпи две чаши на екс. Танцуването я беше обезводнило. Почув-ствала се по-добре, тя хвана вилицата и опита малко от парчето си. Тортата беше прекрасна, направо се топеше в устата ѝ. Нел издаде звук на удоволствие, а на лицето ѝ цъфна блажена усмивка. Парчето торта в чинията ѝ бързо се стопи. Тя се облегна на стола си и въздъхна доволно. Огледа се за сестра си и Дани. Трябваше да се сбогува с тях, защото се канеше да си ходи. Младоженците обаче се бяха развихрили на дансинга. Нел почака още, но Ана не идваше, въпреки че изглеждаше изморена.Тя започна да се досеща за причината. Стана, облече горната си дреха, взе дамската си чанта и се приготви да тръгва. Ана забеляза това и моментално се яви при сестра си, заедно с Данаил.

  - Тръгваш ли си? – попита тя Нел притеснено.

  - Да. – отвърна Нел кратко, прегърна я набързо, след което се ръкува с Дани за сбогом. - Весело изкарване! – пожела им тя и тръгна.

  Ана я последва, за да я изпрати.

  - За къде си се разбързала? Тук си само от няколко часа. Тържеството е в разгара си, защо не останеш още малко? – Ана се опита да задържи сестра си.

  - Много съм уморена и искам да си почина. Сбогувай се с татко от мое име. – отвърна Нел спокойно, излизайки от ресторанта. Баща им беше отишъл до тоалетната.

  - Да не би да ми се разсърди за нещо? – попита я Ана, видимо притеснена.

  „Проговори твоята гузна съвест!” – помисли си Нел ликуващо.

  - Не. Защо да ти се сърдя? – тя погледна сестра си престорено невинно.

  - Защото те накарах да танцуваш с Щастлив. – призна си Ана виновно.

  - А, това ли! Възможно е. – отвърна Нел спокойно, без да спра да върви.

  - Как може да ми се сърдиш за нещо толкова незначително? – Ана я погледна умолително.

  - Не се сърдя. Просто не искам да рискувам да се окажа отново в същата ситуация. – каза Нел леко заядливо и отключи колата си.

  - Добре, виновна съм. Не е нужно обаче да си тръгваш, още повече да се качваш пияна зад волана. Обещавам, че няма вече да те карам да правиш нещо насила! – Ана звучеше притеснено.

  - Няма да шофирам. Ще изчакам таксито тук, защото е студено. Влизай в ресторанта, преди да си настинала. – обясни Нел и се усмихна.

  - Как да се върна вътре спокойно, като знам, че ми се сърдиш? – каза Ана виновно.

  - Признавам, че не ми беше приятно, когато ме задължи да танцувам с Щастлив. Но не ти се сърдя. Просто исках да те поизмъча малко. Знаеш, че не оставам никому длъжна! – отвърна Нел весело и целуна сестра си по бузата.

  Лицето на Ана придоби облекчен вид.

  - Държиш се като дете! – скара се тя шеговито на малката си сестра.

  Нелиа не успя да отговори, защото забеляза Щастлив, който тичаше притеснен към тях.

  - Нел, не се качвайте в колата! – провикна се той задъхано.

   - Бомба ли има в нея? – попита тя шеговито, когато Щастлив стигна при тях.

  - Пила сте и не бива да шофирате. Може да пострадате Вие или някой друг! – обясни той притеснено.

  Нел се засмя и погледна весело към сестра си. Щастлив я погледна с недоумение. Ана реши да обясни.

  - Тя няма да шофира. Студено е и ще изчака таксито в колата си.

  - А, така ли! – Щастлив се усмихна облекчено. – Не е нужно да викате такси. Аз ще Ви закарам. – допълни той и извади ключовете от джоба на сакото си.

  - Нямам нужда от личен шофьор! – спря го Нел леко грубо.

  - Аз ще се чувствам по-добре, ако знам, че той ще те закара до у вас. – каза Ана настоятелно и се обърна към Щастлив. – Погрижете се за нея. – заръча му тя с усмивка и тръгна.

  - Приятно изкарване! – пожела ѝ той зад гърба ѝ.

  - Благодаря. – отвърна Ана, без да се обръща.

  Нел погледна гневно сестра си.

  „ Май бях прекалено мека с нея!” – помисли си тя, недоволна от себе си.

  Щастлив и Нелиа се спогледаха. Явно никой от двамата не искаше да отстъпи.

  - Не пихте ли и Вие шампанско? – попита го тя изненадващо и се втренчи в него.

