Как да разкараш господин Неподходящ 6

11

  - Трябват ми идеи! – Нел погледна приятелката си настойчиво, докато я возеше към дома ѝ.

  - Идеи за какво? – Калина я погледна любопитно.

  - За план, който ще ми помогне да се отърва от един проблем, наречен Щастлив! – отвърна Нел заканително.

  - Да не би нещата с него да са станали сериозни? – Кал звучеше престорено загрижено, опитвайки се да скрие любопитството си.

  - Стана прекалено настойчив и досаден. Не разбира от намек. Трябва да ми помогнеш да го разкарам. – обясни Нел с раздразнен, но и леко разтревожен глас.

  - Та той е такава душичка! Какво не му харесваш, претенциозна госпожице? – попита я Калина престорено недоволно, без обаче да прикрива подигравателната си усмивка, която Нел забеляза.

  - Ако толкова ти харесва, твой е! Давам ти го без пари, дори ако искаш ще ти платя, само и само да го вземеш и да ме освободиш! – отвърна Нел иронично и натисна газта.

  - Е, не се пали чак толкова! Пък и той харесва теб, не мен. – каза Калина развеселено и я погледна.

  - За съжаление! – Нел сви недоволно устни. – Ако беше харесал теб, сега аз щях да ти се подигравам. – гласът ѝ стана жлъчен.

  - За щастие аз съм по умната и по-силната от двете ни. Щяха да ми трябват точно 2 минути, за да го разкарам с писъци от живота си. – каза Калина самоуверено.

  Нелиа предпочете да не отговаря, защото щяха да се скарат. Калина винаги изкарваше другите слаби и нерешителни. Нел не беше такава. Винаги защитаваше своите интереси. А в случая с Щастлив – интересът ѝ беше работата. Все пак осъзнаваше, че именно страха от уволнение ѝ пречи да разкара Щастлив както си знае. Но поне нямаше да седи безучастно, а щеше да изготви безупречен план, който да ѝ помогне да го отстрани веднъж завинаги от живота си. Тогава Калина щеше да я види в истинската ѝ светлина.

 - Защо не му кажеш, че си лесбийка? – предложи изведнъж Кал.

          Нел се замисли.

  - Преди, ако някоя жена кажеше на мъж, че е лесбийка, той се изпаряваше на секундата. Сега обаче е друго – вместо мъжа да се откаже, той предлага да си направят тройка с друга жена. – каза тя с насмешка.

  - Да, така е. – потвърди Калина и се засмя.

          След десетина минути двете вече бяха пред блока, където Калина живееше. Нел паркира колата и те излязоха от нея. Кал погледна пред блока и направи физиономия.

  - Пак са се наредили тези клюкарки като аптекарски шишета! – каза тя недоволно.

  Нел погледна любопитно пред входа на блока. Пет възрастни жени бяха насядали една до друга на една дървена пейка и чоплеха семки. Калина и Нел се запътиха към тях. Възрастните жени вече ги бяха забелязали и си шушукаха нещо. Нелиа погледна към Кал, която си беше сложила безизразната маска на лицето, но вътрешно беше раздразнена. Нейните съседки знаеха всичко за всеки, дори и неща, които самия обект на обсъждане не знаеше. Двете бяха на няколко метра от входната врата, когато една от жените се проговори.

  - Ей, момиче, този път къде загуби приятеля си?

  Калина продължи да върви, отговаряйки на жената с въпрос.

  - Какъв приятел?

  - Онзи, който те кара от време на време. – каза друга от жените, хилейки се глупаво.

  Калина се спря и ги погледна.

  - Той не ми е приятел. Само се чукаме от време на време. – обясни тя съвсем спокойно и продължи напред, игнорирайки шокираните им възклицания.

  Нел прехапа устни и едвам сдържа смеха си, особено когато видя възмутените физиономии на бабките. Тя също беше изненадана от острия отговор на Кал, която обикновено се държеше любезно с възрастните хора. Чак когато влезе в асансьора, Нелиа даде воля на смеха си. Калина също се засмя неочаквано.

  - Знаеш ли от колко време се каня да ги поставя на място им? – каза Кал, усмихвайки се доволно.

  - Защо си чакала толкова много? Ти винаги казваш това, което мислиш. – Нел я погледна учудено.

  - Чаках греховете на бабичките да се посъберат, а и нямах подходяща публика. Говоря за теб! – Кал погледна весело приятелката си. – Само ти щеше да оцениш великолепното ми представление.

  - Така е! Наистина съм впечатлена! Дълго време има да се смея, когато си спомням за тази случка. Физиономиите на онези жени бяха уникални! – Нел я погледна с леко възхищение. - Все пак кой е тайнственият мъж, за който говореха бабките?

  - Един колега. Щастливо женен колега! – обясни Кал.

  Нелиа направи леко разочарована физиономия. Очакваше да чуе някаква пикантна новина за този мъж и Калина.

  Двете слязоха от асансьора на петия етаж и влязоха в жилището на Калина. Нел както винаги се огледа с нескрита завист. Тя не канеше често хора в своя апартамент, защото почти винаги беше разхвърляно – все нямаше време или желание да почисти. Калина от своя страна също не канеше гости у тях, въпреки че апартамента ѝ винаги беше чист, подреден и ухаеше хубаво. Вероятно я беше страх някой да не оцапа перфектния ѝ дом. Или пък защото нямаше много приятели, а родителите и брат ѝ бяха в чужбина.

  Двете приятелки влязоха в хола. Кал отиде в кухнята да донесе сок, а Нел разгледа и това помещение обстойно. Калина имаше малко мебели и в апартамента ѝ почти нямаше излишни неща. Това важеше най–вече за хола. Няколко семпли картини, бял килим, бели стени, бели щори на прозореца, черна библиотека и холна масичка, черен диван и няколко табуретки от изкуствена кожа, черно-бял ексцентричен полилей. Техниката също беше в черен цвят.

  „Черната вдовица.” – помисли си Нел с насмешка, докато разглеждаше перфектно сортираните книги и дискове на приятелката си, скрити зад подвижната черна вратичка на библиотеката. Все пак беше впечатлена. Както винаги.

  - Приключи ли вече? – попита я Калина строго, докато влизаше с поднос в ръце. Не обичаше да и пипат нещата.

  Нелиа погледна любопитно към подноса. Освен сока от череши, на него имаше и чинийка с бисквити. Тя им хвърли лаком поглед.

  - Да, определено приключих. – отвърна Нел и седна на дивана.

  Калина сложи чашата със сок пред Нел и седна срещу нея. Сладките нарочно остави малко по-далеч от лакомата си приятелка, която щеше да ги омете всичките за секунди, ако ѝ бяха точно под носа.

  - И Какво установи след инспекцията си? – попита я Кал весело, оглеждайки стаята.

  - Че имаш прекалено много свободно време за губене! – отвърна Нел саркастично, след което се пресегна и си взе една сладка с орехи.

  Калина я смръщи вежди и я погледна заплашително.

  - Какво имаш предвид?

  - Толкова е чисто и подредено, че дори от някоя реномирана болница биха ти завидели. Не знам как успяваш да поддържаш тази перфект-ност? – Нел изглеждаше силно впечатлена.

  - Не е чак токова трудно. Просто трябва да си организирам правилно времето. Не готвя, пазарувам рядко мия малко съдове и гледам да пазя чисто. Но най-вече проявявам желание. – Кал я погледна с намек и укор.

  Нелиа понечи да се изтъкне, че поне готви от време на време и това е един вид организираност и проява на желание, но си замълча. Преди години Калина готвеше, при това много добре, но тогавашното ѝ гадже скъса с нея, казвайки ѝ, че са били заедно, само защото е готвела хубаво. Тогава Кал се отърва от всички тигани, тави и тенджери и спря да готви.

  „А готвеше толкова вкусно!” – помисли си Нел със съжаление.

  - Май се засрами, а? – Калина погрешно разчете нейното мълчание.

  - Не можеш да ме накараш да се засрамя. – отвърна Нел през смях. – Истина е, мърлячка съм! Но за мен има много по-важни неща от чистенето. – тя се пресегна и взе една сладка.

  - Като кои например? – Кал я погледна подценяващо.

  - Шопинг, лежане, гледане на телевизия, кисненето в ароматна вана, ходенето по заведения и т.н. А споменах ли лежането? – Нел се направи на разсеяна, след което се усмихна.

  Калина също се усмихна, макар да поклати неодобрително глава.

- Аз също правя тези неща, но все пак намирам време да поддържам, дома си чист и подреден. – каза тя примирено. - Гледай само да не завъдиш мишки! – предупреди  шеговито приятелката си.

- Е, не е чак толкова мръсно! Само малко е разхвърляно и има прах. – опита се да обори Нел тези преувеличения.

- Била съм в дома ти и знам как изглежда. Наистина не е много мръсно, но разхвърляните навсякъде вещи и дрехи, особено по пода на спалнята, са доста грозна гледка. До скоро дори не знаех, че имаш килим. Забелязах го в един от дните, в които беше получила някакво просветление и беше разчистила пода в спалнята. – гласът на Кал стана пак укорителен, въпреки развеселения ѝ поглед.

- Преувеличаваш вече! Краят на килима много добре се забелязваше! – отвърна Нел престорено обидено и отпи от сока. – А и не сме се събрали да обсъждаме навиците ми. – допълни тя недоволно.

- Сменяш темата, а? Хубаво. Явно все пак се засрами. – каза Калина весело и я погледна доволно.