  - Няколко глътки само. Способен съм да шофирам. – отговори той уверено.

  - Не съм убедена. Трябва да ми покажете, че сте в добра кондиция. – каза му Нел със съмнение в гласа, гледайки го предизвикателно.

  - Добре. Какво трябва да направя? – Щастлив я погледна с готовност.

  - Виждате ли бордюра отсреща? Искам да се разходите по него, без да паднете.

  Тя знаеше, че Щастлив не е пиян, но знаеше също, че той не е много добър в пазенето на равновесие. Имаше навика да се блъска и спъва, защото беше непохватен. Този път обаче Щастлив я изненада. Мина теста успешно. Нел обаче не се отказа лесно.

  - Застанете на един крак и разперете ръце настрани.

  Той веднага изпълни този тест, макар и с известни затруднения.

  - А сега изпънете кракът, който е във въздуха, назад. – изкомандва Нел, гледайки го внимателно.

  Щастлив направи това и залитна и почти падна.

  - Провалихте се. Лека вечер! – каза тя тържествуващо и тръгна да влиза в колата си.

  - Почакайте! Всеки би се провалил на последното, което ме накарахте да направя. – той я погледна недоволно, защото не бе готов да отстъпи.

  - Приемете загубата като мъж. – Нел го погледна невъзмутимо.

  - Ако бях загубил, щях да го приема. Но не е така. Аз не съм гимнастичка, Вие също. Опитайте да застанете като мен и ще видите, че няма да се справите. – предизвика я Щастлив, който изглеждаше леко сърдит.

  На Нелиа ѝ стана смешно. И двамата се държаха доста детински в момента. Тя искаше да се прибере и нямаше сили да спори. Все пак направи последен опит да се отърве от него. Нел застана на един крак, разпери ръце и дръпна крака, който беше във въздуха, назад. Тя също залитна.

  - Видяхте ли? Бях прав! – Щастлив се усмихна доволно.

  - Не, аз бях права. Залитнах, защото съм пияна. Вие залитнахте по същата причина. – отвърна Нел победоносно.

  Той я погледна с ококорени очи. Чак сега схвана, че Нел го прави на глупак.

  Можем да спорим още много време. Нека да извикаме някой от вътре, който не е пил и да го накараме да изпълни теста. Ще видите, че също ще се провали.

  - Откъде ще намерите някой трезвен? Всички са пияни. – Нел се усмихна развеселено.

  - Персоналът на ресторанта и децата не са пили алкохол. Ще ги извикам всички, ако трябва! - Щастлив я погледна уверено.

  Сега беше неин ред да го погледне изненадано. За пръв път той ѝ се противопоставяше толкова силно и разпалено. И за пръв път показва-ше, че е мъж с характер. Стана ѝ забавно.

  - Добре. Бъдете ми шофьор. – отвърна тя примирено. – Но трябва да знаете, че няма да бързам да се прибирам. Искам да се разходя за малко някъде, където е спокойно. Такова място трудно се намира в този голям и шумен град. Ще трябва да се постараете. – Нел заключи колата си и се приближи към него.

  Щастлив се усмихна и въздъхна облекчено.

  - Ще се постарая максимално! – обеща ѝ той.

  Двамата влязоха в колата му и потеглиха. Нел се пресегна и пусна радиото. Не харесваше тишината в колата, а и беше уморена да разговаря с Щастлив. Тя се загледа замислено в страничния прозорец. Дъждът беше накарал много хора да се скрият, въпреки че вече не валеше. Нел беше осъзнала, че въпреки умората си, едва ли щеше да заспи. Все още беше рано, а и не бе забравила номера, който Никола ѝ спретна. Имаше нужда да отиде за малко на някое спокойно място, където да приведе мислите си в ред.

  Тя се отпусна доволно на седалката и се унесе. Скоро заспа. Щастлив забеляза това и грижливо я заметна със сакото си. Прииска му се да я погали по лицето, но се въздържа. В живота на Нелиа нямаше място за него като любим. Той трябваше да приеме ролята на приятел и да се опита да я забрави, което нямаше да му е лесно. Щастлив беше убеден, че Нел е единствената жена за него. Искаше му се и тя да вижда в него „единствения”. За съжаление нейното сърце беше заето вече и той нямаше право да се бори за него. Щастлив въздъхна и се загледа в пътя. Сега целта му беше да се увери, че Нел е напълно щастлива и няма нужда от него. Тогава сам щеше да се отдръпне и да изчезне от нейния живот.