- Не съм. Просто ми омръзна натякването ти. – Нел стана сериозна. – Ако исках някой да ме критикува постоянно, щях да се омъжа. – тя погледна приятелката си леко раздразнено.

Калина се засмя. Беше уморена и нямаше желание да спори повече.

- Добре, спирам. – каза тя примирено. - За сега. – една весела усмивка цъфна на лицето ѝ.

Нел се усмихна облекчено. И тя не искаше да спори повече, а Калина рядко отстъпваше.

- Да си дойдем на темата тогава. – каза Кал и погледна Нел нетър-пеливо. – Доколкото разбрах, искаш да измислим някакъв ефективен план, който да ти помогне с проблема, наречен Щастлив.

- Е, не точно план. Просто искам да ми предложиш няколко варианта, с някой или няколко от които да го накарам сам да се откаже от мен, без да изгубя работата си. – обясни Нел, гледайки с надежда приятел-ката си.

Калина стана и отиде до един от шкафовете. От там извади една празна тетрадка и химикал, които постави на масата пред Нел.

   - Почвай да пишеш, а аз ще диктувам.

  Нел отвори тетрадката, взе химикалката и зачака. Калина седна срещу нея.

  - Какво име да измислим за плана? – зачуди се Нелиа на глас.

  - „Направи Щастлив нещастен”? – предложи Кал весело.

Нелиа се усмихна, но не одобри това име за план.

  - Не искам да виждам името му дори на хартия. Дай друго!

  - „Как да го отрежа завинаги’’?

  - Почти го уцели. Но нека планът се отнася за определен тип мъже, като досадниците например. – Нел се замисли.

  - Не е важно заглавието, а самият план! – Калина започна да нервничи.

  - Чакай! Сетих се! Гениална съм! – Нел подскочи развълнувано и се усмихна доволно.

  - Казвай го тогава и да почваме!

  Нел направи кратка пауза и каза:

  - „Как да разкараш г-н Неподходящ”.

  - Харесва ми. – каза Кал одобрително. – Звучи като заглавие на книга. – допълни тя весело.

  - Кой знае? Някой ден може и да напиша книга с такова заглавие, в която раздавам ценни съвети на жените как да се справят с натрап-ниците в техния живот. – отвърна Нел развеселено и написа името на плана в тетрадката.

  След тази кратка процедура, Нел надигна глава и погледна Калина.

  - Можеш да започваш вече.

  Кал се облегна на дивана и се замисли за кратко.

  - Аз ще ти казвам нещата, от които мъжете се страхуват или ненавиждат. Ти сама ще прецениш кога и как да ги използваш. Ще ги формулирам като отделни планове, даже ще ти измисля и заглавия за тях. – обясни Калина ентусиазирано и почна да говори.

  Нелиа кимна и започна да записва внимателно всяка дума, казана от приятелката ѝ, като от време на време предлагаше и тя нещо. След около 30 минути двете приключиха. Нел изглеждаше доволна. Явно нямаше да ѝ бъде толкова трудно с Щастлив, колкото си мислеше. Калина беше истински зъл гений. Планът стана перфектен. Никой нормален мъж нямаше да издържи на голяма част от „мъченията”, описани в тетрадката, която държеше.

  - Сигурно в някой минал живот си била голяма мъжемразка със садистични наклонности. – похвали Нел по необичаен начин приятел-ката си.

  Калина се усмихна развеселено и отвърна:

  - И сега не ги харесвам особено!

  Последва задружен смях. Ако някой мъж си позволеше да се държи не възпитано, калина го поставяше на място. По това си приличаха с Нел. И двете не търпяха лошо отношение, независимо дали от мъж или жена. Само с шефовете и клиентите си бяха по-търпеливи по обясними причини.

  - Благодаря ти за всичко! – каза Нел признателно и прегърна приятелката си.

  Калина се задърпа, преструвайки се, че не ѝ е приятно.

  - Стига, стига! Няма нужда от благодарности и лиготии! – гласът ѝ беше престорено сърдит.

  Нелиа обаче не я пускаше от прегръдките си. Искаше малко да измъчи Кал, която се бореше да се освободи.

  - Добре, чао! – каза Нел, пусна Калина внезапно, изправи се и се приготви да си ходи.

  Кал я погледна изненадано.

  - За къде се разбърза? Не те гоня!

  - У дома ме чака ароматна топла вана, меко легълце и няколко нови DVD – та. А и мисля да поразчистя малко. – обясни Нел весело и тръгна към входната врата.

  Калина се усмихна, след което стана от мястото си и я изпрати.

  - Обаждай ми се от време на време, за да ми докладваш как върви изпълнението на плана. – заръча тя на приятелката си.

  - Добре, но едва ли ще се наложи. Подозирам, че няма да е нужно да изпълнявам всичките планове. Един, максимум два, са напълно достатъчни за постигането на победа. Вероятно ще ти се похваля скоро. – отвърна Нел убедено и се усмихна.

  Калина я погледна с леко съмнение.

  - Надявам се да си права. Но все пак имай едно наум. Планът е добър, но Щастлив може да те изненада. – предупреди я тя.

  - Ще внимавам! – Нел се усмихна широко, без да взима много на сериозно думите на Калина. Г-н Зайков все пак беше мъж, а като такъв имаше своите страхове и слаби места.

А Нелиа знаеше къде точно да атакува.

  Двете приятелки се сбогуваха и се разделиха. По пътя за вкъщи Нел се чувстваше спокойна. Вече беше намерила решение за проблема, наречен Щастлив, както и с Ана. Нелиа не можа да я разубеди по никакъв начин и с неухота се съгласи със сватбата. Баща ѝ също нищо не постигна. Ана ги беше убедила, че Данаил се е променил. Тази битка бе изгубена, но предстоеше друга...

12

  Беше минала една седмица от последната среща на Нел с Щастлив. Той правеше това, за което се бяха разбрали – не ѝ звънеше, не я канеше на срещи, не я посещаваше. Само си разменяха имейли с идеи и предложения. Държеше се като нормален клиент и Нел щеше да си помисли, че той се е отказал от нея, ако не беше научила нещо преди седмица. Фирмата, която правеше ремонт на „Щастлива къща”, работеше твърде бързо, а работниците бяха двойно повече от нормалното. Нел нямаше как да не забележи това и веднага попита отговорника на работниците на какво се дължи това. Отговорът му не ѝ хареса – Щастлив се беше разбрал с тях, че ако свършат всичко до една седмица, ще им плати доста голяма сума. Явно не можеше да изчака две седмици, за да я види отново. Това я раздразни, но и я направи още по-решена да го разкара от живота си.

  Нелиа работеше по проект „Щастлива къща”, когато телефона ѝ звънна.

  - Здравейте, г-н Зайков. – каза тя любезно.

  - Здравейте, г-це Нелиа. – отвърна Щастлив ентусиазирано. – Имам добри новини за Вас. Работниците приключиха с ремонта. Таванът, стените, подът – всичко стана бързо и перфектно. – гласът му беше много радостен.

  Нел направи физиономия.

  - Да, предположих. Сутринта отидох до къщата, за да видя до къде са стигнали работниците. Казаха ми, че почти приключват. Наистина са свършили добра работа, въпреки че работиха доста бързо и се страхувах, че ще претрупат ремонта. – каза тя леко укорително.

  - Вината е моя. Бях нетърпелив и поисках работата да се свърши бързо. Но хората си разбират от работата и мога да кажа, че съм доста доволен от постигнатите резултати. – успокои я той.

  „Хич не е глупав! Пак ме изигра!” – помисли си Нел с насмешка. Така или иначе тя искаше да свърши по-бързо с този проект, като по този начин щеше да съкрати и времето, прекарано с Щастлив.

  - Радвам се, че сте доволен. – отвърна Нел, опитвайки се да звучи ведро.

  - Сега трябва да изберем всичко за банята ми, като се разбрахме. – Щастлив стана още по-развълнуван.

  Нел пак направи физиономия, чудейки се дали той не е така радостен, защото ще се видят.

  - Добре. Следобед не съм много заета. На Вас оставям да изберете къде да се срещнем. – каза тя някак равнодушно.

  - Към 14.00 часа ще дойда да Ви взема от офиса. Вероятно ще се наложи да посетим доста магазини, затова се надявам да сте с удобни обувки. – отвърна Щастлив загрижено.

  Нелиа погледна обувките си – високи и стегнати тъмносини токчета, които носеше за едва втори път. Тези дни работеше предимно в офиса и затова беше решила да се поглези с красиви, но не много удобни обувки. Тя направи недоволна физиономия и съжали, че не си беше взела резервно обувки в офиса, както правеше често.

  - Добре. Ще Ви чакам. – каза Нел с делови тон, без да споменава проблема с обувките си.

  - И този път обещавам да бъда точен! – Щастлив звучеше леко засрамено, въпреки шеговития тон.

  „Ще повярвам, като го видя.” – помисли си Нел със съмнение, все още раздразнена заради случката от предния път.

  - Добре тогава. Довиждане. – отвърна тя любезно.

  - До скоро виждане.

  Нелиа затвори телефона и се облегна на стола си. Трябваше да си припомни всеки един детайл от плана и да реши как точно и кога ще действа. Времето беше достатъчно и тя почна да се успокоява. Дойде мигът за отплата. Нел се усмихна уверено. Това, което му беше подготвила, щеше да му дойде като гръм от ясно небе.